Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Heng He, Epoch Times

Държавният грабеж в Китай достига задънена улица

Астрономически пътни такси често са налагани в Китай. Тези такси са знак, че експлоатацията на китайската икономика от служителите на Китайската комунистическа партия (ККП) достига края си…

Ши Джянфенг (Shi Jianfeng) се изхранва, като пренася пясък с два камиона по пътища, изискващи заплащане на такса, в провинция Хенан (Henan). В края на 2010 г. съдът „Пингдингшан“ (Pingdingshan) на провинция Хенан го осъжда на доживотен затвор и глоба от 2 милиона юана (приблизително 304,000 щатски долара) за неизплащане на 3.68 милиона юана (приблизително 559,000 щатски долара) пътни такси за период от осем месеца.

Превоз на жив товар на магистрала в Пекин. 7 декември 2010 г. (STR/Getty Images )

Ищците го обвиняват и за закупуване на два фалшиви военни регистрационни номера за камионите му. В Китай военните превозни средства са освободени от такси.

Осъждането на Ши Джянфенг причини възмущение в медиите и в Интернет.

Няколко Интернет-потребители изчислиха какво би наложило да се натрупат 3,68 милиона юана в такси. Според официална информация таксата е 0,45 юана на километър.

При тези нива двата камиона би трябвало да пропътуват 8,2 милиона километра, за да дължат 3.68 милиона юана. Ако всеки камион се е движил 12 часа на ден, тогава скоростта на всеки камион трябва да е била средно 1400 км/ч, за да покрият 8,2 милиона километра за осем месеца.

Реалната такса обаче не е 0,45 юана/км, а 0,11 юана/км, според помощник-мениджъра на клона на Henan Zhongyuan Highway Ltd. (HZHL) в Пингдингшан, който отговаря за магистралата. За 0,11 юана/км камионите би трябвало да се движат с 5,600 км/ч, няколко пъти по-бързо от самолет.

Такса от 0,55 юана/км се налага за камион, който е над позволеното тегло, но дори и при това ниво всеки камион би трябвало да се е движил със скоростта на самолет.

Документите от съда показват, че Ши Джянфенг е спечелил 200 000 юана (30 400 щатски долара) от бизнеса си, около една-осма от стойността на таксите.

Съдът отменя присъдата си

На 15 януари случаят претърпя рязък обрат, тъй като Ши Джунфенг (Shi Junfeng), по-малкият брат на Ши Джянфенг, се предаде в полицията. Той заяви, че няма да остави брат си да понесе вината вместо него. Също така показа на медиите договори, свързани с таксите, включително и този, подписан с отряд от Въоръжена полиция, според който той ще плати 1,2 милиона юана (182 000 щатски долара) годишна такса за военните регистрационни номера за четири превозни средства.

Съдът реагира много бързо. На следващия ден, 16 януари, висшият съд на провинция Хънан и съдът „Пингдингшан“ проведоха съвместна пресконференция. Случаят бе обявен като неприключен процес и съдът предложи на ищците да оттеглят обвиненията. Четирима съдии, включително и съдията, водещ делото, бяха наказани.

За Ши Джянфенг може би това е добър знак. Поне няма да се наложи да прекара остатъка от живота си в затвора. За Ши Джунфенг нещата не са толкова ясни – той все още е задържан. Но бързият обрат в съда за делото на Ши Джянфенг остави обществото да се чуди за въпроси, на които не бе даден отговор.

Регистрационни номера

Съдът обвини Ши Джянфенг за използване на фалшиви военни номера. Но Ши Джунфенг е искал да плати 1,2 милиона юана за номерата, което би могло да му причини големи проблеми. Очевидно братята Ши са смятали военните регистрационни номера за истински.

В Китай Въоръжена полиция се смята за част от войската, защото е под ръководството на Централната военна комисия. В решението на съда се казва, че щабът на Въоръжена полиция в провинция Хенан е отрекъл собствеността върху камионите и регистрационните номера.

Въпреки това повечето хора предполагат, че регистрационните номера са истински. Някой от Въоръжена полиция най-вероятно краде и продава регистрационни номера с или без знанието на висшестоящите.

