Следвайте "Буднаера" в Телеграм

България възкръсна на този ден преди 142 години. Честит празник!

Подписване на Санстефанския мирен договор

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано страната ни отново се появи на европейската карта

На този ден преди 142 години България възкръсна на европейската карта!

На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 година в Сан Стефано, градче близо до Цариград, Русия и Турция подписват мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) и очертава границите на Санстефанска България.

За българите това е успешният финал на Възраждането, на национално-освободителните битки, чиито венец бе Априлското въстание през 1876. Жертвите, куражът и желанието на сънародниците ни за независима от Високата порта държава впечатляват световни имена като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Всички те се ангажират с освободителната кауза на един балкански народ.
Църковната независимост е факт, а така нареченият Източен въпрос влиза в дневния ред на Великите сили.

На ход са първо дипломатите.
След активиране на Русия в края на 1876 г. и началото на 1877 г. се свиква Цариградската посланическа конференция и се стига до подписването на т. нар. Лондонски протокол, чиито решения Великата порта отказва да приеме. След колебания и бурни дебати в Русия, цар Александър Втори приема доводите „за” поредната военна офанзива срещу Турция. Ако не предприеме нищо, Русия би загубила влиянието на Балканите – това съображение надделява над страховете от нов Крим (катастрофата след конфликта 1853-1856).
На 12 април 1877 г. войната започва.

Мнозина и до днес изтъкват, че в поредната си война срещу Турция руският император преследвал свои собствени цели. Други непрекъснато припомнят единствено и само заслугата на руското оръжие, за да насаждат комплекси в съвременните българи, че са получили свободата си наготово, че не са способни на национално усилие за разлика от други балкански народи.
Според историка проф. Андрей Пантев „ние не можехме сами да извоюваме своята независимост. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за независимост седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха разположени в центъра на Европейска Турция. Не, сами не можехме да осъществим тази грандиозна мисия.“

И още един интересен елемент откроява проф. Пантев: „След кланетата на априлци от 1876 г. половин Европа гневно скърбеше за нашите страдания, но нямаше да си помръдне пръста, ако не беше руското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века угнетение. Това е неумолим реален факт и никакви „нови прочити” не могат да донесат алтернатива, каквито и мотиви да бъдат привиквани като негово отрицание.“

След близо година на военни действия руските войски са пред Константинопол. Започват сложни преговори и умишлени протакания, а на 28 февруари направо били прекратени. Граф Игнатиев съобщил, че и на примирието тогава трябва да се сложи край. На 1 март руските войски в Сан Стефано се подготвили за настъпление. Ефектът бил постигнат бързо. На 3 март, на 12 километра от столицата, се подписва договорът, който слага край на оръжията.

Договорът от Сан Стефано

Най-важното в договора от 3 март е, че за еталон за българската държава служат границите на Българската екзархия, утвърдени с ферман през 1870 година. Те включват Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Предвиждало се България да бъде автономно трибутарно Княжество, което плаща данък на Османската империя, има християнско правителство и местна (народна) войска.

Начело на държавата трябвало да стои княз (християнин), избиран от народа и одобряван от Високата порта със съгласието на Великите сили. Събрание от български първенци трябвало да приеме „Органически устав“ (Конституция) на страната.  

Забранявало се пребиваването на турски войски в княжеството. До създаването на местна войска редът и охраната на границите се поемали от руски войски за срок от две години.

Договорът бил прелиминарен (предварителен). Подписите си под него сложили граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна, а от страна на Османската империя външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей.

Граф Игнатиев е руският благородник, който вярвал, че на Балканите може да има голяма българска държава. За разлика от други, като княз Горчаков, който смятал, че това не може да се реализира. Руската позиция, тоест, се отличавала с нюанси. 

Не е така със становищата, които защитават други Велики сили като Великобритания и Австро-Унгария. Голяма българска държава, създадена с помощта на руското оръжие и предполага се проруски настроена, категорично не отговаряло на интересите на Австро-Унгария. Италия и Франция пък защитават позицията на Лондон, който е против възможността България да получи излаз на Бяло море.

Показателно за опасенията на Лондон е заглавие на „Дейли телеграф“: „Голяма България може лесно да се превърне в малка Русия.“

Няма никакво съмнение, че за българите войната между Русия и Турция има освободителен характер. Преди повече от век новината от Сан Стефано за възкръсналата им държава обикаля земите на българите чрез телеграфа и вестниците, предизвиквайки въодушевление и огромни надежди.

Граф Игнатиев и граф Горчаков имат различия и за характера на споразумението от Сан Стефано. В последния момент руският посланик в Константинопол, граф Игнатиев, получава нареждане от министър-председателя Горчаков документът да има временно действие.
В дневника си граф Игнатиев пише: "Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия...“ 

Защо изобщо се налага да бъде подписвано нещо, което със сигурност ще бъде променено? 

Отговор на този въпрос пък дава Горчаков: „Гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

Предварителният характер на Санстефанския мирен договор изисквал одобрението на Великите сили. Де факто войната приключва с друг договор, попарил надеждите на българския народ.

Раждането на националния идеал

На 13 юни 1878 г. започва Берлинският конгрес, където български представители няма. Там са пратениците на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Руската делегация се води от премиера княз Горчаков, английската – от лорд Дизраели, а Германия е представлявана от канцлера Ото фон Бисмарк.  
Парафи под договора, който разпокъсва България, слагат двама князе, трима графове и един маркиз.
Създават се Княжество България и Източна Румелия, а Македония се връща под властта на Султана.  

„Никой наред не бе минавал с тъй бърз преход от упованието на една сбъдната мечта в ужаса на една катастрофа”, пише по този повод историкът Симеон Радев (1879-1967).

Като резултат Санстефанска България, очертана на 3 март 1878 г., се превръща в национален идеал за поколения българи. Блян, който доведе до Съединението (1885) и обявяването на Независимостта (1908). Събития в новата българска история, които никога нямаше да се случат, ако българската държава не бе възстановила своето съществуване след петвековно прекъсване.

През 1879 г. българите за първи път честват своето Освобождение. Първият ни екзарх – Антим I, председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Света Богородица”в присъствието на граждани и депутати. През 1880 година в София той е отбелязан като Ден на възшествието на престола на император Александър II, наричан с благодарност и признание Цар Освободител. След 1944 г. е обявен за шовинистичен и не се отбелязва тържествено. Традицията се възстановява по случай 100-годишнината от Санстефанския мирен договор.

След промените с решение на парламента през 1991 г. е обявен за национален празник.

Честит празник, българи!

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!