4-ти юни: Годишнина от избиванията на площад Тянанмен в Китай

Избиванията на площад Тянанмен, Пекин през 1989 г., също известни като протестите от 1989 г. на площад Тянанмен, или Инцидентът от 4-ти юни 1989 г., бяха серия от демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти в Народна Република Китай, завършили с около 10,000 ранени и 2,000 убити, предимно студенти и млади хора.

В края на 70-те години държавният глава на Китай Дън Сяопин инициира серии от икономически и политически реформи, които довеждат до постепенното въвеждане на пазарна икономика в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези икономически и политически реформи провокират в началото на 1989 г. недоволството на две социални групи в Китай.

„Неизвестният бунтовник”
„Неизвестният бунтовник” – тази прочутата снимка, взета от фотографа на Асошиейтед прес, Джеф Уиденер, представя протестиращ студент, чиито действия спират за половин част придвижването на колоната с танкове на китайската Народоосвободителна армия към площада Тянанмен на 4 юни 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Jeff Widener))
"Богинята на демокрацията" изваяна от студенти на Централната академия по изкуствата, издигната на площада Тянанмен по време на протеста. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Jeff Widener))
27 май 1989 г. , протестът на студентите на площад Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Mark Avery))

Първата група включва студентите и интелектуалците, според които реформите не са стигнали достатъчно далече и Китай се нуждае от реформа на своята политическа система. Тъй като икономическите реформи засягат само фермери и работници от индустрията, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които биват облагодетелствани от реформата. Те са недоволни също така и от социалния и политически контрол, който комунистическата партия на Китай продължава да налага. В допълнение на това, тази група живо следи политическата либерализация „Гласност”, предприета по това време от лидера на бившия Съветски Съюз, Михаил Горбачов.

Втората група са градските индустриални работници, според които реформите са отишли твърде далеч, водейки до отслабване на икономическия контрол, с последвалите го инфлация и безработица, заплашващи техния поминък.  

Поводът за протеста на площад Тянанмен през 1989 г. става смъртта на бившия Генерален секретар Ху Яобанг. Ху. бива отстранен от поста Генерален секретар на Китайската Комунистическа Партия (ККП) през 1987 г., когато неговите призиви за "бърза реформа" и почти откритото му пренебрежение към Маоистите го правят подходяща изкупителна жертва за Дън Сяопин и приближените му след про-демократичните демонстрации на студентите през 1986-87 г.

Протестите от 1989 г. започват в малък мащаб, във формата на траур за Ху Яобанг и искания ККП да ревизира своето официално становище относно него. Тези протести се разрастват след като новините за конфронтация между студенти и полиция се разпространяват; убеждението на студентите, че китайската медия изкривява истината за техните искания също допринася за увеличаване на подкрепата, която те получават от населението.

На погребението на Ху Яобанг голяма група студенти се събира на площада Тянанмен и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху. Така студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26-ти април уводна статия в националния всекидневник People's Daily, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в плануване на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29-ти април около 50,000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.

В този апел участват по-голямата част от студентите в многобройните колежи и университети на Пекин, като в това те получават подкрепата на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации, и учредяват свои автономни асоциации.

Въпреки, че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.

Междувременно, демонстрациите продължават. Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да прекрати въпроса преди да започнат смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната армия на Китай. Като поради изразената подкрепа към студентската демонстрация, лидерът Жао Зиянг е изместен от политическото водачество.

Войници и танкове от 27-ма и 38-ма армия са изпратени да установят контрол над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма армия, която пристига отвън, местната 38-ма армия няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните войници изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се присъединяват към протестиращите.

Влизането на войниците на 27-ма армия в града бива активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин. Те изграждат обширни барикади, които забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тянанмен, като протестиращите напредват многократно към тежко въоръжените войници от Народоосвободителната армия, издигайки барикади с превозни средства за да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща директно в тълпите и използвайки дори огнехвъргачки.

След като на 4-ти юни демонстрациите в Пекин биват потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка биват блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в поне още шест главни града на Китай изискват отстраняването на "криминалното правителство".

В очите на Запада избиванията на площад Тянанмен увреждат репутацията на Народна Република Китай (НРК). През май 1989 г. западни медии като БиБиСи и СиЕнЕн са поканени в Китай за посещението на Михаил Горбачов там, като с това те се оказват в отличната ситуация да заснемат разправата на правителството с протестиращите. Демонстрантите бързо осъзнават тази възможност и се възползват от ситуацията като приготвят плакати и други нагледни материали на различни езици за международните медии. Репортажите биват улеснени и от факта, че в китайското правителство има объркване относно това как да се справи с протестите, през което време излъчванията на чуждите медии не спират.

Но евентуално на СиЕнЕн е наредено да спре трансмисиите си от Пекин и въпреки че медийните мрежи се опитват да игнорират тези нареждания и продължават да излъчват информация за протестите по телефона, китайското правителство успява да прекъсне сателитната връзка.

Събитията от 1989 г. в Китай, както и срива на комунизма в Съветския съюз и Източна Европа по това време, обособяват до голяма степен възгледа и политиката на Запада към НРК през 1990-те години и 21-ви век. Почти незабавно, както Съединените щати, така и Европейският съюз, обявяват оръжейно ембарго на Китай, като от ценен съюзник срещу Съветския съюз през 1980-те, в очите на Запада Китай се превръща в репресивен авторитарен режим.  

Сред интелектуалците в Китай потушаването на протестите от 1989 г. издълбава пропаст между поколенията. Интелектуалците в 20-те си години по време на протестите са по-несклонни да подкрепят правителството на НРК, в сравнение с по-младите студенти, които са родени след началото на реформите на Дън Сяопин.

Днес темата за кръвопролитията на площада Тянанмен е все още политическо табу в Китай, където всяка дискусия за него се разглежда като неуместна или рискована. Единствената информация за това събитие е от ККП, според която тези кръвопролития са били необходими за осигуряване на националната стабилност. Нещо обикновено е да се срещнат китайци, и най-вече сред по-младите, живеещи далече от Пекин, които да са незапознати с протестите и избиванията на Тянанмен.

Но въпреки това, при годишнините на 4-ти юни площадът Тянанмен се охранява добре от цивилна и военна полиция, за да се предотвратят евентуални възпоменания на събитието.

В Хонконг обаче всяка година бива организиран голям митинг, където хората почитат паметта на жертвите от Тянанмен в 1989 г. - предимно млади хора и студенти - и отправят апел към ККП да промени официалната си позиция относно това събитие.

Тази година сделката на Китай с Google и Yahoo! потвърди отново, че 4-ти юни 1989 г. е все още чувствителна тема за китайското правителство - сега Google ограничава местните китайци в търсенето на информация по Интернет за избиванията на Тянанмен през 1989 г., какъвто е и случаят с други чувствителни за Китайската Комунистическа Партия теми, като тези за независимостта на Тибет и Тайван, както и за преследваната медитативна практика Фалун Гонг.

На погребението на Ху Яобанг голяма група студенти се събира на площада Тянанмен и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху. Така студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26-ти април уводна статия в националния всекидневник People's Daily, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в плануване на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29-ти април около 50,000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.

„Неизвестният бунтовник”
„Неизвестният бунтовник” – тази прочутата снимка, взета от фотографа на Асошиейтед прес, Джеф Уиденер, представя протестиращ студент, чиито действия спират за половин част придвижването на колоната с танкове на китайската Народоосвободителна армия към площада Тянанмен на 4 юни 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Jeff Widener))
"Богинята на демокрацията" изваяна от студенти на Централната академия по изкуствата, издигната на площада Тянанмен по време на протеста. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Jeff Widener))
27 май 1989 г. , протестът на студентите на площад Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Mark Avery))
Китайският Министър на отбраната, Чи Хоатиян, ръководил военните операции по време на протестите на Тянанмен през 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Doug Mills))
На 3-ти юни 1989 г. жители на Пекин, използващи автобуси и др., препречват пътя на пристигащата Народоосвободителна армия. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Jeff Widener))
Цивилни граждани, опитващи се да изтеглят студенти от задържалите ги войници на Народоосвободителната китайска армия през нощта на 3-ти юни 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Mark Avery)
Трупове на мирни граждани, премазани от Народоосвободителната армия рано сутринта на 4-ти юни 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo)
Рикши се притичват на помощ за прекарване на ранените студенти да болниците след намесата на Народоосвободителната армия на 4-ти юни 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Liu Heung Shing)
Местни жители и рикши оказват помощ за откарване на ранените от Тянанмен до близките болници, 4-ти юни 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Liu Heung Shing)
Китайска двойка, криеща се от танковете, преминаващи над тях, 5-ти юни 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Liu Heung Shing)
Танковете на китайската Народоосвободителна армия продължават да сноват по улиците на Пекин дни наред след кървавото потушаване на протестите на площада Тянанмен, 6-ти юни 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Цивилен полицай със загърнат във вестник радиопредавател, наблюдаващ площада Тянанмен на годишнина от кръвопролитията в 1989 г., с цел своевременно париране на евентуални възпоменания на събитието. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Greg Baker)
Плачещ хонконгски гражданин, държащ плакат с призив към хората да не забравят кървавата разправа на китайското правителство с протестиращите студенти през 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Хонконг – единственото място в Китай, където е разрешено възпоменанието на събитията от 1989 г.. Паркът Виктория, 4-ти юни 1999 г. – 10-годишнина от избиванията на студентите на Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Около 20,000 души на възпоменателно бдение в парка Виктория, Хонконг, 4-ти юни 2001 г. – 12-годишнина от избиванията на студентите на Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn ( AP Photo/Vincent Yu )
Възпоменателно бдение в парка Виктория, Хонконг, 4-ти юни 2003 г. – 14-годишнина от избиванията на студентите на Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Десетки хиляди жители на Хонконг участват във възпоменателното бдение в парка Виктория на 4-ти юни 2004 г. – 15-годишнината от избиванията на студентите на Тянанмен. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Стотици граждани дефилират по улиците на Хонконг на 29 май 2005 г. в знак на денонсиране на кървавата разправа на комунистическото китайско правителство с протестиращите студенти през 1989 г. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
Човек, почистващ паметна плоча с надпис: „Старото не може да убива младото вечно”, поставена под изградения в чест на избитите на 4-ти юни 1989 г. от китайското правителство студенти монумент „Колона на срама”, намиращ се в Университета на Хонконг. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Vincent Yu)
15 януари 2006 г. - гражданин на Хонконг, отдаващ почит към двамата китайски лидери, заплатили със своите лидерски позиции за симпатизиране на студентите – Жао Зиянг (вляво) по време на студентските протести през 1986 г., Ху Яобанг по време на студентските протести през 1989 г.. (Image courtesy of: cryptome.cn (AP Photo/Lo Sai Hung )

