Реч пред Международното общество за човешки права
Дейвид Матас*
Реч наДейвид Матас пред Международнотообщество за човешки права в Берн,Швейцария, приполучаването на швейцарската наградаза човешки права: „Четиримапратеници отишли при Йов – единият, зада му разкаже за загубата на воловетеси и убийството на своите говедари;вторият – за да каже за смъртта на своитеовце и овчари; третият – за да споделиза избиването на всички негови камилии прислуга, а четвъртият – за да разкажеза смъртта на всичките му синове идъщери. Всеки пратеник казал: „Единственаз избягах, за да ти разкажа.” Това саи думите на Ишмаел от романа на ХерманМелвил, „Моби Дик”, в края на трагичнатаистория за капитан Ахаб и кораба„Пекуод”…”
Строгопогледнато, аз не съм човек, оцелял отХолокоста, тъй като всичките ми четиримадядовци и баби са дошли в Канада предиПървата световна война. При все това, ведин много реален смисъл, всеки евреине човек, оцелял след Холокоста. Шестмилиона евреи бяха убити. Всички евреибяха на прицел. Единствено случайноститена войната отредиха съюзническа победа,вместо победа на Оста във Вторатасветовна война. Ако силите на Оста бяхапобедили, нито аз, нито който и да билоевреин щеше да е жив днес.
Аз избягах,за да разкажа. Ако изобщо можем дапридадем някакъв смисъл на безсмисленотоизбиване на толкова милиони невиннихора, трябва да научим уроците отХолокоста. Лесно е да кажем „никогаповече”. Да го постигнем не е толковалесно. В действителност след Вторатасветовна война геноцид е имало отновои отново – не спрямо евреите, а спрямокамбоджанци, хуту, тутси, босненци,сомалийци, а сега и спрямо практикуващитеФалун Гонг.
Единот уроците, които опитах да извлека отХолокоста, е никога да не приемаммълчаливо грубото погазване на човешкитеправа, където и да се прояви то. Холокостътнямаше да се случи, ако хората навсякъдебяха протестирали срещу грубите нарушенияна човешките права, където и когато тевъзникнат.
Участвам в правозащитнадейност, за да работя върху този урок ида се присъединя към борбата за човешкиправа на този фронт. В битката на тозифронт ми се е налагало да се сражавам свраг, бродещ по бойното поле на човешкитеправа – конникът на нашия собствен,създаден от човека апокалипсис; конникътна безпомощността.
Съществува еднотвърде широко разпространено отношение,че нарушенията на човешките права сатолкова масови и толкова далечни, че затях нищо не може да се направи. По моемнение хората в държави като Канада,далеч от грубите и крещящи нарушения,могат не само да имат положителен ефектвърху зачитането на човешките права.Именно гласът на хората по светанай-вероятно би повел към това.
Наблюдавасе тенденция на отправяне на призивикъм правителства или към ООН за съдействиев зачитането на човешките права. Ночовешките права принадлежат на отделнитеиндивиди. Ако отделни индивиди ненасърчават зачитането на човешкитеправа, тези права са обречени нагибел.
Когато заедно с Дейвид Килгорбях помолен да разследвам твърденията,че практикуващи Фалун Гонг са убиванизаради органите им, се съгласих безколебание. Нямах представа дали тезитвърдения са истина. Но знаех, чеправителството на Китай има политикаи практика да преследва практикуващитеФалун Гонг. От опита ми с неправителствениправозащитни организации знаех също,че това е твърдение, с което за тезиорганизации би било трудно да сезанимаят.
Вероятността от свидетелскипоказания за това предполагаемопрестъпление беше малка. Хората,присъствали на сцената на отнеманетона органи от практикуващи Фалун Гонг –в случай че то се извършваше – биха билиили виновници, или жертви. Не би ималостранични наблюдатели. Тъй като жертвите,според обвиненията, са били убивани икремирани, нямаше да има тяло, което дабъде намерено, нито аутопсия, която дабъде извършена. Нямаше да има оцелелижертви, които да разкажат за случилотосе с тях. Извършителите едва ли бихапризнали това, което – ако се случваше– би било престъпление срещучовечеството.
На местопрестъплението,ако бе извършено престъпление, нямашеда има следи. Щом екстрахирането наоргана приключи, операционната зала, вкоето то е било извършено, изглежда катовсяка друга празна операционназала.
Китайското правителстворепресира правозащитните репортери изастъпниците за човешки права. Нямасвобода на словото. Онези, които съобщаватза нарушения на човешките права отпределите на Китай, често са хвърлянив затвора и понякога обвинявани виздаване на държавни тайни.
