Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Моето дело за изказването ми в Белия дом бе отсрочено (част 1)

Уени Уенг, Epoch Times

На 3ти Май трябваше да се явя пред съда за моя изблик в Белия дом. Американският съд току-що ме осведоми, че процесът е бил отложен за две седмици. Моят адвокат изиска безусловното оттегляне на всички обвинения срещу мен.

Оказа се, че 3-ти Май е и денят, който Обединените Нации са обявили за Международен ден на свободата на пресата. Той е също така и един печален за мен ден, защото отбелязва първата годишнина от смъртта на баща ми.

Уени Уенг посрещната радушно от поддръжници при излизането си от съда на 26 Април 2006. (Image Epoch Times)

В момента в цял свят само комунистическият режим [в Китай] задържа практикуващи Фалун Гонг и аз не бих искала това да се случи и във САЩ. Практикуващите Фалун Гонг биват преследвани вече седем години. Не може да се каже, че това няма нищо общо с безразличното и уклончиво отношение на мнозинството държави и организации. Дори тогава, когато нещо така злостно като събирането на органи приживе от Фалун Гонг практикуващи стана известно, международната общественост продължава да отбягва този въпрос. Така погледнато, нарушителят на реда при инцидента в Белия дом е комунистическият режим [на Китай].

Човешкият страх позволи на злото да продължава.

Безмълвие

Преди година, когато научих за внезапната смърт на моя баща, аз се втурнах към китайското посолство в Ню Йорк за да подам молба за нов паспорт или временна туристическа виза, тъй като предишният ми паспорт бе обявен за невалиден през 2002г. от китайското правителство. В отчаянието си, единственото нещо, което исках да направя бе да се върна веднага в Китай за да се погрижа за погребението на баща си.

Въпреки разговорите ми с двама служители от посолството, не ми беше разрешено да се върна в Китай. Причината, която беше изтъкната за това, беше много проста - защото не искам да се откажа от правото си да практикувам Фалун Гонг.

След напразни усилия в продължение на две седмици, на 20-ти Май аз взех отпуск от работата си и проведох мълчалива еднодневна гладна стачка пред китайското посолство. Изправена пред режим, който не зачита човешките взаимоотношения или чувства и свикнал да използува бруталност, гангстеро-подобни тактики и насилие за да демонстрира силата си за упражняване на контрол, аз избрах да използвам мълчанието си за да изразя непоколебимата си вяра в небето и земята, и да покажа поне малко от своето дължимо дъщерно уважение към баща си.

Нямаше нужда от повече думи.

Безпомощност

Не бих могла да знам за какво е мислил баща ми преди да умре. Но той преживя много и имаше само един начин за справяне с нещата - да се примирява и да мълчи.

Когато баща ми е бил още млад, дядо ми неочаквано починал и така баща ми загубил всякаква възможност да продължи с учението си. Поради трудността да се учи и работи едновременно, той се записал във военното училище на Куоминтанг [Националната партия, управляваща Китай по това време]. Двадесет години по-късно, по време на Културната революция, той бе класифициран като "исторически контрареволюционер". По това време хората в Китай бяха принудени да се докладват, изобличават и избиват един друг под диктатурата на комунистическия режим. По това време и в този процес моят баща изтърпя много.

Но бедата беда води. Докато преписвал плакати, в страха си баща ми сгрешил един от йероглифите от пожеланията за дълголетие към лидера Мао и вместо това се оказало,че поздравът приел обратното значение. Още на следващия ден той бе отново осъден като контрареволюционер и бе бит, принуден да носи надпис [на контрареволюционер] и денонсиран. С времето тези наказания придобиваха все по-сериозен оттенък, като в края на 1969г., цялото ни семейство бе изпратено в изгнание за три години в автономния район на корейското племе Янбиан, за така нареченото превъзпитание и реформиране.

Впоследствие баща ми работи във ферма до пенсионирането си. Трудностите, които той претърпя от политическите кампании го направиха да живее в постоянен страх. Но често пъти нещата стават противно на волята на човек. Колкото повече гледаше  да се предпази, толкова по-неочаквани неща му се случваха. Точно преди да се пенсионира началникът на баща ми му предложи да стане член на комунистическата партия. Без право на избор, животът на моя баща е олицетворение на потисничеството, на което са подложени милиони китайски граждани. …(с продължение)

Моето дело за изказването ми в Белия дом бе отсрочено (част 2)

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!