В този апел участват по-голямата част от студентите в многобройните колежи и университети на Пекин, като в това те получават подкрепата на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации, и учредяват свои автономни асоциации.

Въпреки, че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.

Междувременно, демонстрациите продължават. Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да прекрати въпроса преди да започнат смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната армия на Китай. Като поради изразената подкрепа към студентската демонстрация, лидерът Жао Зиянг е изместен от политическото водачество.

Войници и танкове от 27-ма и 38-ма армия са изпратени да установят контрол над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма армия, която пристига отвън, местната 38-ма армия няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните войници изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се присъединяват към протестиращите.

Влизането на войниците на 27-ма армия в града бива активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин. Те изграждат обширни барикади, които забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тянанмен, като протестиращите напредват многократно към тежко въоръжените войници от Народоосвободителната армия, издигайки барикади с превозни средства за да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща директно в тълпите и използвайки дори огнехвъргачки.

След като на 4-ти юни демонстрациите в Пекин биват потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка биват блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в поне още шест главни града на Китай изискват отстраняването на "криминалното правителство".

В очите на Запада избиванията на площад Тянанмен увреждат репутацията на Народна Република Китай (НРК). През май 1989 г. западни медии като БиБиСи и СиЕнЕн са поканени в Китай за посещението на Михаил Горбачов там, като с това те се оказват в отличната ситуация да заснемат разправата на правителството с протестиращите. Демонстрантите бързо осъзнават тази възможност и се възползват от ситуацията като приготвят плакати и други нагледни материали на различни езици за международните медии. Репортажите биват улеснени и от факта, че в китайското правителство има объркване относно това как да се справи с протестите, през което време излъчванията на чуждите медии не спират.

Но евентуално на СиЕнЕн е наредено да спре трансмисиите си от Пекин и въпреки че медийните мрежи се опитват да игнорират тези нареждания и продължават да излъчват информация за протестите по телефона, китайското правителство успява да прекъсне сателитната връзка.

Събитията от 1989 г. в Китай, както и срива на комунизма в Съветския съюз и Източна Европа по това време, обособяват до голяма степен възгледа и политиката на Запада към НРК през 1990-те години и 21-ви век. Почти незабавно, както Съединените щати, така и Европейският съюз, обявяват оръжейно ембарго на Китай, като от ценен съюзник срещу Съветския съюз през 1980-те, в очите на Запада Китай се превръща в репресивен авторитарен режим.  

Сред интелектуалците в Китай потушаването на протестите от 1989 г. издълбава пропаст между поколенията. Интелектуалците в 20-те си години по време на протестите са по-несклонни да подкрепят правителството на НРК, в сравнение с по-младите студенти, които са родени след началото на реформите на Дън Сяопин.

Днес темата за кръвопролитията на площада Тянанмен е все още политическо табу в Китай, където всяка дискусия за него се разглежда като неуместна или рискована. Единствената информация за това събитие е от ККП, според която тези кръвопролития са били необходими за осигуряване на националната стабилност. Нещо обикновено е да се срещнат китайци, и най-вече сред по-младите, живеещи далече от Пекин, които да са незапознати с протестите и избиванията на Тянанмен.

Но въпреки това, при годишнините на 4-ти юни площадът Тянанмен се охранява добре от цивилна и военна полиция, за да се предотвратят евентуални възпоменания на събитието.

В Хонконг обаче всяка година бива организиран голям митинг, където хората почитат паметта на жертвите от Тянанмен в 1989 г. - предимно млади хора и студенти - и отправят апел към ККП да промени официалната си позиция относно това събитие.

Тази година сделката на Китай с Google и Yahoo! потвърди отново, че 4-ти юни 1989 г. е все още чувствителна тема за китайското правителство - сега Google ограничава местните китайци в търсенето на информация по Интернет за избиванията на Тянанмен през 1989 г., какъвто е и случаят с други чувствителни за Китайската Комунистическа Партия теми, като тези за независимостта на Тибет и Тайван, както и за преследваната медитативна практика Фалун Гонг.

 

Източник/ци: en.wikipedia.org/Epoch Times

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни