Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Затворник на държавата - Мемоари на бивш ръководител на ККП

Reuters

ПЕКИН —Ройтерс се сдоби с мемоарите на Джао Зиянг (Zhao Ziyang), които са били тайно записани докато той е живял под домашен арест. Той е отстранен от поста глава на Китайската комунистическа партия през 1989 г., поради противопоставянето му да се приложи военна сила при потушаване на протестите на пл. Тянанмън.


Следват откъси от тях, записани и преведени на английски. Пълният текст ще бъде публикуван този месец в книгата „Затворник на държавата” ("Prisoner of the State") в навечерието на 20-годишнината от кръвопролитията от 4 юни и четири години след смъртта на Джао Зиянг.

Относно кръвопролитията на пл. Тянанмън

„В нощта на 3 юни, докато седях на двора със семейството си, чух интензивна стрелба. Една трагедия, която щеше да шокира света, не бе предотвратена и се случваше въпреки всичко…”

„Първо, тогава бе решено, че студентското движение е планирана конспирация на антипартийни, антисоциалистически елементи, които имат лидер. Така, че сега трябва да запитаме, кои са били тези лидери? Какъв е бил планът? Каква е била конспирацията? Какви са доказателствата в подкрепа на това? Казано беше и че в партията има „черни ръце”. Тогава кои бяха те?”

„Второ, твърдеше се, че това събитие е целяло  събарянето на Народната република и комунистическата партия. Къде е доказателството? По онова време бях казал, че повечето хора просто ни приканват да коригираме недостатъците си, а не се опитват да свалят от власт политическата ни система.”

Относно западната парламентарна система

„… западната парламентарна демократична система е тази, която е демонстрирала най-голяма стабилност. Понастоящем тази система е най-добрата налична. Тя е в състояние да прояви духа на демокрацията и да посрещне нуждите на едно съвременно общество…”

„Ако една страна желае да се модернизира, тя не само би трябвало да въведе пазарна икономика, но и да възприеме парламентарната демокрация за своя политическа система. В противен случай тази нация няма да може да има пазарна икономика, която да е стабилна и модерна, нито ще може да се превърне в модерно общество със законово управление.”

Относно политическата реформа

„Ако не се придвижваме към тази цел, ще бъде невъзможно да разрешим анормалните условия в китайската пазарна икономика – проблеми като нездравия пазар, облагодетелстването от властта, необузданата социална корупция и нарастващата пропаст между богати и бедни. Нито пък законовото управление някога ще стане

реалност.”

„Ако крайната дестинация е парламентарна демокрация, управляващата партия трябва да направи два пробива. Единият е да позволи съществуването на други политически партии и свободна преса. Това може да стане постепенно, но трябва да има стремеж към него. Вторият пробив е наличието на демокрация в рамките на партията – с други думи, нужно е партията да възприеме демократични процедури и да използва демократични средства, за да се реформира … На различните мнения трябва да бъде позволено да съществуват, а различните фракции да бъдат направени легални.”

Коментари върху мемоарите

Препратени от Родерик Макфаркюхар (Roderick MacFarquhar), професор в Харвард

Четейки разказа на Джао за неговото ръководство, лишен от украса или хвалби, става очевидно, че по-скоро той е бил действителният архитект на реформата, а не Дън (Сяопин). Джао е бил този, който след безбройни инспекционни обиколки накрая осъзнава, че придържането към колективизацията на селските стопанства, утвърдена след завръщането на Дън на власт през декември 1978 г., е остаряло, и който заявява подкрепата си към една национална система за самостопанисване като начин за развитие на земеделието и повишаване приходите в селското стопанство. Както Джао признава, без подкрепата на Дън това никога не би било възможно да се задвижи. Но не Дън е извършил концептуалния пробив. Направил го е Джао. 

Предговор от Ади Игнатиус (Adi Ignatius), гл. редактор на Harvard Business Review

Това е първият случай, в който лидер в Китай от калибъра на Джао говори откровено за живота „на върха”.  Той предоставя интимен поглед към един от най-непроницаемите режими в света. Научаваме за триумфите и провалите, за гордостите и несигурностите на един човек, който се е опитал да донесе либерална промяна за Китай и който е направил всичко възможно, за да предотврати кръвопролитието на пл. Тянанмън.

Това е Джаовата версия на историята и вероятно той е излагал доводите си за едно бъдещо поколение лидери, които могат да преразгледат неговия случай и да решат дали той би трябвало да бъде реабилитиран в паметта на партията и на нацията.

Въпреки че сега Джао говори от гроба, гласът му притежава моралната сила да накара Китай да седне и да се заслуша.

Епилог от Бао Пу (Bao Pu), син на бившия главен помощник на Джао

Джао Зиянг не се интересуваше от това да бъде визионер. Той беше прагматик, който искаше да разреши реални проблеми. Водеше страната си през бъркотия и хаос, и взимаше трудни решения в името на подобряването живота на другите. Той изпълни дълга си. Заветът му, записан тук, ще подсигури той да остане в историята.

Книгата почти със сигурност ще бъде забранена в Китай.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!