Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Тайните фалити на комунизма – Поучително четиво за късопаметни!
Родените преди двайсетина години едва ли могат да си представят трагикомичната картинка на хора, които вървят гордо по улиците, преметнали около врата си нанизани на връв ролки от тоалетна хартия и съпровождани от завистливите погледи на минувачите. Спират ги на всяка крачка и ги питат:
- Извинете другарю, откъде купихте тоалетната хартия?
Човекът сочи безнадеждно дългата опашка зад ъгъла, на която са се подредили вече стотици соц-труженици с унили лица.
Мнозина тогава не можеха да си обяснят как така хем плановете изпълнени и преизпълнени, хем магазините - вечно празни.
20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е предал Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси властта си и за да скрие поредната икономическа катастрофа, до която той и приближените му са докарали страната.
Книгата на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма” разкрива предателската роля на некадърните да управляват български комунисти, които не се спираха пред нищо, за да запазят властта си – дори пред престъплението да отнемат суверинитета на България. Поучително четиво за късопаметни, които днес въздишат по „доброто старо време” (с минираните граници).
След „Секретното дело за лагерите”(1999), „ДС срещу българската емиграция”(2000) и книгата за убийството на писателя Георги Марков „Убийте Скитник”(2005), журналистът от в. Дневник Христо Христов прави поредното си задълбочено разследване на архивите на дело №4 – делото за икономическата катастрофа, до която комунистическото управление докарва България.
- Христо, защо според теб, от една страна непрекъснато се твърди, вкл. и от президента на България, че служилите на „Държавна сигурност” няма от какво да се срамуват, защото са служили на родината си, а от друга има такъв страх да бъде изследван архивът, където героичните им и родолюбиви дела са запечатани? На теб дори ти се наложи да водиш дела за достъп до информация...
- Това е защитната позиция на служилите на „Държавна сигурност”. С нея провеждат една стратегия, започнала още след промените, чиято далечна цел е да се изперат биографиите на лицата, свързани с репресивния апарат на бившата БКП. Това са лица, които са били кадрови служители в „Държавна сигурност” или са били в агентурния й апарат и които след 10 ноември заемат нови позиции – в политиката, в икономиката, в медиите, в обществената сфера или в ръководството на МВР и новите специални служби. Когато непрекъснато се повтаря, че тези лица са работили за „националната сигурност на България“, се смята, че с годините ще се оформи една по-приемлива за българското общество и Запада представа.
Тази представа обаче е твърде различна от онова, което показват документалните свидетелства в архивите, а именно: че не са бранили никаква „национална сигурност”. Бранили са само сигурността и интересите на висшето политическо ръководство на БКП, което от своя страна е било васално на Москва и винаги се е съобразявало с интересите на Кремъл и е пренебрегвало действителните български интереси. Затова и архивите и до днес остават затворени. Иначе най-краткият път да се докаже, че бившата ДС е работила за интересите на България са точно архивите й. Оттам възниква и противоречието: част от нейния елит продължава да твърди, че няма нищо срамно в това да си служил в ДС и в същото време да се прави всичко възможно достъпът до архивите да е невъзможен, дори и година след като действа нова комисия за досиетата, доминирана от представители на управляващото мнозинство.
- Този път не се занимаваш с политическите убийства на ДС, както беше в случая с убития в Лондон писател Георги Марков. Темата на новото ти разследване е къде „по-безобидна” - икономиката. Защо обаче и това ти разследване се оказва „взривоопасно”, ако се съди по реакцията в някои среди?
- Ако погледнем малкото проучвания за епохата на комунизма в България, ще открием, че повечето от тях са свързани преди всичко с дейността на ДС – репресиите непосредствено след 9 септември 1944, лагерите на смъртта, политическите убийства като това на Георги Марков, „възродителния” процес. Но в крайна сметка ДС е изпълнявала партийни решения. А последното убежище на мита за комунизма се крие в най-голямата илюзия, създадена в продължение на 45 години – че по времето на управлението на БКП се е живяло евтино и по-добре от сега.
Неслучайно част от поколенията, чийто живот е минал при комунизма, живее с носталгия към онова време. И това е така, защото колкото и абсурдно да звучи, голяма част от обществото и до момента не знае точните параметри на завещанието на комунизма. Говоря за икономическото завещание на комунизма, което ние всички продължаваме да плащаме. Не става въпрос само за огромния за страната външен дълг, към който имаше обществен интерес непосредствено след промените. Имам предвид всеобхватната икономическа криза, в която управлението на БКП вкарва страната още в среда на 80-те години. За натрупания вътрешен дълг от над 23 млрд. лева, за съсипването на ключови отрасли в икономиката. Това е причината да насоча интересът си към икономическото управление на България при комунизма.
Оказа се, че непроучените до момента в тази посока архиви крият такива шокиращи факти, че разрушават с гръм и трясък всички митове за близкото минало. Ключово в това отношение се оказа проучването на следствено дело на Главна прокуратура за икономическата катастрофа, известно като дело №4/1990. То е най-мащабното разследване в историята на България, близо 1200 тома е и е изследвало последните 30 години от 45-годишното управление на компартията. Освен, че съдържа най-секретната документация за управлението на икономиката, в него се намира и нещо, което не може да бъде открито в никой друг архив: показанията на целия партиен, държавен, банков и стопански елит, управлявал преди 10 ноември.
В тези показания онези, които са създали системата по съветски образец и със съветска помощ и са я управлявали толкова години, признават нейната несъстоятелност и краха на икономиката при комунизма. А тези изводи са много важни от историческа гледна точка, защото това са всъщност най-автентичните признания, дадени под клетва, които българското общество не чу след промените. Напротив, в повечето си публични изяви, в мемоарите и спомените на най-ключовите политически фигури и икономически ръководители от онова време, са казани и написани напълно неверни неща, които днес се опровергават не само от документите на самата система, но и от показанията на същите тези ръководители. Това е причината новите разкрития да се посрещат от някои среди с известен „вой“, просто защото те разбиват още един мит за комунизма и фактите са особено нелицеприятни за наследниците на компартията.
