„Bitter Winter“: Практикуваща Фалун Гонг е подложена на дългогодишно преследване след освобождаването си от затвора

7 юни 2026 г. | От кореспондента на Minghui Уан Ин

(Minghui.org) Bitter Winter, списание със седалище в Италия, публикува на 5 юни 2026 г. статия, озаглавена „Болна и без пенсия: Дългото наказание на професорка от Синдзян, практикуваща Фалун Гонг“. В статията се описват трагичните страдания на практикуващата Фалун Гонг Ли Сянхун, бивш преподавател в Синдзянския технологичен институт. В доклада се посочва, че в Китай „репресиите срещу дисиденти не приключват пред портите на затвора. Те продължават чрез тихото, опустошително оръжие на икономическото унищожение.

„Ли започва да практикува Фалун Гонг през 1997 г. Когато движението е подложено на атака през 1999 г., тя се присъединява към първата вълна практикуващи, които пътуват до Пекин, за да протестират. Последвалото е потъване в онзи вид злоупотреби, които властите все още отричат, но които оцелели и свидетели описват от десетилетия.

„През 1999 г. тя е отвлечена от агенти на синдзянското Управление 610 и отведена в психиатричната болница в Урумчи. Там, според свидетелства, събрани по това време, тя е държана сред психично болни пациенти, мъже и жени, подложена е на словесен и физически тормоз и е принуждавана да приема неизвестни медикаменти. Съмишленици практикуващи, които успяват да я посетят през август и септември 1999 г., съобщават за сцени на унижение и занемаряване. Когато болницата осъзнава, че посещенията могат да разкрият случващото се, тя забранява по-нататъшен достъп.“

По-късно тя е осъдена на 11 години затвор и изпратена в печално известния Женски затвор в Синдзян. След освобождаването си отново е осъдена на три години затвор, общо 14 години. Тя е хвърлена в затвора просто защото отказва да се откаже от убежденията си.

Освобождаването обаче не означава край на страданията ѝ. Още през 2001 г. „Синдзянският технологичен институт я уволнява. Шестнадесет години трудов стаж изчезват за една нощ, а с тях и всеки юан пенсионни вноски, които тя е направила. Когато се разболява през 2021 г. и се нуждае от лъчетерапия за рак и сърдечна операция, тя открива, че общественото ѝ здравно осигуряване също е било отнето. Десетки хиляди юани медицински сметки остават за семейството ѝ.

„Днес, в пенсионна възраст, тя не получава никаква пенсия. Живее сама, без доходи, в условия, които биха били несигурни за всеки, камо ли за жена, чието здраве е многократно увредено от затвор, принудително медикаментозно лечение и години на стрес.“

В статията се посочва още, че случаят на Ли не е уникален. Режимът на Китайската комунистическа партия (ККП) използва това системно отнемане на препитанието, за да наказва дисиденти. „Дори след като сте изтърпели присъдата си, държавата си запазва правото да заличи вашето минало, кариера, спестявания и бъдеще. За практикуващите Фалун Гонг това е познат сценарий. Мнозина излизат от затвора само за да установят, че са без възможност за работа, без осигуровки и без пенсиите, за които са правили вноски десетилетия наред.“

Случаят на Ли разкрива жестокостта на 27-годишното преследване от страна на ККП. „Психиатричната злоупотреба, която тя претърпява през 1999 г., е ранен пример за метод, използван по-късно срещу безброй други.“

В заключение авторът пише: „Отказът на пенсии се е превърнал в тих, но ефективен инструмент за принуда. Той също така повдига въпрос, който китайските власти предпочитат да не чуват: ако една гражданка е изтърпяла присъдата си, по каква логика - правна или морална - наказанието продължава до края на живота ѝ?“

Източник: https:/https://en.minghui.org/html/articles/2026/6/7/234626.html

Превод и редакция: БУДНАЕРА