Корупцията на военните не е тайна в Китай. За да се възползват от привилегиите, предоставени на военните, някои престъпници използват фалшиви военни документи за самоличност, фалшиви военни превозни средства и фалшиви военни регистрационни номера. Не всички от тези документи и регистрационни номера са фалшиви. Някои от тях са истински, но не се използват от военните.

През 2008 г. бе съобщено, че ръководителят на подразделението за военен транспорт на отдела по логистика на регионалните военновъздушни сили на Пекин е продал много регистрационни номера за лична изгода.

Когато братята Ши закупили документите и номерата за освобождаване от пътна такса по магистралата, нямали никакви проблеми. Те преминали през няколко проверки без затруднения. Освен това, лицензната такса за 1,2 милиона юана е много по-евтина от 3,68 милиона юана само за осем месеца.

Всеки в Китай знае, че никой не може да направи пари или дори да оцелява, плащайки си таксите. Ето защо, въпреки че обществеността знае, че Ши Джянфенг е нарушил закона, повечето хора му съчувстват.

Грабежът като икономическа политика

Никой не обяснява как се изчисляват таксите и кой получава парите. Тъй като по-голямата част от информацията се смята за „държавна тайна“, обществото вероятно никога няма да разбере. Удивителната самолетна скорост на камионите със сигурност ще остане мистерия.

Но едно нещо може да се научи. Органът за пътните такси, HZHL, е дружество с ограничена отговорност. То има пет собственика, четири от които са провинциални държавни предприятия, а един е организация, притежавана от Министерство на транспорта.

HZHL не е единственият, който събира пари. В договорите, показани от Ши Джунфенг на медиите, той се съгласява да плати на двама директори такса от 5 000 юана (760 щатски долара) на месец. Директорите отрекоха обвинението. HZHL заяви, че вътрешно разследване не е открило неуместно поведение.

Икономическата реформа на Китай премина през няколко етапа. В началото на 80-те години на двадесети век партията насърчаваше хората да започнат собствен бизнес. Всички регулации бяха изработени да са в полза на тези с политическа власт, като „принцовете“, но обикновените хора все пак можеха да направят състояние с тежка работа и малко късмет.

През 90-те години партийните лидери и техните семейства се възползваха от реформата на държавните предприятия и присвоиха държавната собственост, която е натрупвана през предходните няколко десетилетия.

През последните 10 години тези, които имат власт, се фокусират върху продажбата на земя и недвижимо имущество като последна възможност за натрупване на състояние.

Случаят с пътните такси показва, че хората на власт са достигнали до задънена улица.

Има два типа гангстери – тези, които предлагат защита, и тези, които ограбват. Гангстерите, които събират пари от магазини срещу защита, оставят магазините да развиват бизнеса си. Крадците взимат всичко и дори убиват собственика на магазина.

При ограничено население и пространство крадците скоро ще открият, че не е останало нищо за взимане. В Китай това се нарича „да убиеш кокошката, за да вземеш яйцето“. Властите на Хенан, както и тези на други провинции, правят точно това. Следващ етап няма.

Прикриване на нещата

Процесът на Ши Джянфенг и бързото му прекратяване възникнаха единствено заради същността на китайската съдебна система. Полицията, ищците, съдилищата и държавата са на една страна и всички са инструменти на комунистическата партия. Те споделят еднакви интереси и еднакъв източник на власт.

Процесите са само за показ. Поуката от процеса на Ши Джянфенг е ясна: всеки който иска да избегне обир от държавата, ще бъде безмилостно наказан.

Бързото прекратяване на делото на Ши означава, че някой иска случаят да е извън полезрението на обществеността. Има поне две области, в които на обществото няма да бъде позволено да разследва: невероятно високите такси, събирани от държавата, и военните привилегии, включително продажбата на регистрационни номера. Наказаните съдии са само изкупителни жертви.

Никой не играе по правилата. Партията, държавата и обикновените хора могат да се разглеждат като всички да са в голям кораб. Всеки знае, че корабът потъва или ще потъне. Всеки иска да заграби възможно най-много пари, възможно най-бързо, за да се спаси. Тези, които имат власт, имат повече предимства и грабят повече, но това само кара корабът да потъва по-бързо. Държавата се разпада.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!