Полицията замрази баща ми жив за да вземе органите му

Полицейското управление на Далиан, Китай, Далианския център за спешни случаи и Трета болница в Далиан си съдействат в замразяването до смърт и открадването на органите на бащата на г-ца Ма Шиупин през август 2000г. След повече от 5 години напразни усилия да се накара Министерството за обществена сигурност да започне разследване относно смъртта на баща й, на 13-ти май т. г. г-ца Ма Шиупин публикува в интернет своята история, използвайки псевдонима „Търся справедливост за баща си”.

Спасителни служби отказват да помогнат на ранен човек, опитват да наложат такса

В откритите форуми на страниците на китайския People.com Ма Шиупин от град Далиан разкрива извършената несправедливост срещу баща й - местната полиция го замразила за да му вземе органите.

В статията си „Горещ призив: Полицията трябва да накаже убиеца! Изправете замесените пред съда: случаят на убийства на хора с цел кражба на техните органи”, Ма Шиупин пише: „Баща ми, Ма Хонжу, 68-годишен, бе главен инженер, пенсиониран от голямо държавно предприятие в Далиан. На 14-ти август 2000г към 5:30 след обяд, след като си дойде от командировка, той влезе в банята. Чехлите му били мокри и той се подхлъзнал и паднал тежко върху неприкрепената здраво за пода тоалетна чиния, която се счупва. Дългите и остри счупени парчета прорязват в дясната му ръка рана с размери 6х2см.. Това бе единствената рана по тялото му. Той загуби съзнание и се свлече на пода.”  

„Аз се обадих на 120-ти център за спешна помощ, а съседите ми позвъниха на 110-то полицейско управление. Пет минути по-късно, полицаите от 110-то управление дойдоха вкъщи, но заявиха: „Днешният ден е твърде горещ за работа с кръв”, и си заминаха.

„Двайсет минути по-късно пристигна линейка от 120-ти център, но медицинският персонал отказа оказването на всякаква спешна помощ като превързване на раната, прослушване на сърцето, преливане на кръв и т.н.. Лекарят просто продължаваше да настоява да заплатим 300 юана, за това, че се е дошъл, и каза, че трябва да бърза да се върне обратно с празната линейка.”

„Възмутена, аз го попитах: „Защо няма да спасявате пациента?” Той отвърна: „Полицаите от 110-то управление ми казаха, че случаят е безнадежден.” Впоследствие разбрах, че линейката е срещнала полицейската кола на 110-то и са разговаряли.”

„Казах му: „Какво разбира полицията? Вие сте лекарят и отговорността да спасявате живот е Ваша. Не Ви повиках, за да гледате драма. Ако откарате баща ми в болницата, ще Ви платя двойно.” Поставих портмонето си с 3000 юана пред него. Въпреки това обаче, той отказа да помогне и просто стоеше на прага и гледаше с ръце в джобовете.”

„По-късно, директорът на 120-ти център за спешна помощ, г-н Чен, обясни отказа на лекаря да помогне по следния начин: „Кой е пристигнал на мястото пръв? Полицаите от 110-то! 110-то са отказали да помогнат на умиращия човек, защо тогава от 120-ти център да го правят?”

„В този момент пристигна по-малкият ми брат. След като пренесохме баща ни от къщи на шестия етаж до линейката, пришпорихме шофьора да ни закара до най-близката болница. Но от 110-то нарочно поведоха линейката в обратна посока и вместо към болницата, те ни насочиха към пътното полицейско управление на Хуадон, район Ганжиндзъ. В полицейското управление, медицинският персонал от 120-ти център и полицаите разговаряха помежду си в отделна стая, докато ние бяхме заключени в задната част на линейката, заедно с умиращия си баща. Тропахме по стъклото и викахме за помощ, но напразно. Всеки е наясно колко ценна е всяка минута за спасяването на пациент, когато губи кръв.”

Медицинският персонал от 120-ти център за спешни случаи възпрепятства оказването на животоспасяваща помощ

„В 19ч., поради настоятелните ни молби, полицейската кола и линейката с огромно нежелание ни откараха в Трета градска болница в Далиан. Дори и там, те отново се опитаха да попречат на оказването на животоспасяващата помощ. Преди линейката да спре напълно, медицинското лице, наречено Ян, изскочи от линейката, втурна се към спешния кабинет и нетърпеливо каза на лекаря, Чан Шинхуа, с тих глас: „Този пациент е вече мъртъв. Няма нужда да го спасявате. Просто го отнесете директно в моргата.”

„Д-р Чан попита: „Имате ли кардиограма?” Ян поклати глава и каза „Не”. Д-р Чан попита отново: „Имате ли протокол за оказана спешна помощ?” Ян отново каза „Не”. Д-р Чан бе объркан и попита: „Как така нямате нищо?”. И така д-р Чан свика други медицински сестри и започна спасяването на баща ми към 19:10ч. По това време той все още имаше пулс (което се вижда и от медицинския протокол). Преляха му три банки кръв. Баща ми отделяше големи количества урина, което показва функциониращ метаболизъм. Мозъкът му все още бе активен (очите му последователно се отваряха наполовина и затваряха). Оказването на спешна помощ протече гладко…”

„До този момент полицаите от 110-то управление и медицинският персонал от 120-ти център трябваше да са си заминали, но те чакаха при портала на болницата и следяха нещата отблизо, за да изпълнят тайния си план. Съвместно организираната кражба на органи бе на път да се осъществи.”

„В 8:40 вечерта (само след час и половина в болницата), директорът на болницата (и главен хирург), Лиу Кечен, влетя в операционната зала където бе баща ми, въпреки че не беше на смяна този ден. Той нареди на лекаря и сестрите да прекратят лечението, твърдейки, че е получил нареждания да поеме пациента. Също така, той разпореди сестрите да отстранят трите венозни преливания. Всички членове на семейството ни се възпротивиха яростно, така че се наложи да възобновят кръвопреливането. След което Лиу Кечен напусна забързано залата и се отправи към кабинета си на третия етаж.”

„Поради намесата на завеждащия болницата, лекарят и сестрите напуснаха спешния кабинет наскоро след това. Останах сама в опитите си да се грижа за подаването на кръв и лекарства. В 9:30 вечерта (два часа след пристигането ни в болницата), медицинският инспектор от полицейското бюро в Далиан, Уен Инли, дойде в спешния кабинет за да спре лечението, придружен от Лиу Кечен и зам. директора на болницата. Уен Инли бе в цивилно облекло. Той огледа баща ми от глава до пети. Впери поглед във венозната система и за известно време не каза нищо.”

„После ме попита: „Имали ли сте смъртни случаи във вашето семейство?” Аз му отговорих: „Не. Дори никой от семейството ни не е бил в болница за лечение.” Той кимна и каза: „Баща Ви е вече мъртъв. Сега можете да го отведете.” Аз поисках от него да покаже документите си, но той отвърна, че не ги е взел със себе си. Почувствах, че е безсмислено да споря с него.”

20 полицая отвеждат пациента насила

„В 11:30 вечерта (4 часа след влизането ни в болницата), Уан Жичен от полицейско управление към Бюрото за обществена сигурност в Далиан се втурна в болницата с 20 полицаи, и ми нареди да отведа баща ми, защото в противен случай щял да предприеме груби мерки срещу мен.

Аз му отвърнах: „Първо, не дължим нито цент от таксата за спешна помощ на болницата, а дадохме червен плик с 1000 юана на лекаря (по-късно парите бяха върнати); второ, не сме нарушители на реда в болницата. Аз седях тихо до баща си, следейки внимателно и най-малката промяна. А двамата ми братя също седяха тихо на пейката. И трето, баща ми е главен инженер, никога не е престъпвал закона, сега все още диша и има пулс, защо искате да го оставите да умре?”

