Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство
  
   
  spacer
Гао Джишенг 07.12.2014

Китайски адвокат на човешките права разказва за преживени изтезания

 
 

…Това продължи около два часа. След това влязоха няколко други мъже, замествайки предишните двама. Очите ми не можеха да виждат, защото вече бяха затворени от отока.

Новодошлите започнаха да говорят: „Гао, можеш ли да чуваш все още с ушите си? Казвам ти истината, тези момчета са експерти в пречупването на мафиоти. Те са от тежката категория. Този път те са подбрани внимателно и специално за тази цел от висшите власти.”…

Гао Джишенг

Гао Джишен в родния си дом през 2007 г, преди да бъде арестуван и изтезаван. (Epoch Times)

През декември 2004 г изтъкнатият адвокат на човешките права Гао Джишенг (Gao Zhisheng) пише първото си отворено писмо до висши лидери на Китай, „Отворено писмо до Националния народен конгрес на Китай”. То е последвано от отворено писмо до Ху Джинтао (Hu Jintao), лидер на Китайската комунистическа партия (ККП), и китайския премиер Уен Джиабао (Wen Jiabao) – „Спрете преследването на вярващите в свободата и възстановете отношенията си с китайския народ”, написано през октомври 2005 г. На 12 декември 2005 г Гао пише друго отворено писмо до Ху и Уен – „Защо един от най-добрите адвокати на Китай се оттегли от комунистическата партия”. През септември 2007 г той пише своето отворено писмо до американския Конгрес.

През ноември 2005 г адвокатската кантора на Гао в Пекин е затворена. На 15 август 2006 г той е отвлечен. По-късно е арестуван под предлог за „насърчаване на подривна дейност срещу държавната власт”. На 12 декември 2006 г съдът провежда процес без да позволи на адвоката на Гао да представи случая му. На 22 декември същата година Гао е осъден за 3-годишен срок под претекст за „насърчаване на подривна дейност срещу държавната власт”, с 5-годишна условна присъда.

Изминали са 2 години от прекъсването на връзките на Гао с външния свят. През май 2007 г Американският съвет на съдебните адвокати (American Board of Trial Advocates) присъжда на Гао наградата за храбра адвокатска защита. През септември 2007 г  той отново е отвлечен и подложен на изтезания в продължение на 50 дни, както е посочено в писмото му. Радио Свободна Азия съобщава, че на 6 февруари той е бил арестуван отново.

Тъмна нощ, тъмни качулки и отвличане от тъмната мафия

Моят разказ за над 50 дни на изтезания през 2007 г

Тези мои днешни думи ще бъдат разгласени някой ден. Те ще разобличат истинското лице на днешен Китай и ще разкрият невъобразимото сърце и характеристики на „управляващата партия” в Китай.

Разбира се, тези думи неизбежно ще предизвикат неприятни чувства и дори такива на неуравновесеност и смут у онези световни „добри приятели” и „надеждни партньори” на днешната Китайска комунистическа партия [ККП] – ако тези световни „добри приятели” и „надеждни партньори” имат все още в сърцата си някаква загриженост за стойността на човешката съвест и нравственост.     

Днес внезапно оказалата се в добро положение ККП не само е спечелила все повече „добри приятели” и „надеждни партньори”, но и все по-гръмко издига изопачени лозунги като „Китай е държава, където управлява закона”. И двете неща ще бъдат катастрофални за прогреса и развитието на човешките права на китайския народ.

В около 20ч. на 21 септември 2007 г властите ме информираха устно, че трябва да посетя лекция за реформиране на съзнанието. Установих, че този път се случваха някои необичайни неща. Тайната полиция, която преди ме следеше много отблизо, сега спазваше по-голяма дистанция. Онзи ден вървях по улицата и когато завивах зад ъгъла, около шест или седем непознати се запътиха към мен. Внезапно усетих силен удар по тила и паднах по лице на земята. Някой рязко издърпа косата ми и незабавно на главата ми бе нахлузена черна качулка.  

Бях заведен до превозно средство и вкаран в него. Въпреки че не можех да виждам ми се струваше, че има две пейки с място помежду им. Поставиха ме на пода между тях. Дясната ми буза беше на земята. Изведнъж ботуш стъпи тежко на лицето ми, притискайки ме надолу. Много ръце започнаха да ме претърсват целия. Коланът ми беше издърпан и след това използван, за да ми вържат ръцете зад гърба. Поне четирима души стъпиха върху мен, притискайки ме надолу.

Около 40 мин. по-късно бях издърпан от колата. Панталоните ми се смъкваха до коленете и бях завлечен в някаква стая. Досега никой не бе ми продумал. В този момент качулката бе смъкната от главата ми. Мъже започнаха незабавно да ме ругаят и удрят. „***, денят на твоята смърт настъпи днес. Братя, нека днес му дадем жесток урок. Пребийте го до смърт.” 

Тогава четирима мъже с електрошокови палки започнаха да ме удрят по главата и цялото тяло. Не можеше да се чуе нищо освен шума от ударите и задъханото ми дишане. Удряха ме толкова жестоко, че цялото ми тяло започна да се тресе неудържимо.

„Не го оставяйте да си почива!” – изкрещя човек, за когото по-късно научих, че се казва Уанг. Тогава един много силен и висок (около 185см) мъж ме сграбчи за косата и ме издърпа от пода. Сетне Уанг започна да ме бие ужасно по лицето.

„***, ти не заслужаваш да носиш черни дрехи. Да не би да си лидер на мафията? Смъкнете всичките му дрехи.”

Всичките ми дрехи бяха смъкнати и останах чисто гол. Уанг изкрещя повторно, някой ме ритна по краката изотзад и аз рухнах на пода. Здравенякът продължи да дърпа косата ми и ме принуди да вдигна глава, за да виждам Уанг.

По това време можех да видя, че в стаята имаше петима души. Четирима от мъжете държаха електрически палки, а един – моят колан.

„Слушай, Гао, днес твоите чичовци не искат нищо друго, освен да направят живота ти по-лош от смъртта. Истината ти казвам, твоят проблем е не само между теб и правителството.”

„Погледни пода! Там няма и капка вода. След малко водата ще е над глезените ти. След малко ще научиш откъде ще дойде водата.”

Докато Уанг казваше това, електрическите палки бяха наврени в лицето и горната част на тялото ми, нанасяйки ми електрошокове.

Тогава Уанг каза: „Хайде, момчета, донесете второто!” След което електрошоковите палки се забиха по цялото ми тяло. И цялото ми тяло, сърце, дробове и мускули започнаха да подскачат неудържимо под кожата ми. Гърчех се от болки на пода, опитвайки се да изпълзя настрани. Тогава Уанг ми нанесе електрошоков удар по пениса. 

Моите молби да спрат предизвикаха единствено смях и още невероятни мъчения. Сетне Уанг използва електрическата палка още три пъти в областта на гениталиите ми, докато крещеше силно.

След няколко часа в този дух аз нямах енергия дори да се моля, да не говорим за опити да избягам. Но съзнанието ми беше все още ясно. Усещах тялото ми да се гърчи много силно при допира на палката. Ясно усетих пръскането на вода по ръцете и краката ми, докато се тресях в конвулсии. Тогава осъзнах, че това бе пот от мен, и разбрах какво имаше предвид Уанг относно водата.

Изглежда, че и самите мъчители също бяха уморени. Преди да се съмне трима от тях напуснаха стаята. „Ще се върнем по-късно, да му дадем следващото”, каза Уанг.

Другите двама останаха в стаята, сложиха стол в средата, издърпаха ме и ме сложиха на него. Единият от тях имаше пет цигари в устата си. Другият мъж стоеше зад мен, а този с цигарите беше отпред.

Мъжът отзад сграбчи косата ми и издърпа главата ми напред и надолу. Другият използваше цигарите, за да пълни носа и очите ми с дим отново и отново. Правеха това с най-голямо търпение. След известно време нямах никакви усещания, с изключение на няколкото сълзи, капещи по краката ми.

Това продължи около два часа. След това влязоха няколко други мъже, замествайки предишните двама. Очите ми не можеха да виждат, защото вече бяха затворени от отока.

Новодошлите започнаха да говорят: „Гао, можеш ли да чуваш все още с ушите си? Казвам ти истината, тези момчета са експерти в пречупването на мафиоти. Те са от тежката категория. Този път те са подбрани внимателно и специално за тази цел от висшите власти.”

„Можеш ли да чуеш кой съм? Фамилията ми е Джиянг. Проследих те до Шиаджианг (Xiajiang), след като беше освободен миналата година.”

„Ти ли си онзи от гр. Пенглай (Penglai), Шандонг (Shandong)?” – попитах аз.

„Да, паметта ти все още е добра. Казах ти, рано или късно ще се върнеш. Когато видях как се държеше в Шиаджианг, знаех, че ще се върнеш. Ти дори гледаше на полицията ни отвисоко.

Не би ли трябвало да ти помогнем да получиш по-добър урок? Ти написа онова писмо до американските конгресмени. Погледни се, предател такъв. Какво би могъл да ти даде твоя американски бог? Американският конгрес не пее. Това е Китай. Това е територията на комунистическата партия.  