НаМеждународния комитет на Червения кръстне е позволено да посещава затворницив Китай. Нито на която и да било другаорганизация, занимаваща се с човешкитеправа на затворници.
Тези пречкипо отношение на доказателствата мипоказаха ясно, че неправителственитеорганизации, с които работех, не бихамогли да направят нищо по отношение натвърденията. Налице бе твърдение, което„плачеше” за разследване, но нямашенеправителствена организация, коятода го разследва. Така че се съгласих дасе включа с Дейвид Килгор, за дапомогнем.
Как успяхме да се справимс твърденията и какви бяха доказателствата,на които разчитахме, оставям да откриетесами за себе си, като прочетете нашиятруд. Заключението ни е, че е ималоширокомащабно изземване на органи отпрактикуващи Фалун Гонг против волятаим, което продължава и до днес.
Презюли 2006 г. ние заключихме, че от 1999 г. насамправителството на Китай и неговитеагенции в многобройни части на странатаса умъртвили голям, но неизвестен бройпрактикуващи Фалун Гонг, хвърлени взатвора заради убежденията им. Технитежизнени органи, в това число бъбреци,черен дроб, роговици и сърца, са билииззети насилствено с цел продажба нависоки цени, понякога на чужденци, коитообикновено са изправени пред дългочакани за доброволно даряване на такиваоргани в родните им страни.
До заключениетоси стигнахме не от някое доказателство,взето само по себе си, апо-скоро от събирането на всички взетипод внимание от нас доказателства. Всякодоказателство, което разгледахме, есамо по себе си проверимо и в повечетослучаи – неопровержимо. Заедно теобрисуват съкрушителна цялостна картина.Именно комбинацията им е това, което ниубеди.
Тъй като и двамата сме активистина човешките права, не можехме да седимбезучастно, след като достигнахме доизвода, че невинни хора биват убиванизаради органите им. Нашият активизъм,пътуванията ни във връзка с този активизъмни помогнаха да открием нови доказателства.Ние изготвихме втора версия на докладани през юли 2007 г. и трета версия презноември 2009 г. под формата на книга съсзаглавие„Кървавареколта: Убийствата на практикуващиФалун Гонг заради органите им” (Bloody Harvest: The Killing of Falun Gong for their Organs).
Следобявяването на разследването ни презмай 2006 г. последваха много промени вКитай и зад граница. Промените в Китайпо отношение трансплантациите на органиса следните:
* Китайското правителство забранипродажбата на органи. На 1 юли 2006 г. влезев сила закон, забраняващ продажбата наоргани. [1].
*Гражданските болници, извършващитрансплантации, сега трябва да бъдатрегистрирани в Министерството наздравеопазването. Нерегистрираниграждански болници не могат да извършваттрансплантации.
* На китайските пациенти сега се даваприоритетен достъп до органите затрансплантация, гарантиращ им предимствопред чужденците. Министерството наздравеопазването към правителствотона Китай обяви тази промяна на 26 юни2007 г.[2].
*Китайското правителство се ангажира свъвеждането на закон, легализиращизземването на органи от пациенти смозъчна смърт. Първоначалното предложениеза промяната в закона за трансплантациитена органи, влязъл в сила на 1 юли 2006 г.,включва такава клауза.
* Уеб страниците в Китай, които предирекламираха цени на органи за трансплантацияи кратки периоди на изчакване затранспланти, изчезнаха. Ние сме архивиралисайтовете, но те вече не са достъпни напървоизточниците им.
* През август 2009 г. правителството наКитай обяви системата за даряване наоргани като пилотен проект на десетместа.
* Когатозапочнахме работа, официалната позицияна китайското правителство бе, че всичкиоргани за трансплантация са от доброволнидарения, въпреки липсата на система задаряване на органи. Днес правителствотона Китай признава, че неговият основенизточник на органи са затворници.
* Нещо повече, китайското правителствосега приема, че това набавяне на органиот затворници е неправилно. По време наобявяването на пилотен проект за даряванена органи през август 2009 г. заместник-министърътна здравеопазването, Хуанг Джиефу (Huang Jeifu), заяви, че екзекутиранитезатворници „определено не са уместенизточник на органи за трансплантация”.[3]
Откакто започнахме работа,значителни развития имаше и извънКитай.
*Израел прокара закон, забраняващпродажбата и комисионерската дейностс органи [4].
* Израел също така прекрати финансиранетона трансплантации за свои граждани вКитай, поемано от здравноосигурителнатаму система.
