Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Чен Ганг, ChinaUncensored

20 дни без комунистическата партия в Пекин

фото: ChinaUncensored
фото: ChinaUncensored

Дали Китай ще изпадне в хаос, ако комунистическата партия слезе от власт?

През пролетта на 1989 г. преживяхме 20 дни без комунистическата партия.

На 13 май 1989 г. много студенти от университети в Пекин се събраха на площад "Тянанмън", за да подкрепят призивите срещу корупцията и да придобият основни човешки права. От този ден нататък десетки хиляди студенти излезнаха на гладна стачка и много хора от всички сфери на обществото доброволно се присъединиха към протеста.

Беше изчислено, че за един ден участващите в мирния протест на площад "Тянанмън" са достигнали 3 милиона. От този ден нататък комунистическата партия постепенно загуби контрол над Пекин, а Пекин изпускаше правителствения контрол.

Бях трета година в университета. С мои колеги отдидохме на площад "Тянанмън" на 16 май. Нямаше никакви пътни полицаи, нито охранителна полиция и дори полицейската охрана в предната част на Великата зала на народа беше изчезнала.

Всички места и трафикът бяха направлявани от студенти. Всеки ден десетки хиляди студенти, работници от заводи и т.н. посещаваха площада. Някои се събираха в центъра му, а други покрай него, но през тези дни нямаше и един случай на стълкновения, кражби или друг вид престъпления.

Огромни количества храна и напитки бяха изпращани от всички ведомствени офиси в Пекин. Бях заедно с няколко мои колеги, които бяха поели ангажимента с  разпространяването на храната. Бяхме заети с раздаването на храната на присъстващите, без да се възползваме от това, като всеки вземаше само колкото се нуждае и не съществуваха никакви правила или изисквания. Все още помня, колко бях развълнуван от мислълта, че така наречената "комунистическа утопия" е стигнала до реалността на площад "Тянанмън", когато комунистическата партия бе изгонена.

Почувствах площад "Тянанмън" като пречистваща пещ, която пречиства сърцата на хората. Тогава бях млад и забелязах много красиви млади студентки на площада, което вероятно беше доста добра възможност да си намеря приятелка. Но всъщност мислите ми въобще не бяха насочени натам, защото усещах, че съм сред студенти, чиито сърца са изпълнени с обич към родината и се надяват да изградят една по-добра страна, така че не бих посмял да опетня такъв свещен момент.

"Защо ООН не изпраща войски в Пекин, за да ни защитят?"

Една седмица по-късно, на 20 май, много камиони с войници бяха изпратени от различни места в Пекин, но камионите бяха блокирани от жителите на града. Тези граждани на Пекин не бяха буйствено настроени или агресивни. Те спокойно попитаха войниците защо са изпратени там, а те отвърнаха: "Пекин е атакуван от бунтовници и ние идваме, за да възстановим реда".

Много от гражданите се опитаха да им обяснят, че всичко в Пекин е мирно и че няма нужда от тяхното присъствие. Жителите на Пекин работеха изключително усилено, за да блокират пътя на военните камиони към площада. Спомням си как една жена попита: "Защо ООН не изпраща войски в Пекин, за да ни защитят?"

Без върховенството на комунистическата партия, без полицаи и войници, всички магазини работеха и всички предприятия функционираха нормално. Имаше дори и плакат, върху който беше написано: "Крадци, стачкуващи в подкрепа на мирния протест на студентите".

Дори и някои медии, които бяха контролирани от комунистическата партия, се осмелиха да излъчат няколко реални репортажа по това време, и то без намеса от страна на комунистическия режим. Гражданите на Пекин казваха, че обстановката в Пекин никога не е била толкова хармонична.

Една вечер, докато се прибирах с велосипеда си у дома, случайно се блъснах в друг колоездач. Още преди да си отворя устата, за да се извиня, той вече ми беше отвърнал: "Няма проблем, разбирам те!" и просто помаха с ръка към мен и се отдалечи. Случай като този не се срещаше често преди това (или след Кръвопролитията на 4 юни).

Хората обикновено се борят за всичко, тъй като китайските граждани са толкова потискани и таят толкова много скръб, че просто се опитват да намерят възможност, за да я отприщят. Но тогава, в тези няколко дни без комунистическо управление, хората бяха изключително щастливи, милостиви и загрижени един за друг. Колко хубаво щеше да бъде, ако това беше продължило и комунистическата партия не управляваше вече Китай!

През тези дни мирът и хармонията неизбежно разбудиха мислите на хората: Ако помагаме достатъчно на студентите, може и да успеем да видим как това движение действително премахва комунистическата партия и нейната диктатура над китайския народ.

Всички тези мирни дни бяха преди вечерта на 3-ти юни 1989 г.

И това, което виждате тук, са следващите дни, когато комунистическата партия се съвзе и взе отново в ръцете си управлението в Пекин:

Много хора като мен все още помнят и ценят мирa и хармонията през 1989 г. на площад "Тянанмън", Пекин, когато бяхме свободни от управлението на комунистическия режим.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!