Да отнемем твоя живот ти би било така лесно, като да настъпиш мравка. Ако посмееш да продължиш с писането на глупавите си статии, правителството ще трябва да покаже ясно отношението си. Е, видя ли това отношение тази вечер?” – говореше бавно Джиянг.

Аз попитах: „Как може да третирате данъкоплатците с подобни мафиотски тактики? Как ще можете да се изправите пред милиардите китайски граждани в бъдеще?”

„Ето защо си заслужаваш боя – каза Джиянг. – Ти си с по-ясно съзнание от повечето хора. В Китай гражданите не се броят за слива. Не говори с това понятие, ‘граждани’ ”.  

Докато той казваше това, някой влезе в стаята. Разпознах гласа на Уанг. „Не му говори с устата. Карай по същество. Чичовците ти са подготвили дванадесет серии. Миналата нощ приключихме едва с три.

Твоят главен чичо не обича да говори, така че след известно време ще видиш, че ще трябва да ядеш собствените си л**** и да пиеш собствената си урина. Клечка за зъби ще се сложи до твоите гениталии.

Не говори за изтезанията на комунистическата партия все още, защото сега ще ти дадем изчерпателен урок!

Прав си, ние изтезаваме Фалун Гонг. Всичко е вярно. Дванадесетте серии, които ще ти приложим, са прилагани върху Фалун Гонг. Да ти кажа истината, не се страхувам, че ще продължиш да пишеш. Можем да те изтезаваме до смърт без тялото ти да бъде намерено.

Смрадлив провинциалист! Как смееш да бъдеш толкова арогантен в Пекин? Да му дадем отново урок.” 

В последвалите часове на изтезания от време на време припадах поради липсата на вода и храна и вследствие на обилното потене. Лежах гол на студения под. На няколко пъти усетих как някой идва, отваря очите ми и светва в тях с фенерче, за да провери дали съм все още жив.

Когато се свестявах, подушвах силната миризма на зловонна урина. Лицето ми, носът ми и косата ми бяха изпълнени с миризмата. Очевидно, само че не знам кога, някой бе уринирал върху лицето и главата ми.

Това изтезание продължи докъм обяд на третия ден. Не знам откъде намерих сила да издържа, но някакси се борех да се измъкна от хватката им и започнах да блъскам главата си в ръба на масата.

Крещях имената на двете си деца (Тиангю и Геге) с тъжен и далечен глас, докато се опитвах да се самоубия. Но опитът ми бе неуспешен. Благодаря на всемогъщия Бог за това. Именно той ме спаси. Истински почувствах как Бог ме издърпа от това състояние и ми даде живот.

При все това очите ми бяха пълни с кръв от блъскането на главата ми. Паднах на пода. Незабавно трима души седнаха отгоре ми. Един от тях беше върху лицето ми. Смееха се. Казаха, че съм използвал смъртта си, за да се опитам да ги изплаша. Казаха, че са виждали това твърде много пъти.

След това отново продължиха изтезанието докато нощта настъпи. Вече не можех да виждам нищо. Въпреки това все още чувах своите мъчители, които отново се събраха след вечерята си.

Един от тях дойде и издърпа косата ми, влачейки ме нагоре. „Гао, гладен ли си? Кажи ни истината!”

„Много съм гладен” – казах аз.

„Искаш ли да ядеш? Кажи ни истината!”

„Искам да ям” – казах аз. Те незабавно започнаха да ме зашлевяват през лицето нееднократно – десет пъти или повече – и аз отново рухнах на пода. Ботуш стъпи върху гръдния ми кош и някой ми нанесе електрошоков удар с палката по брадичката. Изкрещях. След това някой сложи палката в устата ми.

„Да видим колко е различна устата ти от тези на другите. Нали искаш да ядеш? Каза, че си гладен. Дали заслужаваш?” Палката беше в устата ми, но не беше включена. Чудех се защо.

„Гао, знаеш ли защо не съсипахме устата ти? – каза Уанг. – Тази вечер твоите чичовци искат да говориш цяла нощ. Искаме да говориш единствено какъв прелъстител си. Не ти е позволено да казваш, че не си. Не ти е позволено и да казваш, че има само няколко жени. Не пропускай никакви детайли. Не можеш да пропускаш никакви детайли. На твоите чичовци това им харесва. Спахме и ядохме достатъчно, сега е време ти да говориш.”

„Защо не проговаря? Пребийте го, братя!” – изкрещя Уанг. Три палки започнаха да ми нанасят електрошокови удари. Пълзях навсякъде, опитвайки се да избягам, все още гол. След повече от десет минути отново се тресях неудържимо.

Умолявах ги. „Не съм имал любовна афера. Не, че не искам да ви разкажа.” Чух, че гласът ми трепереше.

„Изглупяваш ли? – каза Уанг. – Да използваме палката, за да те освежим и да видим дали ще започнеш да говориш.”

Тогава двама души разпънаха ръцете ми и ги приковаха за пода. Използваха клечки за зъби, за да бодат в гениталиите ми. Нямам думи да опиша безпомощността, болката и отчаянието, които изпитах тогава. В такъв момент езикът и емоцията нямат силата да описват. Накрая измислих истории, в които им разказах за афери с четири жени. След още повторни мъчения трябваше да опиша подробно как съм правил секс с всяка от тях. Това продължи до зазоряване на следващия ден.

По това време бях завлечен до мястото, където трябваше да подпиша записката на признанието с моите афери. „Ако разпространим това, за половин година ще се превърнеш в смрадливо кучешко л****” – каза Уанг на висок глас.

След като бях освободен, научих, че в деня след изтезанието Сън Хуо (Sun Huo) – човекът, провел разпита – информирал съпругата ми за „истината”, която били научили за моите афери. Тя им казала: „Не се нуждая от помощта на правителството, за да познавам съпруга си. В моите очи той все още е този, който написа три отворени писма, призовавайки правителството да прекрати преследването на Фалун Гонг.”

След като бях изтезаван дни наред, често губех съзнание и не бях в състояние да определя как тече времето. Не зная колко време беше минало. Група от тях се приготвяха да ме изтезават отново. 

Друг човек, обаче, влезе и ги смъмри. Можех да чуя, че това е заместник-директорът от пекинското Бюро по обществена сигурност. Бях го виждал многократно преди това. Смятах го за добър човек.

При все това не можех да го видя, тъй като очите ми бяха все още подути. Цялото ми тяло беше пребито и покрито със синини. Той звучеше ядосан при вида на състоянието ми. Намери лекар да ме прегледа. Каза, че е ужасен и изненадан. „Това изтезание не представлява комунистическата партия” – каза той.

„Кой разпореди това?” – попитах го аз.

Той не отговори. Помолих да бъда изпратен обратно вкъщи или дори просто обратно в затвора. Не отвърна. Заведе мъчителите ми обратно в стаята и ги порица. Нареди им да ми купят дрехи и да ми дадат одеяло и храна. Каза ми, че ще направи всичко възможно да ме върне или обратно в затвора, или вкъщи.

Щом зам.-директорът си тръгна, Уанг започна да ме ругае. „Гао, ти дори си мечтаеш да отидеш в затвора? Не, това е твърде лесно. Докато ККП е на власт няма да имаш никакъв шанс да го сториш. Дори не си и мисли за такова нещо.”

Същата нощ бях транспортиран на друго място, но не знаех къде, защото отново бях с черна качулка на главата. Там бях непрестанно изтезаван в продължение на още десет дни.

Тогава един ден отново ми сложиха качулката и ме вкараха в автомобил. Главата ми бе насила държана между краката ми и трябваше да остана така за повече от час. Страданието беше по-голямо, отколкото бих могъл да понеса, и исках да умра.

След още час, на ново място, качулката бе свалена. Четирима от предишните петима мъчители липсваха, но видях същата група от тайната полиция, която ме следеше.

Оттам насетне физическите изтезания спряха, но психическите продължиха. Беше ми казано, че 17-ят конгрес на комунистическата партия започва и че трябва да изчакам мненията на висшите власти за моя случай.

През това време няколко чиновници посетиха килията ми. Отношението им бе по-меко и ми беше позволено и да си мия лицето и зъбите.

Някои чиновници ми предложиха вместо това да използвам писателските си умения, за да заклеймя Фалун Гонг, и да искам каквото пожелая за това, че го правя. Отвърнах, че проблемът не е технически, а етичен.

„Ако това е твърде трудно, тогава пиши статии, възхваляващи правителството, и отново си поискай каквото пожелаеш” – предложиха те.

Накрая направиха следното предложение: „Ако напишеш, че ти и семейството ти сте били третирани добре след затвора и че си бил измамен от Фалун Гонг и Ху Джия (Hu Jia), нещата ще се наредят добре. В противен случай, как можеш да сложиш край на страданията си? Помисли за жена си и децата си.”

В замяна на това аз действително написах статия, която гласеше, че правителството се е отнесло добре със семейството ми. В тази статия обясних, че съм написал отвореното писмо до американския конгрес, защото съм бил измамен от Фалун Гонг и Ху Джия.

