Какво казва неправилното паркиране на дипломатите за нивото на корупция в страната им?

Гледайте как паркират дипломатите и си правете изводи за корупцията в страната им, това е простата идея на двама американски професори, експерти по борбата с нея. Може и да звучи наивно, но зад констатацията им се крият емпирични данни и научно обосновани изводи.

Корупцията е любима тема на медии и особено на политици по време на избори. За методите и възможностите за развиването й се пише много. Неизяснен обаче остава въпроса за социалните фактори, влияещи за появата й. Казано по-просто - защо в едни страни тя процъфтява, а в други, като скандинавските държави например, почти я няма. Дали защото обществото там е по-богато? Но обратното твърдение също може да е вярно - те са по-богати, защото почти липсва корупцията, която да разяжда държавата.

Задавайки въпроса за ролята на обществената среда за развитие на корупцията, двама професори Реймънд Фисман от "Колумбия бизнес скул" и Едуард Мигел от Kалифорнийския университет се насочват към изследване на поведението на дипломатите в Ню Йорк, където е седалището на ООН. Студията "Култури на корупцията: потвърждение от глобите за паркиране на дипломатите" бе публикувана тези дни и представя резултати от проучване на поведението на представители от 146 държави.

Злоупотребяващи с власт дипломати

Представителите на мисиите към ООН са идеален обект от научна гледна точка за изследване - като хора, благодарение на имунитета си пазени от съдебно или полицейско преследване, решението дали да пренебрегват закона или да го спазват е лично тяхно. По принцип по цял свят няма законодателни мерки, които да наказват удома дипломати за недобросъвестно поведение в страната-домакин. Единственaта спирачка евентуално би могло да бъде отрицателното обществено мнение в страните им, ако се стигне до статии в медиите. Така че роля при вземането на решение играят не само индивидуалното възпитание, но най-вече нормите в обществото, където личността е израснала и е попила.

Теоретичната основа на изследването е идеята, че културата, ценностите и емоциите, т.е. фактори, различни от нормативната уредба, играят важна роля в решението на държавните служители дали да се възползват от властта и привилегиите си. Предложението на американскитe професори е, че тези фактори трябва да бъдат взимани под внимание в дебатите за борбата с корупцията.

Двамата автори избират периода 1997-2002 за изследването си, защото след 2002 в Ню Йорк започват да действат нови по-строги правила спрямо дипломатите. Различията в данните дава възможност да се види доколко промените в нормативната уредба може да променят поведението на индивидите.

B изследването става ясно, че дипломатите от страните с висок индекс на корупция според данните на Световната банка и "Трансперънси интернешънъл" са водещи в статистиката на нарушителите на реда за паркиране или по-точно в това да отказват да си пращат глобите. Според реда в Ню Йорк неправилното паркиране не е закононарушение, но невнасянето на глобата за това в едномесечен срок вече е.

На дипломатическите автомобили може да бъде сложен фиш, властите обаче не могат да преследват собствениците за неплащането им заради имунитета. Това е решение, оставено на личната съвест и реда в съответната мисия. "Актът на неплащане на глобите за неправилно паркиране описва идеално стандартната дефиниция на корупция - злоупотребата с дадената власт за лични цели," пишат авторите Фисман и Мигел.

Къде паркират българските дипломати?

Първи в списъка на прегрешилите са представителите на Кувейт, следвани от Египет, Чад, Судан и България. Следващите в "десетица на отличниците" са Мозамбик, Албания, Ангола, Сенегал и Пакистан. Нашите шест дипломати към ООН са се провинили цели 705 пъти за изследвания период 1997-2002. Това прави 117,5 неплатени фиша на човек. Все пак доста по-малко от абсолютните шампиони в неправилното паркиране и невнасяне на глобите - дипломатите от Кувейт с цели 246,2 на всеки представител.

Без изненада в листата на съвестните шофьори са Норвегия, Швеция, Дания и Канада, където традиционно корупцията е на много ниско ниво. Честотата на неплащане на фишовете за неправилно паркиране също така се повишава колкото по-дълго един дипломат остава в Ню Йорк. Т.е. те не биват "превъзпитавани" в новата среда. Cлед като няма последици, нарушенията логично растат с времето.

