Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Милен Семков: Георги Димитров е бил пушач, пияч и...
Проф. Милен Семков. Снимка: Светослава Банчева
Поглед в историята - Георги Димитров - дясната ръка или лявата подметка на Сталин?
Светослава Банчева, Иван Бакалов
Проф. Милен Семков е роден през 1934 г. в град Тетевен. Завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”, където през 1962 г. става асистент по Нова и съвременна история. От 1972 г. е доцент, а от 1986 г. - професор в Историческия факултет на Софийския университет. От 1968 г. е доктор по история, а от 1985 г. - доктор на историческите науки с темата “Фашисткият феномен и дискусията в световната литература”. Специализирал е в Парижкия и в Брюкселския университет, в Женева, Монреал и в Европейския колеж в Брюж. Автор е на фундаменталното изследване “Фашизмът”, “Записки по съвременна история”, “Двадесети век - диктатура и демокрация” и др.
- Колко е пенсията на един професор?
- Зависи, различно е. Моята по едно време беше по-голяма, защото дълго време – 18 години, бях ръководител на Катедрата по нова и съвременна история. В момента пенсията ми е 521 лева и няколко стотинки. На жена ми е 211 лева, след 33 години работа като учителка и редакторка по история. Тези, които се пенсионират сега, са с по-висока основа и пенсия, но прибавете всички разноски на живота и лекарствата на пенсионерите (защото това е един много висок процент) и се оказва, че разчитаме на децата. А аз не желая да разчитаме на децата си.
- Познавате ли всички учебници по история, които се печатат в момента?
- Много добре ги знам, защото съм печелил срещу тях конкурс. Когато през 1994 година се проведе конкурс за единен учебник, се явиха трима кандидати и единият бях аз. Другите два колектива и сега издават учебници. И те са пълни с неверни факти, с полуистини и с фалшификации.
- Няколко примера?
- Всички останали съдържат неистини, а някои – фалшификации и неверни факти.
- Може ли да посочите конкретни фалшификации?
- Аз спечелих конкурса срещу два колектива от моята катедра през 1994 година. В този момент СДС падна от власт. Министър на образованието стана Илчо Димитров – мой колега и приятел, с когото навремето заедно сме псували власт, режим и комунизъм. Обаче се оказа, че прие ролята да защитава БКП, превърната в БСП, и нейните позиции. И беше поставен в адски неудобно положение. От „Позитано” 20 му казват, че моят учебник трябва да бъде забранен. Но аз съм спечелил конкурс с рецензия. Тогава Илчо замрази издаването на учебника. За да си измие ръцете и пред „Позитано” 20, и пред мен и моите приятели от факултета, а може би и пред собствената си съвест, Илчо възлага на доц. Драгомир Драганов да излезе с рецензия, която да произнесе присъдата.
И Драго я написал: „Учебникът е написан от типични социалдемократически позиции, но той трябва да бъде издаден, защото това е историята”. Какви типично социалдемократически позиции? Аз написах истината. А истината е антикомунистическа. Това не значи, че аз съм антикомунист – аз съм историк. Илчо, притиснат и с тази рецензия, пусна учебника ми. В рецензията си за другите два учебника Драгомир Драганов пише: „Ако аз напиша за всички грешки, които се съдържат в тези учебници (а
те и сега се продават на пазара), трябва да напиша не рецензия, а толкова страници, колкото е учебникът”.
- Нека кажем 2-3 фундаментални грешки.
- Много неща ги няма в другите учебници – че Хитлер и Сталин започват заедно Втората световна война, че на 17 септември Съветският съюз влиза във Втората световна война като напада Полша. Пленява 150 000 армия. Милион и половина поляци са изпратени в Сибир. Половината не оживяват и не се връщат в Полша. Нещо друго, по-скандално – от Берлин настояват пред Москва да влиза във войната, притискат ги няколко пъти. Няма ги тези неща в другите учебници. Има полуистория, полуистини и истини, които в съчетание правят така, че в момента няма истински учебник по история и цивилизация за 10-и клас.
Но да не излиза сега, че си хваля учебника. Не, искам само да подчертая, че историята не бива да се използва за политически цели. Не трябва да се пипа с мръсни ръце в историята. Тя е пълна с такива престъпления, с такива нарушения на човешките права и свободи, че да се представят те в друг вид, за да изглежда една партия, едва ли не в ангелско облекло, това не мога да го приема.
- Може ли да се каже нещо хубаво днес за Георги Димитров?
- Това е голяма тема. Аз имам цяла книга за Георги Димитров и Лайпцигския процес. Той трябва да се разглежда като явление през 1933 година. Когато през 1935 година е генерален секретар на Коминтерна, Георги Димитров вече е една пионка в ръцете на КГБ и на Сталин. И допуска репресиите, узаконява ги, избиването на ръководния състав на комунистическата партия, пращане в Сибир на голяма част от тези ръководни кадри, които не са направо разстреляни и цялата престъпна, тоталитарна система на масовия терор. Той е пионка. Какво да направи? Той не може да се съпротивлява, няма никакви функции.
