Заговорът на негодниците: Записки на бившия подполковник от КГБ

Юрий Андропов

Юрий Андропов

Откъс от документалната книга на бившия офицер от КГБ Владимир Попов(вижте интервю с Попов, б.р.) 

Владимир Попов е служител от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество. 
През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”. Наскоро излезна новата му книга „Заговорът на негодниците”. Части от нея са публикувани в ГОРДОН. Faktor.bg преведе специално за своите читатели една от най-впечатляващите глави.


"Фирмата"

През 1967 година в Париж в съответствие със споразумение на най-високо равнище между Франция и СССР е създадена "Френско-съветска търговска камара". В Москва е открит неин филиал.  Тогава започва да действа и спецрезидентурата на съветското външно разузнаване (Първо главно управление на КГБ), създадена по лична заповед на шефа на КГБ Юрий Андропов.
За ръководител на тази дълбоко законспирирана разузнавателна структура Андропов назначава Питовранов, който до момента е заместник-председател на ТПП. Новата структура получава името "Фирмата". 

Въпреки, че оттогава Питовранов никога не назовава името на съветския агент-нелегал, който отговаря за резидентурата на "Фирмата" във Франция.
Но работата явно върви добре и в крайна сметка сред "приятелите" на "Фирмата" се оказват многобройни политици, бизнесмени, техните роднини, семейства, техните сътпруги и любовници.
Трябва да се подчертае, че съветско френските отношения в 70-те години в голяма степен са осигурени от личното разузнаване на Андропов – резидентурата на Питовранов. Отивайки на преговори в Париж Леонид Брежнев предварително знаел какво точно ще искат французите и до къде са готови да отстъпват.
Главните оперативни въпроси във "Фирмата" се решавали лично и единствено от Андропов. 
Той заповядва отдел "П" (така Питовранов нарича ръководената от него резидентура) да получи отделен бюджет и независими от КГБ канали за връзка с представителите и в чужбина.
"В първите години от съществуването на "Фирмата" Юрий Владимирович Андропов участваше в планирането на много от нашите операции и, в известна степен, нашето подразделение му служеше като учебен полигон. Аз отивах при него с готов план за операцията и му обяснявах защо трябва да се проведе по този начин. Той се вслушваше. Мисля, че тази работа му помогна да навлезе по-бързо в спецификата на чекистката работа".
Външнотърговските организации традиционно имаха в състава си доста голямо количество агенти на КГБ. Всеки чужденец се възприемаше като потенциален злодей-шпионин. Затова се вербуваха поголовно всички, които имаха досег с чужденци. тези, които отказваха да станат агенти на КГБ биваха изгонени от работа като хора, които не се ползват с политическо доверие.
Питовранов привлича на работа Николай Князев, завеждащ катедра във Висшата школа на КГБ и му поръчва да отговаря за кадрите. В резидентурата на "Фирмата" той се занимава с контраразузнаването. 
Питовранов взима на работа още един бивш свой колега  – Хачик Оганесян, съветник на Питовранов по време на службата му в Германия, където е шеф на представителството на КГБ. На Оганесян е възложено разузнаването.
Агентурната двойка Наталия Петрова – Серуш Бабек, както и двойката Серуш Бабек – Шабтай Калманович също работят в чужбина за интересите на "Фирмата". За кратко време те заработват за групата на Питовранов огромни парични средства, като при това и те самите стават приказно богати.
По думите на Александър Кисельов, в средата на 70-те години "Фирмата" става самостоятелен отдел за спецоперации (финансово разузнаване, отдел "Ф") управление "С" (нелегално разузнаване) на ПГУ на КГБ под общото ръководство на Питовранов (който се води старши консултант) и под оперативното ръководство на генерал-майор Кисельов.

Възходът на Юрий Андропов

Работата в отдел "Ф" сближава Питовранов и Андропов. Кисельов в своята книга "Сталинският фаворит от Лубянка" не без патетизъм пише, че атмосферата на срещите между Андропов и Питовранов била "не просто другарска, а възвишено-сърдечна". Насаме Андповоп го наричал Женя и дори "Женечка".
Председателят на КГБ Владимир Крючков разказва: 
"Чувал съм от Андропов, че Хрушчов, който разобличаваше Сталин, също е бил така оцапан с кръв, че не би трябвало да си отваря устата. А и по отношение на Лаврентий Берия, по думите на Андропов, са наговорени много неща, които изобщо не са се случвали. Затова, казваше Андропов, все някога обективният подход към Берия ще бъде възстановен.
По отношение на Сталин, Андропов беше твърдо убеден, че непременно ще дойде ден, когато името на Сталин ще бъде отбелязвано по достойнство от всички народи. За разлика от Хрушчов, той не наричаше Сталин престъпник.
Биографията на Андропов е загадка и до ден днешен. Не е известно кой е бил баща му. Остава неизяснен въпросът за националността и социалния му произход. Когато приемат Андропов в КПСС е проведено партийно дознание, тъй като имало много въпроси.
Налага се Андропов да дава обяснения четири пъти. След като се отказва от дядо си: евреин, бивш търговец-бижутер, и успява да се представи като пролетарий с правилна биография, все пак е приет в партията.
Андропов съумява, без да участва в бойни действия да се прослави като организатор на партизанското движение в Карелия. Бившият първи секретар на Карело-Финския областен комитет на партията  Геннадий Куприянов си спомня, че по време на войната на няколко пъти е поставян въпросът за изпращането на Андропов на работа в нелегалност.
"Той обаче не настояваше да го изпратим да овайва, както правеха това други, по-стари от него. Той непрекъснато се оплакваше от болните си бъбреци и слабо здраве. Освен това втората му жена току що беше родила, а първата му жена непрекъснато ни засипваше с писма с оплаквания, че той малко помага за децата им, че гладуват и ходят без обувки (и ние го принудихме да помага на децата си от първата жена). Всичко това някак си не ми даваше да го принудя да отиде на фронта или в партизански отряд в тила на врага. Човекът се криеше зад номенклатурната си броня, зад болестта, зад жената и детето.
През 1948 година Куприянов е арестуван по така нареченото  "Ленинградско дело" в известна степен и заради Андропов.
"През юли 1949 година, когато вече бяха арестувани ръководителите на партийната организация на Ленинград  Георгий Маленков започна да изпраща комисия след комисия, които да съберат материал за моя арест, както и на други другари, които по-рано бяха работили в Ленинград. Обвиниха ни, че ние, работници от ЦК на комунистическата партия сме политически късогледи, общуваме си с разни нелегални, превъзнасяме ги и искаме да бъдат награждавани с ордени. А пък всъщност всички, които са работили в тила на врага трябва да бъдат проверени и в никакъв случай да не бъдат допускани на ръководна работа. А някои даже да бъдат арестувани. 
Аз казах, че нямам никакви основания да не вярвам на тези хора, че те са честни и предани на партията, че са доказали предаността си рискувайки живота си.
Казах, търсейки подкрепа от другарите си, че ето, Юрий Владимирович Андропов, моят първи заместник, добре познава всички тези хора, тъй като е участвал в подбора, обучението и изпращането им в тила на врага и може да потвърди думите ми.
И тогава, за мое огромно изумление, Андропов стана и заяви:
"Никакво участие в организацията на нелегалната работа не съм вземал. Нищо не знам за работата на нелегалните. И не мога да поръчителствам за никой от тях".
Беше безполезно да споря. Андропов беше разбрал накъде отиват нещата и побърза да се разграничи. 
А преди това, в продължение на 10 години не сме имали никакви разногласия помежду си.
И през 1950 година, след моя арест, някои от нелегалните бяха арестувани, някои и отстранени от работа по инициатива на Ю.В. Андропов. Той много бързо се приспособи, получи голямо доверие от Маленкова, Берия и останалите и година по-късно се добра до голямата власт", спомня си Куприянов.
Неговият ученик  Андропов на 21 юни 1951 година е прехвърлен на работа в апарата на ЦК на КПСС в качеството на инспектор, контролиращ работата на партийните организации в прибалтийските републики. 
Започва неговият възход към върховете на властта в партията и държавата.
Когато оглавява КГБ, той изобщо не е подготвен за новата и много отговорна работа. Опасения у него поражда и факта, че няма собствен екип, на който може да разчита.
Тревожело го и това, че предпазливият Брежнев, дошъл на власт в резултат на преврат и се обкръжил със свои доверени хора.
Всичките му заместници били от вътрешния приятелски или роднински кръг на Брежнев. Андропов бил принуден да търси в новата обстановка на кого може да се довери. Нуждаел се от съветите на професионалисти. Познанството с опитния кагебист, бивш заместник-министър на държавна сигурност Питовранов се оказва за него много полезно. 
Питовранов, спомняйки си първата среща с Андропов след назначаването му за председател на КГБ, разказва:  
"След като Андропов беше назначен, ме извикаха в ЦК. Имахме много дълъг разговор с него. Той ме разпитваше как работят органите по места, в центъра, как центърът ги ръководи, как се координира работата на разузнаването и кантраразузнаването. Горе долу за всичко, което трябваше да знае за КГБ".
По думите на Питовранова, в края на разговора Андропов го изненадал:
"Знам, че другарят Сталин не е искал да се ограничаваме с тази структура на разузнавателна работа, която съществува днес. Трябва да има някаква възможност за препроверяване на данните получавани по линия на разузнаването на КГБ и по линия на ГРУ. Необходимо е някакво допълнение към това, което те правят. Така, че да бъде едновременно и конспиративно, и полезно за държавата. Помисли над това каква структура паралелна на съществуващите органи на държавна сигурност може да измислим".
"Това е много сложен въпрос, с какво време разполагам?", попитал Питовранов.
"Седмица, седмица и половина. И повече не идвай тук. Аз ще ти кажа къде, по-късно", отговорил му Андропов. 

Конспираторът Андропов

Конспиративните срещи на Питовранова с Андропов се провеждали редовно. Причината била, че заместниците на Андропов следели за това кого приема Андропов и без покана влизали в кабинета му.
Той разбирал, че всяка негова крачка се следи. 
Малцина знаели, че в кабинета на председателя на КГБ може да се попадне не само през официалния вход. Във вътрешния двор, крайния десен ъгъл на сградата имало незабележима врата, която водела до отделен асансьор, който можел да използва само председателят или само с негово разрешение.
По времето на Андропов там винаги стояла черна "Волга" с плътно запердени прозорци и задно стъкло. Автомобилът бил "Волга" само на външен вид. В действителност това била модификация на спецавтомобилите за партийната върхушка, с мощен двигател с 315 конски сили, тристепенна автоматична скоростна кутия и непробиваеми гуми.
Андропов използвал "Волгата" за конспиративните си срещи. Преди това Андропов неизменно се гримирал и сменял обичайния си гардероб. Той не искал да бъде разпознат при посещенията си в сградите, в които се намирали конспиративните квартири на КГБ.
Андропов, който нямал приятели, започнал да харесва този таен живот. Съставната част на този живот били агенти и резиденти, явочни и конспиративни квартири, средства за визуален и слухов контрол и службата за външно наблюдение.
Андропов обичал да се среща с хората в конспиративните квартири. Слушал внимателно, записвал си, и ако трябвало да избере между различни варианти, дълго се замислял.
Докато бил посланик в Унгария през 1956 година, съпругата и синът му станали светели на жестоки екзекуции на въстанали комунисти и офицери от спеслужбите. За да бъдат сплашени унгарците, телата на екзекутираните се оказвали по стълбовете и дърветата надолу с главите, срещу сградата на посолството.
Има версия, че синът на Андропов, Игор, е бил отвлечен от въстаниците и той е бил освободен от бойци на съветския спецназ, ръководен от бъдещия шеф на КГБ и след това и президент на Азербайджан Гайдар Алиев, когото след унгарските събития Андропов протежира.
Колко е вярна версията с отвличането не е известно, но е известно, че унгарските събития оставят в душите на семейството му дълбока следа. Съпругата му Татяна Лебедева става наркоманка. Синът му Игор - пияница.
Може би заради желанието да се освободи от тягостната домашна обстановка по времето докато е председател на КГБ Андропов работи без почивни дни. Може би и заради желанието да избегне контрола на шпионите на Брежнев. 
Андропов се разтоварвал чрез тайните срещи и събеседници.
Такъв бил академик Евгений Чазов, който лично ръководи лечението на Брежнев, на Андропов, а след смъртта му на Константин Черненко. Под контрола на Чазов били лекувани всички висши длъжностни лица в партията и правителството на СССР. Той знаел всичко за болестите и многобройните семейни тайни на съветските вождове.
Това, което знаел Чазов, не било тайна за още един човек: началника на 5-то управление на КГБ генерал Филип Бобков, чиито агент бил Чазов.
Групата генерали начело с Питовранов, и включваща най-добрите му ученици – първия заместник-началник на ПГУ Борис Иванов и ръководителя на идеологическото контраразузнаване Филип Бобков имали най-точната информация и за това, което ставало във висшите ръководни структури на страната, и за здравето на кремълските лидери.