Преди да бъда освободен да се прибера у дома, обаче, бях отведен в гр. Шиан (Xian), за да проведа телефонен разговор с Ху Джия.

На датата на Есенния фестивал властите поискаха да се обадя на съпругата си и да я успокоя, тъй като тя провеждала протест и се опитала да се самоубие поради отношението на правителството към семейството ни.

Съдържанието на телефонното обаждане беше изцяло замислено от властите. (По-късно научих, че отговорът на съпругата ми също е бил режисиран). По онова време все още не можех да отварям едното си око вследствие на предишните изтезания. Тъй като телефонният разговор се записваше, ми беше казано да обясня, че нараняванията ми са причинени от мен самия.

В средата на ноември 2007 г, след като се прибрах у дома, научих, че къщата ми отново е била щателно претърсвана, без да е произведен нито един документ или заповед за обиск. По време на тези повече от 50 дни на ужасяващи изтезания на духа и тялото ми, имах множество странни усещания. Например понякога наистина можех да чуя „смърт”, а понякога – „живот”.

На дванадесетия или тринадесетия ден от отвличането ми, когато отново можех частично да отворя очи, видях, че тялото ми е в ужасяващо състояние. Нито един квадратен сантиметър от кожата ми не беше нормална. Всяка част от нея беше натъртена и увредена.

Всеки ден, докато бях задържан, преживяването „хранене” бе необикновено. Всеки път, когато бях на ръба на гладна смърт, те ми донасяха хлебче на пара и ми го предлагаха. Ако изпеех една от трите известни революционни песни на комунистическата партия, можех да хапна малко хляб.

Най-съкровеното ми желание бе да живея, докато това повече не беше възможно. Смъртта ми би била мъчителна за съпругата и децата ми, но същевременно не исках и да омърсявам душата си. Но в онази среда човешкото достойнство не притежава сила. Ако не пееш онези песни, ще продължават да те морят от глад и ще продължават да те изтезават, така че пях.

Когато обаче използваха същата тактика, за да ме притиснат да напиша статии срещу Фалун Гонг, не го направих. Но действително направих компромис, като написах изявлението, в което заявявах, че правителството не ме е отвличало и изтезавало, и че са се отнесли добре със семейството ми. Действително подписах този документ.

През тези над петдесет дни бяха извършени повече ужасни злини, отколкото разказах тук. Тези злини дори не заслужават някакво историческо документиране от което и да било човешко правителство. Но това документиране ще ни позволи да видим още по-ясно колко по-далеч имат желание да отидат лидерите на ККП в пагубните й престъпления срещу човечеството, за да предпазят незаконния й монопол над властта! Тези злини са толкова мръсни и отвратителни, че не искам да ги споменавам на този етап и вероятно никога няма да ги спомена в бъдеще.

Всеки път, когато бях изтезаван, бях нееднократно заплашван, че ако разкажа след това за случилото ми се, ще бъда изтезаван отново, като ми беше казано, че „този път това ще се случи пред съпругата и децата ти”.

Високият, силен мъж, който дърпаше косата ми, повтаряше това отново и отново в дните, когато бях изтезаван. „Смъртта ти е сигурна, ако споделиш това с външния свят” – каза той. Това бе повторено многократно. Тези брутални, жестоки действия са нередни. Онези, които ги извършиха, сами осъзнаваха ясно това в сърцата си.

Накрая бих искал да кажа няколко думи, които няма да се харесат на някои хора. Искам да напомня на онези т. нар. световни „добри приятели” и „надеждни партньори”, както ги нарича ККП, че увеличаващата се степен на жестокост и студенина към китайския народ от страна на ККП е прекият резултат от вашето и нашето (на нашия китайски народ) смирение.

Написано на 28 ноември 2007 г в обкръжения ми дом в Пекин. Упълномощено за публикуване от международната общественост на 9 февруари 2009 г.

Това писмо бе първоначално публикувано от асоциацията ChinaAid. TheEpochTimesизказва благодарност за разрешението да използва превода на ChinaAid, редактиран от TheEpochTimes. Гао Джишенг предостави това писмо под заглавието „Тъмна нощ, тъмни качулки и отвличане от тъмната мафия – Моят разказ за над 50 дни на изтезания през 2007 г”.

Откритите писма на Гао Джишенг могат да се прочетат на английски език както следва:

An Open Letter to China's National People's Congress

Stop Persecuting Believers of Freedom and Mend Your Ties with the Chinese People

Why One of China's Top Attorneys Broke with the Communist Party

Celebrated Chinese Lawyer Quits Chinese Communist Party

Gao Zhisheng's Open Letter to the United States Congress

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  

Последни публикации

 
  spacer