- И няма никакво влияние върху политиката?
- Никакво, никакво! Зад това ръководство, първо, има член на Политбюро, който е секретар на Комунистическия интернационал, освен това там е и КГБ със специален политически отдел, който отговаря за комунистическия интернационал. Там са подготвяни и убийци, и всякакви престъпления са извършени. Когато аз писах за Георги Димитров, че той върши една изключително ефективна комунистическа пропаганда, той е в правото си, защото него го обвиняват несправедливо. Той няма нищо общо с пожара. Но този пожар е бил необходим, за да се удари Ваймарската република и да се отменят демократичните членове от Ваймарската конституция. Хитлер да създаде своята националсоциалистическа система.
Този пожар е предлог за всичко това, което направи Хитлер. Но Георги Димитров е прав, защото той има непоклатимо алиби, а съдът все още не е нацистки. Георги Димитров е арестуван случайно. Той е имал любовница и я е издържал, заедно с двете й дъщери. Когато пламва пожарът на 27 февруари 1933 година, той е на път във влака от Мюнхен към Берлин. Във влака той си хваща една 27-годишна любовница – германка - и на другия ден си прави среща с нея. Когато започва лов на комунисти, на социалдемократи и на антинацисти, той си прави любовна среща. След което, от Коминтерна му нареждат, още като идва Хитлер на власт, незабавно да ликвидира бюрото на западноевропейските комунисти там. Неговият секретар е евреин. Той духва, заедно с документацията.
Обаче Георги Димитров не иска да напусне заради любовницата си. За нея той е Рудолф Хедигер, швейцарски журналист (понеже в Швейцария не говорят много добре немски, жената не може да направи разлика). И той не напуска. В този момент идват Благой Попов и Васил Танев (той е бил Хаджитанев, но „хаджи“ било антикомунистическо, а член на политбюро не можел да бъде хаджия) и си правят среща с Георги Димитров. Обаче в този момент са публикували снимка на онзи нещастник – Ван Дер Льоб (както би трябвало да се произнесе) – холандски бивш комунист. Публикували са снимка. Него го хващат като мюре – набутват го в Райхстага, за да подпали пленарната зала, която му е подготвена от хората на Гьоринг и от президентския дворец.
Гьоринг е президент на Райхстага в този момент, та той е там като мюре, но са му публикували снимката. И има някакво външно сходство със секретаря на Георги Димитров, който се е чупил. Понеже секретарят и Георги Димитров са ходили в този ресторант, келнерът–нацист прави заключение, че е виждал Георги Димитров с подпалвача на Райхстага. Обажда се и само след няколко минути пристига полиция, която ги арестува – Димитров, Попов и Танев, и започва процесът.
Известно е как се развиват нататък събитията. Мен са ме псували за това как съм могъл да опиша случката, когато главният прокурор Вернер довежда любовницата на Георги Димитров на очна ставка и я пита: „Вие прелюбодействала ли сте?“. Тя започва да плаче, Георги Димитров мълчи, а Вернер настоява: „Вие прелюбодействала ли сте?“. Тогава Димитров скача, без никакво разрешение на председателя на съда, и казва: „Аз веднъж завинаги трябва да кажа, че нито съм хомосексуалист, нито съм импотентен, а съм напълно нормален мъж!“ Представете си как звучи това - „Нито съм хомосексуалист“ е пряко срещу щурмовите отряди, „нито съм импотентен“ - пряко срещу Хитлер, „Аз съм напълно нормален мъж“ - тоест, аз съм я чукал и какво от това? Какво общо има това с политиката?
Това е моментът, в който Георги Димитров придобива световна известност. Западните станции, кореспонденти и агенции, които единствено са допуснати до процеса, започват да пишат за него с друго чувство.
Аз доказах една голяма фалшификация, която е направил Георги Димитров. Сигурно сте учили как той бил казал на Лайпцигския процес в заключителната си реч: „И ще кажем ние, като старика Галилей - колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на социализма и комунизма, и в Германия, и в целия свят“. Но това нещо Георги Димитров го дописва, когато се връща в Съветския съюз, върху стенограмата, която се връчва на обвиняемите в края на процеса. Това той го дописва, след като се връща в Съветския съюз, но във всички български учебници го имаше.
- Колелото на историята го имаше, да…
- Колелото продължава да се върти сигурно в разни тъпи учебници, но истината е, че доктор Бюнгер прекъсва Георги Димитров и му казва: „Стига сте правил вашата пропаганда – изложете исканията си, защото ще ви прекъсна“. И когато Георги Димитров продължава да настоява (но не за колелото), той го прекъсва. Всичко това за колелото на историята го няма в стенограмите и във фонограмата. Георги Димитров си го измисля и го пришива после.