В този момент усетих, като нож да се забива в сърцето ми. Чувствах, че нямат никакво право да се отнасят така с нас. Излязох тичешком от болницата и набрах 110 от мобилния си телефон. От другата страна на линията ми отговориха: „Ще Ви позвъним обратно след половин час”. След половин час не получих никакъв отговор, разтревожих се и отново потърсих помощ, с надеждата, че градското Бюро за обществена сигурност ще изпрати полиция, за да спре всичко това. Отговорът, който получих обаче, бе: „По-добре се вслушайте в разпорежданията им!”  Престъплението бе всъщност организирано от градското Бюро за обществена сигурност в Далиан!”

„Към 3 часа сутринта (7 часа след влизането ни в болницата), видях, че баща ми е на път да се събуди, кардиограмата се промени и пулса му се ускори значително. Бях много развълнувана и повиках сестрата, но тя отвърна студено, без дори да погледне баща ми: „Идете да намерите лекаря”. Търсих лекар навсякъде, но не намерих никого. Смених нови три банки кръв за баща ми. Но само след две минути Уан Жичен не можеше да стои повече безучастен. Махна с ръка и нареди: „Изведете го оттук!”. Полицаите наобиколиха вкупом баща ми, брат ми се опита да ги спре, но четирима от тях натиснаха главата му надолу и извиха ръцете му зад гърба. Другият ми брат бе обкръжен от други шест човека и не можеше да мърда.”

„Затичах се към баща си, но Уан Жичен опря пистолет в кръста ми. Сърцето така ме заболя, че не можех да дишам. Гледах безпомощно как четирима души внезапно отметнаха завивката, покриваща тялото на баща ми, отстраниха трите интервенозни трансфузии и задърпаха все още дишащия ми баща от леглото. Зави ми се свят и не можех даже да извикам. Гледах как баща ми бе отведен грубо до чакащата полицейска кола. Чух вратата на колата да се затръшва и докато тя потегляше, аз издадох скръбен стон.”

„Баща ми бе отведен в Бюрото за обществена сигурност, разположено в покрайнините на Далиан. Той бе сложен във фризер в Центъра за правно медицинско освидетелстване. След това те извадиха органите му и ги продадоха на парче.”

Пет години на напразни жалби

От 2000г насам семейството на Ма Шиупин подава искания до правителството за разследване убийството на баща й. Многократно ходят до Главния отдел за искове и жалби в Пекин. През ноември 2001г., Бюрото за обществена сигурност решава да разследва случая на баща й. Разследването е заведено под името „Бюро за обществена сигурност, граждански искове, дело #4250”. На 2-ри декември 2002г, отделът за граждански искове към Бюрото за обществена сигурност изпраща писмо до Областното бюро за обществена сигурност в Ляонин, със следното съдържание: „Ма Шиупин подаде жалба на 2-ри декември, че Бюрото за обществена сигурност в Далиан е нарушило правилника, превишило е правомощията си и е злоупотребило с политическата си власт, за да замрази баща й до смърт. Сега случаят се прехвърля на разположение на вашия отдел.”

Следва списък с документи и референции в подкрепа на фактите, описани в статията на Ма Шиупин, както и данните й за контакт:

Болничен протокол за оказване на спешна медицинска помощ
Потвърждение от болницата за кръвопреливане  
Удостоверение от болницата за използване на кръв  
Разписка от болницата за платена такса по оказване на спешна помощ
Два броя свидетелски показания
Визитки, хвърлени на пода след като персоналът на Бюрото по обществена сигурност отвежда бащата на Ма Шиупин
Сертификат за главен инженер, притежание на жертвата
Снимки на тялото на жертвата, направени в Бюрото за обществена сигурност (материални доказателства)
Подробен доклад от Бюрото за обществена сигурност в Далиан във връзка с подадената жалба
Решение за гражданското дело на Народния съд Кекоу, град Далиан (2000г.)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни