Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Гешев пита КС какво е "държавна измяна" и може ли да разследва президента
Според основния закон държавният глава не може да бъде задържан
Гешев пита кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента (в случая Румен Радев) въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и кога има основание на импийчмънт
Главният прокурор Иван Гешев иска задължително тълкуване на разпоредбата от Конституцията, свързана с имунитета на президента и вицепрезидента.
Това е първото искане на Иван Гешев в качестгвото му на главен прокурор до Конституционния съд.
Накратко Гешев пита конституцинните магистрати - кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента (в случая Румен Радев) въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и що е то държавна измяна, която пък е основание за импийчмънт на държавния глава.
Без да става ясно каква е причината за въпросите към КС, новият главен прокурор иска точна дефиниция на понятието "държавна измяна" и за начина, по който разследващите трябва да процедират, ако установят, че държавният глава може да е извършил подобно престъпление.
Според член 103 на Конституцията - президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Според основния закон те също така не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
В искането си Гешев припомня, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от Конституцията очертава характера и обхвата на отговорността на президента. "Неотговорността на президента по своя характер е функционална, т.е. само за действия, извършени при изпълнение на служебни функции. Извън обхвата на този функционален имунитет остават само случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Смисловото съдържание на чл. 103, ал. 1 КРБ се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези", смята главният прокурор.
И отправя три питания:
- Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията визирани в НК?
- Каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“?
- Включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в НК. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание.
Във втората част на питането си Гешев обръща внимание какво става, когато президентът (и евентуално вицепрезидентът) подлежат на определени действия – по-точно образуване на наказателно производство от „държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова... “ за деяния в личния им живот – т.е. без имунитетът да ги пази. Защото там „не е установен режим на отговорност, различен от на всеки български гражданин“.
По думите на Гешев, тълкуване на посочената разпоредба е необходимо именно поради нейната нееднозначност и за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици.
Главният прокурор припомня и, че президентът и съответно вицепрезидентът имат имунитет, който прави невъзможно реализирането на наказателна отговорност спрямо тях, като техният имунитет не може да бъде свален за разлика от този на депутатите.
"При това положение въпрос, чиято изключителна важност обосновава ангажирането на тълкувателната дейност на КС, е как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента в процесуален аспект се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица, от една страна, и интереса от запазване на равновесието в институционалната система на властта, от друга", пита Гешев.
Главният прокурор напомня, че имунитетът на държавния глава е функционален, т.е. - касае само негови действия или бездействия в изпълнение на неговите функции. Следователно не трябва да се разпростира върху личния му живот.
По-нататък Иван Гешев изтъква, че в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респ. бездействията на президента да се съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение, престъпление).
„Следователно в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респективно бездействията на президента да съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение,п рестъпление)“, пишат от прокуратурата.
В този смисъл главният прокурор отправя и още три въпроса до КС, а именно:
- Законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента, респ. вицепрезидента, посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление"
- Законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента, респ. вицепрезидента, посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление".
- Само по себе си установяването - в рамките на образувано досъдебно производство - на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спиране на наказателното производство?".
Фактически Гешев пита кога прокуратура може да образува наказателно производство на държавния глава.
Становището на самия Гешев по зададените въпроси
Към искането за задължително тълкуване на Конституцията главният прокурор е приложил и собственото си становище по поставените от него въпроси.
По отношение на първата серия питания, Гешев застъпва тезата, че понятието "държавна измяна" визира осъществен престъпен състав на престъпленията, визирани в Раздел I "Измяна", Глава първа "Престъпления против републиката" от Особената част на Наказателния кодекс.
"По отношение на понятието "нарушение на Конституцията" считам, че в същото следва да се включват преките нарушения на конституционни разпоредби, които президентът, респективно вицепрезидентът, би могъл да извърши при упражняване на правомощията си, а така също и извършването на престъпления", смята Гешев.
По отношение на въпроса допустимо ли е извършването на проверка за установяване данни за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление, главният прокурор смята, че отговорът е положителен.
"Конституционният съд е имал повод да изясни какъв смисъл е вложен в конструкцията "възбуждане на наказателно преследване" по повод тълкуване на разпоредбата на чл.70 КРБ9.
Застъпено е схващането, че "[и]зразът "наказателно преследване" е употребен в наказателното и наказателнопроцесуалното право в случаите, когато се предприемат и извършват процесуални действия от надлежните органи за привличане на дадено лице към наказателна отговорност за конкретно деяние, както и в случаите на изключване на тази отговорност, Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началния стадий на наказателното производство", пише още той.
"Определени престъпления поради принципните си специфика или поради особеностите на конкретния случай изискват при разследването и доказването на извършването и авторството им предприемане на действия в спешен порядък, които действия не биха могли ефективно да се реализират след изтичане на няколкогодишен период.
Закрепването на необходимите доказателства в рамките на образувано наказателно производство е единствената възможност това производство да обезпечи ефективността си.
Застъпването на това становище осигурява в най-пълна стенен установяване на обективната истина чрез своевременно събиране на всички възможни доказателства, които в последващ момент биха могли да се окажат недостъпни. Противното уврежда обществения интерес и в частност интереса на евентуалните пострадали лица, а идеята на конституционния законодател не е била създаване на наказателноправна недосегаеми лица.
Уврежда се и интереса на потенциалните обвиняеми след приключване на мандата, тъй като отдалечеността от инкриминираното събитие заличава, както обвинителните, така и оправдателните доказателства", пише още главният прокурор и дава пример с престъпленията против транспорта.
"При този тип деяния досъдебното производство обикновено се образува по реда на чл.212, ал.2 от НПК, а следствените действия имат неотложен характер, т.к. по-късното им събиране или е невъзможно или възпрепятства разкриването на обективната истина. В този ред на мисли, при извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл,342, ал.1 от НК с евентуален извършител - президент или вицепрезидент, нереализираното на наказателно производство, заради личността на извършителя, би поставило разследващите органи на по- късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване", мотивира се главният прокурор.
На сайта на Конституционния съд е публикувано кратко съобщение:
Днес, 27.01.2020 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 1/2020 г. по искане на Главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 от Конституцията на Република България.
Докладчик по делото е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.
Искането на Иван Гешев идва ден преди президентът Румен Радев да отчете свършеното през третата година от своя мандат. От президентството уточниха, че ще имат коментар по темата по-късно днес.
---
Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
----
Пълния текст на искането на главния прокурор до Конституционния съд четете ТУК
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Източник/ци: http://epicenter.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!