Питовранов, освен това, имал и лични контакти с Брежнев. Първоначалното им познантство външно имало случаен характер.
Авторите на книгата "Чекистите на Сталин" пишат:
"Наскоро, в неделя, съседът по етаж, впрочем първи заместник на Андропов и стар приятел на Брежнев, поканил Питовранов да изиграят партия домино. Междувременно слечайно се отбил и Брежнев. Дошъл и зет му"
Докато "тракал с плочките" с Брежнев и подмазвачите му, Питовранов си дал сметка за цялата нищожност на ръководителя на партията и държавата и неговото невисоко интелектуално ниво. 
Нужен бил нов лидер, способен да изведе страната от задънената улица.
Такъв човек, според Питовранов, бил Андропов, и в това отношение той не бил сам.
Ето какво пише известният ортодоксален комунистически автор, редактор на вестник "Завтра" Александър Проханов:
"Една от главните, загадъчни, неизучени и неразкрити фигури на руската история е истинският теоретик и баща на перестройката - шефът на КГБ, а по-късно и генсек КПСС Юрий Андропов. Андропов е велика, странно, демонична фигура. Андропов, този всемогъщ шеф на КГБ, дълго време като модератор в сянка ръководеше процесите вътре в партията, а след това спечелвайки гигантска апаратна игра, застана начело на страната. С идването на Андропов, КГБ започна да управлява Съветите, партията, икономика и културата. Този триумф на разузнаването мигновено промени вътрешната структура на властта".
Тук там в спомените за Андропов се промъкват твърдения, че ако той беше живял по-дълго, прогресивните процеси в обществото са щели да доведат до определена трансформация в държавната система. 
Това е заблуда. Нито държавният строй, нито социалистическите принципи не биха били променени от Андропов. 
Андропов не беше либерал, той избра за свой съветник сталинския заместник-министър на ДС Питовранов, който съумя да го обкръжи със своите верни ученици и надеждната си агентура, сред които и толкова необходимия на кремълските старци лекар Чазов.
През август 1971 година в Лондон изчезва старши инженерът от съветството търговско представителство Олег Лялин, който в действителност е офицер от нелегалното разузнаване на ПГУ на КГБ. Лялин се прехвърля при англичаните, с които, като се разбира по-късно, работил няколко години. 
Въпреки това, работата на отдела, в който дотогава е служил Лялин не се променя – спецоперации зад граница. Именно в този отдел действа резидентурата на Питовранов.
Възползвайки се от бягството на Лялин, Андропов по съвет на Питовранов прави важна кадрова промяна - за шеф на отдела е назначен Владимир Крючков. 
Между него и Питовранов възниква вражда.
"Той се отнасяше много подозрително към моята работа с Андропов. Страшно го нервираше, че не е запознат с всичко, което се случва. Той беше началник на разузнаването и не знаеше какво именно съобщаваме на председателя на КГБ. Съвпада ли нашата информация с неговите доклади или не? Да не би ние да сме научили нещо, което неговата резидентура е проспала? През цялото време се боеше да не се окаже в ролята на глупака. Нашето подразделение беше таралежът, на който Крючков беше принуден да седи. Опита се да привлече някои от нашите сътрудници. Наложи се да го попитаме: Да не би да искаш да шпионираш председателя на Комитета?"