- Какво се случва със златния резерв на България, който е изпратен на „съхранение” в съветски банки, малко след като Червената армия окупира България и Москва налага комунистическия режим у нас?
- Златният резерв на България е окончателно харизан на СССР през 1960 с еднолично решение на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков, защото комунистическото управление е изпаднало в неплатежоспособност. Причината е че по това време то не е могло да върне дълговете към съветски банки, а Хрушчов е отказал да предоставя на комунистическите си другари в София повече кредити. Тези нови факти всъщност разкриват, че България е първата страна от социалистическия лагер, която фалира на 15-та година от комунизма, дошъл на власт с насилие, терор и кръв и с обещания да построи такъв строй, който да превъзхожда западния стандарт на живот. Това не само че никога не става, но и комунистическото управление довежда България три пъти до фалит.
- Тодор Живков на два пъти прави опит да направи България 16 република на СССР – при Хрушчов и при Брежнев. Какви са причините за подобен нечуван акт на предателство - де факто това е отказ от суверинитет? Някоя голяма байтошовска хитрост или...?
- От новите документи се разбира, че в началото на промените някои историци са направили емоционален прочит на предложението на Живков към Хрушчов през 1963 България да стане 16-та република. Оказва се, че Живков изобщо не е воден от идеологически подбуди. Мотивите са съвсем други – по това време неговото управление е банкрутирало и той много добре си е давал сметка, че може да се задържи на власт единствено ако постоянно получава изпросена помощ от СССР. Този сценарий проработва два пъти. При неплатежоспособността, в която комунистическото управление изпада през 1960 и през 1978, то е спасено от съветски кредити. Третият път – през 1987 СССР вече гледа собственото си спасение и изоставя най-верния си сателит България. Икономическата криза в самия Съветски съюз е причината Горбачов да откаже пореден спасителен кредит от 1 млрд. долара през март 1990 дори на такава фигура в компартията като Андрей Луканов, тясно свързана с прокарването на съветски интереси в България.
- От документите, по дело №4/1990, с които си се запознал, става ли ясна схемата, по която са работили нашенските емил боевци: оръжия срещу наркотици, пране на пари на турски наркотрафиканти и други все „достойни” и „героични” дела на нашенските велики професионалисти от ДС ?
- Да, прокуратурата и следствието много подробно са разследвали така наречената „транзитна търговия“ - евфемизъм, зад който се крие контрабандата на оръжие, наркотици, цигари, алкохол. При комунизма това е било официална държавна политика. Когато през 1977 на Живков му става ясно, че управлението отново е изпаднало в невъзможност да изплаща надхвърлящия 6 млрд. долара външен дълг, а Брежнев обвързва новите съветски кредити с предприемане на конкретни мерки за намаляване на дълговете, една от тези мерки, които българският партиен и държавен ръководител взима е така наречената „резервна валутна програма“. С нея Министерството на външната търговия е натоварено да осигурява допълнителни валутни приходи от специални операции, сред които попада и гореизброената контрабанда. Тези въпроси обаче не ги разглеждам подробно в тази книга. Най-вероятно те ще бъдат обект на отделно проучване.
- Твоето разследване развенчава цяла серия митове – каква е всъщност истината за „златните заводи” на България, за соцелектрониката и други соц - гордости и успехи?
- Събраните по дело №4 документи и свидетелски показания разкриват, че тези отрасли, а към тях ще прибавя и селското стопанство, през различните периоди са развивани стихийно, без да се търси баланс в икономиката и без да са съобразени с възможностите на страната, с пазара. Селското стопанство е изоставено като отрасъл още през 70-те години за сметка на индустриализацията на страната, тежкото машиностроене в средата на 80-те натоварва едва 25 процента от построените мощности, а отделно няма осигурен нито вътрешен, нито външен пазар за продукцията и до края на комунизма работи на дотации. Така над 2 млрд. лева инвестиции отиват на вятъра. Военнопромишленият комплекс още през 1984 се оказва с над 1. 2 млрд. лева дълг към БНБ, а към 1987 „Кинтекс“ дължи на Българската външнотърговска банка над 600 млн. долара, предоставени за оръжейна търговия. По думите на бившия председател на БНБ проф. Веселин Никифоров цял един сектор като електрониката изчезва в края на 80-те години, когато спира възможността да се осигурява срещу валута елементите за електрониката от страните от СИВ и от Запада. В книгата много подробно е проследено как общата криза в икономиката на България се отразява на всеки един от тези отрасли и какви са причините за това.
- Какво става с валутния резерв?
- Валутният резерв, за който все още се разказват какви ли те митове, започва да се стопява от 1987, когато благодарение на него комунистическото управление успява да посрещне плащания по външния дълг. Тук за първи път се публикуват документи как, с чии решения и за какво е похарчен стратегическият резерв. В крайна сметка и той не успява да помогне комунистическото управление да се спаси от фалит. Само го отлага във времето за сметка на още по-тежки икономически дългове и състояние, в което страната затъва. Така че правените от ляво обяснения за края на комунизма, че той бил в резултат на голямата суша от 1985 и на разпадането на СИВ не са верни. Истината е, че икономическата криза прехожда политическата, и че и без политическите събития след падането на Берлинската стена през 1989 България е доведена до икономически крах още през 1987.
въпросите зададе Даниела Горчева,
публикувано в списание Диалог, бр.39
Източник/ци: dilmana.web-log.nl
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!