- Имаше ли някакви противоречия и конфликти между Сталин и Димитров?
- Георги Димитров като се връща от Германия и му дават да чете документите на 13-ия пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, е потресен. Там, по времето, когато той е на процеса - от края на ноември до 12 декември 1933 година, се провежда 13-и пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Там е поставена задача на германската комунистическа партия да подготви в най-скоро време въоръжено въстание за сваляне на Хитлер от власт и за установяване на диктатура на пролетариата. Представете си каква задача дават на ГКП през декември 1933 година, когато вече Хитлер е установил неоспорвана от никого, твърда власт.
Предвижда се под формата на „диктатура на пролетариата“ съветска власт в Германия. И той като чете, не вярва на очите си, обаче всичко това е от ръката на Сталин. Как да иде той срещу Сталин? И се чудят - в Коминтерна има смутове. Не се осъществява тази идея. Явно в Германия става нещо съвършено друго, което е вън от прогнозите на Сталин и на Коминтерна. Трябва да направят нещо, но какво да бъде то?
Тогава Георги Димитров е удобна фигура, за да бъде изтласкан напред – ето го героят от Лайпциг и т.н. Тогава Димитров и хора от политбюрото, решават да използват следната тактика – вместо да казват „Не, не беше правилно да обявяваме социалдемократите за социалфашисти“, те питат: „Правилно ли беше?“. Под тази форма той пише писмо до Сталин. Нашите го публикуват като писмо до Коминтерна (фалшифицираха, защото ги беше страх навремето), но то е до Сталин. Тогава решават да дадат мандат на Френската комунистическа партия да пробва единен фронт със социалистите. На 27 юли 1934 година го подписват и се стига до т.нар. разширяване чрез радикалите и републикан-социалистите до т.нар. народен фронт. Всичко това е, за да се върнат комунистите в потока на пропагандата и на властта. Тоест, Георги Димитров вече е една пионка. Той изпълнява всичко, включително и престъпни нареждания.
На 7 ноември 1937 година в дневника си Георги Димитров е написал нещо много велико. След парада на Червената армия Сталин е наредил на Ворошилов кои да покани на ядене и пиене. Сталин кани, но всички знаят, че това е списък, утвърден от секретаря му. Канен е и Георги Димитров. Сталин там държи една знаменита реч за “враговете на народа”, в която говори, че: „Ние ще унищожаваме всеки такъв враг… Ще унищожаваме целия негов род, неговото семейство. Безпощадно ще унищожаваме всеки, който със своите действия и мисли (да, и мисли), посяга върху единството на социалистическата държава“. Има го – на 7 ноември 1937 година. Димитров е записал това по време на срещата, след което станал и казал: „Аз самият ще направя всичко, което е по силите ми, то да бъде взето предвид и в редовете на Коминтерна”. Значи, и той ще избива за дела и за мисли.
- То май не е могло да се каже друго на Сталин?
- Сталин често е използвал впоследствие това за сплашване, примерно, казва на някой член на Политбюро: „Абе, ти днес нещо ми се виждаш мрачен – какво мислиш?” – след като те знаят какво е казал за мислите. Голямо преследване е било.
- Възможно ли е да е убит Георги Димитров, както се говори, да е имало покушение?
- Не. Сталин няма защо да си убива най-верния човек и лакей. Той няма конкурент в негово лице, за да го премахва. Георги Димитров е пушач, пияч и ебач. Това е известно. Когато се връща от Германия, имаше едни лъжи и измислици как е бил малтретиран в затвора. Един идиот, член на ЦК на унгарската партия на труда, тоест комунистическата, бил в затвора, когато видял на двора как при една разходка полицай ударил Георги Димитров по врата с палка и рукнал фонтан кръв. Така може да ти счупят врата и да умреш на място, но фонтан кръв не може да ти избие. Какви ли не простотии пишат. „Мрачните подземия на затвора „Моабит” – аз съм ходил в килията му – тя е висока, колкото нашият първи етаж. Има разкошни кестени. Пишат „мрачни подземия”, но те не са ходили, не ги пускаха. Затворът „Моабит” е за следствени, не е за осъдени. Той е оцелял при бомбардировките и аз бях там, след като го бяха ремонтирали, а килията на Димитров беше незасегната. Беше облепена цялата с голи жени отвътре.
- Когато вие ходихте в „Моабит”, това все още беше затвор, а не някакъв музей примерно, така ли?
- Аз ходих през 1970 година в „Моабит”, но той и до ден днешен си е затвор – никакъв музей не е. Арестантът, който обитаваше килията на Георги Димитров, го бяха махнали да не го виждам, но килията му беше облепена с хубави, голи мадами.
- Американски продуценти са искали през 70-те да правят филм за Георги Димитров.
- Американците направиха много просташки филми за терора. Това трябва да го направи съветски режисьор, не американски.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!