Компроматът срещу Брежнев

Андропов поръчва на Питовранов най-деликатните задачи. През 1974 година той изяснява ситуацията в  Португалия след революцията и падането на диктатора  Антонио Салазар. След това умело скарва президента на Югославия Йосип Броз Тито с лидера на италианските комунисти Енрико Берлингуер, идеолог на еврокомунизма. Резидентурата, ръководена от Питовранов, активно установява контакти в комунистическите партии на социалистическите страни, като по този начин подменя международния отдел на ЦК на КПСС.
Чрез своята резидентура Питовранов събира компромати срещу всички, които биха могли да попречат на постигането на набелязаните цели. В полезрението му постоянно се намира синът на Брежнев, Юрий, назначен на поста първи заместник-министър на външната търговия на СССР. 
Бил известен и алкохолизмът на Юрий, злоупотребите със служебно положение, големите подкупи от чуждестранните партньори, за да подписва договори изгодни за тях, а не на съветската държава. Въпреки това, синът на Брежнев продължава да заема високия пост и да бъде кандидат-член на ЦК на КПСС.
Компрометирането на сина на Брежнев хвърля сянка върху баща му. Както винаги в такива случаи, компрометиращата информация Питовранов докладва лично на Андропов, прескачайки ръководството на разузнаването. 
Но веднъж, заболелият Андропов предава агентурна информация за особено пищен и скъп подкуп за Юрий Брежнев - мебелировка от 100 части от рядко дърво инкрустирано с полускъпоценни камъни -  на един от своите помощници, а той умишлено или случайно, предава документите на заместник-председателя на КГБ Цинев, доверен човек на Брежнев.
Цинев изпада в ярост. На КГБ е категорично забранено да събират информация за високопоставените съветски и партийни ръководители. Ако се появявали такива материали, те подлежали на незабавно унищожение. Нарушаването на това правило заплашвало кариерата на непокорните. А в случая  заповедта била нарушена по отношение на сина на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. 
Случаят бил безпрецедентен. Крючков трябвало да се оправдава през Цинев, макар че въпреки това компроматът срещу Юрий Брежнев не бил унищожен.
Крючков се престорил, че не е знаел за операцията и съдържанието на документите и дал заповед на генерал Александър Кисельов да унищожи документите. Кисельов докладвал, че "заповедта е изпълнена", но всъщност документите не били унищожени. 
През това време  Андропов "лежал в болница" и до него нямало достъп. 
Питовранов по това време "работи" някъде в Африка, като участник в поредния "симпозиум". 
Затова Кисельов решава, че трябва да изчака завръщането на непосредствените си шефове.
"Защо трябваше да унищожа толкова ценно агентурно съобщение", с престорена наивност пита Кисельов
Тук е показателна и системата за неформално подчинение: действащ офицер от съветското разузнаване, игнорира заповедта на изпълняващия длъжността председател на КГБ и на началника на ПГУ Крючков, и се гордее с това, че следва указанията на генерала в оставка Питовранов.
Нещо повече - извършена е и фалшификация на документи. Документите, подлежащи на унищожение в съответствие със заповедите на КГБ са се унищожавали по специално съставен акт, който се подписвал задължително от трима офицери, в чието присъствие се унищожавали документите.
Но Кисельов добре познавал нивото на дейност на Питовранов, затова за него било важно не порицанието от формалните ръководители – Крючков и Цинев – а похвалата от пенсионера от ДС Питовранов, в чието бъдеще Кисельов вярвал и в чийто дом бил добре приет.
Години по-късно Крючков за три часа е уволнен заради обидни коментари за Брежнев, по същата причина за няколко часа е уволнен и началникът на 5 управление полковник Павел Зимин.

Следва продължение

Превод: Faktor.bg

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: https://faktor.bg/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...