* Тайван забрани посещенията на китайскилекари, извършващи комисионерска дейностс органи за трансплантации. [5].
* Най-големите трансплантационни болницив Куинсленд, Австралия, забранихаобучението на китайски хирурзи. [6].
* Белгийският сенатор Патрик Ванкрункелсвен(Patrik Vankrunkelsven)и канадският парламентарен член БорисВжесневски (Borys Wrzesnewskyj)представиха в парламентите на своитедържави чуждестранните закони, забраняващитрансплантационния туризъм. При влизанетоим в сила, предложените закони биханаказвали всеки трансплантационенпациент, получаващ орган без съгласиетона донора, в случай че пациентът е знаелили е трябвало да знае за липсата насъгласие.
*Световната медицинска асоциация постигнаспоразумение с Китайската медицинскаасоциация, че органите от затворници идруг индивиди под арест не трябва да сеизползват за трансплантация, освен занай-близките членове на семействатаим.
*Трансплантационната общност сепротивопостави на трансплантациите наоргани от затворници и на представянетона проучвания, включващи пациентскиданни или проби от реципиенти на органиили тъкани от затворници.
Тези промени неса достатъчни, за да предоставят решениеза докладваната от нас злоупотреба.Напротив – за практикуващите ФалунГонг нещата са се влошили, вместо да сеподобрят. Откакто започнахме работатаси, броят на осъдените на смърт и следтова екзекутирани затворници намаля драстично, но броят на органите за трансплантацияпървоначално леко се понижи, след коетосе върна към традиционните си стойности.Тъй като единственият друг значителенизточник на органи за трансплантацияв Китай, освен практикуващите Фалун Гонг,са осъдените на смърт затворници, намаляванетона вземаните от осъдени на смърт затворнициоргани означава увеличаване на органите,вземани от практикуващи Фалун Гонг.
Въпреки че нарушениятасрещу практикуващите Фалун Гонг састанали по-интензивни след започванетона нашата работа, значителното развитиев политиката и в практиката както вКитай, така и извън страната, ни окуражава.Желанието за промяна е налице. Необходимое да продължаваме да настояваме запромени, докато злоупотребата не бъдепрекратена.
Наградата, която нидавате тук днес, определено е от помощ.През годините съм получавал многонагради за хуманитарната си дейност иценя всички тях. Но тази награда еспециална поради проведения презпоследните ден и половина семинар засъщността на нашата дейност и поетияот Международното общество за човешкиправа ангажимент за присъединяване къмнас в борбата срещу тази злоупотреба.
Каточе ли в наши дни всеки иска да мине попрекия път. Броят на хората, които саготовида прегледат написаното от нас,да проверят източниците ни и да синаправят собствени изводи, е малък. Ноте все пак съществуват: Кърк Алисън –академик от Университета на Минесота,Том Треижър – трансплантационен хирургот Великобритания, Хауърд Уанг – студентв Йейл, подготвящ дисертация, и аз гиаплодирам за това.
Но за медиите, запарламентаристите, за бюрократите честоот значение е не толкова качеството наработата ни, а кой се съгласява с нея.Самият факт, че Дейвид Килгор и аз напрактика бяхме сами, за мнозина бепричина да поставят работата ни подвъпрос. Да имаме на наша страна уважавананеправителствена организация катоМеждународното общество за човешкиправа (както и базираната в Белгияорганизация „Човешки права без граници”,която също се присъедини към нашитеусилия) увеличава достоверността наработата ни, олекотява товара на раменетени, подсилва застъпническата ни кампанияи допълва изследователския капацитетза продължаваща дейност.
И така,благодаря ви за тази награда. И очаквамс нетърпение да работя с вас през иднитемесеци в борбата за прекратяванеубийствата на практикуващи Фалун Гонгзаради органите им.
*Дейвид Матас емеждународен адвокат на човешкитеправа, базиран в Уинипег, Манитоба,Канада.
[1] Article 27, Clinical Application ofHuman Organ Transplant Technology Management Interim Provisions
[2]Jim Warren China moving rapidly to change transplant systemTransplant News, September 2007
[3] "China's Organ Reforms",China Daily, August 26, 2009
[4] Shahar Ilan, With top rabbis'blessing, Knesset approves organ donation, Haaretz 24/03/2008
[5]Wang Changmin, Medical Doctors Brokering Organ Transplants Will beBanned from Visiting Taiwan Liberty Times in Taiwan, 10/26/2007
[6]Hospitals ban Chinese surgeon training, The Sydney Morning Herald,December 5, 2006