Общо става дума за 150 хил. нарушения и неплатени глоби за 18 милиона долара, проблемите с дипломатите ядосват от години властите в Ню Йорк. Сравнявайки данните от фишoвете с данните за новото на корупцията от Световната банка и "Трансперънси интернешънъл" авторите на студията стигат до извода, че се касае за социален феномен. Това, че дипломатите, които принадлежат към елита на една нация, си позволяват подобно поведение не в някоя малка африканска държава, а на пъпа на света - Ню Йорк, говори, че нямат никакви задръжки в самообслужването с власт. Това е практика, възпитана и възприета в родната страна, която автоматично се пренася в новата държава, констатират авторите.

Явно дипломатите също нямат повод да се страхуват от отрицателни реакции удома, ако се разбере за поведението им. Злоупотребата за лични ползи от властимащите се възприема за почти нормално от обществото и политическите елити в родината. Т.е. толерантността на общността е фактор, раждащ корупцията, търпимостта на околните е почти толкова важна причина колкото пропуските в законодателството. Защо иначе дипломатитe от Норвегия са стриктни, а тези от Кувейт и България - не, при положение, че на всичките заедно не може да им бъде търсена сметка от полицията и съда.

Професорите Фисман и Мигел също така преглеждат данните дали има връзка между богатството на страната и неплащането на глобите, оттам между богатство и злоупотреба с власт. Такава обаче не може да бъде открита, все пак водач на листата на неизрядните е богатият Кувейт, а сред съвестните – Панама, Еквадор и Ямайка. Т.е. това, че някой властимащ има пари съвсем не означава, че това ще го спре от злоупотреби с цел лична полза.

Присъствието в листата на изрядните на тритe държави, а и още няколко други страни с иначе сравнително високо ниво на корупция бива обяснено с друг факт. Плащането се дължи на уважението към страната-домакин, твърдят авторите. Това са все държави, в който САЩ се радват на голяма популярност и удобрение, това е установено с т.нар. индекс на Пю. От 2002г. насам той изследва нивото на анти-американските настроения в различните страни по света.

Най-лоши, съвсем очаквано, те са в ислямските държави, повечето от тях не са само водачи на листата на неизрядните, но и на тези с големи нарушения на правилата за паркиране. 43 процента от прегрешенията на тези дипломати са за оставяне на колите пред изходи на магазини, вътрешни дворове, подземни паркинги, все нередности от най-лошия вид. Т.е. колкото повече някой таи неприятни чувства към нещо, в този случай държавата-домакин, толкова повече и по-тежки нарушения е готов да направи спрямо неговите норми.

С този анализ професорите Фисман и Мигел доказват, че личните чувства и настроения също играят роля при решението дали някой ще злоупотреби с дадената му власт или не. Те заключават, че емоциите спрямо определен обект трябва да бъдат взети предвид като фактор за корупция. Съвсем логично следва, че отношението на държавните служители спрямо собствената държава и общество - положително или отрицателно, уважително или не, c чувство на национална гордост или липсата му - влияе дали ще се подадат на изкушението или не.

Изрядното поведение обаче може да бъде научено, смятат американските професори. За това говори спадането на нарушенията след 2002г.. Tогава влиза в сила поправката Клинтън-Шумър (Хилари Клинтън е един от авторите), която регламентира, че властите могат да вдигат дипломатически автомобили, да ограничават даването на дипломатически номера за колите и в много крайни случаи - да прибира глобите от хуманитарните помощи, които САЩ евентуално отпускат на страната, от която идва нарушителят.

Така или иначе неправилното паркиране и неплащането на глоби продължава, дипломатите - да са ненаказуеми. Мерките в повечето случаи са символични. Гаранция за действието им обаче е фактът, че целят да напомнят на цялата дипломатическа мисия, че това е злоупотреба с власт, съзнанието на околните също бива превъзпитано да не показва толкова толерантност към прегрешенията. Малките удари по големите привилегии на цялата общност започват обаче да дават прогресиращи резултати. Превъзпитанието, заключват експертите по борба с корупцията Фисман и Мигел, е дългосрочен процес.

Източник/ци: vsekiden.com

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...