Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е една от най-влиятелните фигури в съвременния Вашингтон.
За разлика от много други републиканци, които направиха сериозни компромиси, за да останат на власт в ерата на Доналд Тръмп, Рубио, в миналото критик на американския президент, успя да използва положението си и благодарение на него успя да реализира своите виждания за американската външна политика - последният пример за това е операцията във Венецуела, пише Би Би Си.
"Сякаш е роден за това" През май 2025 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио изнесе реч на гала вечерта на Института за латиноамериканско лидерство в Конгреса в луксозен хотел във Вашингтон. Малко преди това президентът Доналд Тръмп бе назначил Рубио за свой съветник по националната сигурност - в допълнение към постовете му в USAID и в Управлението на архивите. Вестниците тогава наричаха бившия сенатор от Флорида "министър на всичко" - такъв набор от постове не е имал дори легендата на американската външна политика Хенри Кисинджър.
"Знаете ли каква друга добра длъжност има? Директор на библиотеката на Конгреса. "А освен това и длъжността главен хирург!
Шегувам се, разбира се", забавлява смеещата се публика Рубио. Оттогава влиянието на ръководителя на американския Държавен департамент само се е увеличило.
В началото на януари американските социални мрежи се изпълниха с мемове, на които снимки на гледащия объркано политик бяха придружени от шеги в стил "Рубио, когато е разбрал, че ще трябва да стане и новият главен треньор на "Манчестър Юнайтед".
Причината е военната операция на САЩ във Венецуела.
След бързата операция, проведена на 3 януари, от изявленията на Белия дом стана ясно, че САЩ възнамеряват да управляват страната, от която американските спецчасти изведоха президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес.
Как точно е станало това, никой не знае, но Тръмп възложи ръководството на екипа, който ще се заеме с този въпрос, именно на Марко Рубио, който от години се изказва срещу Мадуро. Снимка: АП/БТА Именно държавният секретар на САЩ е бил основната движеща сила на процеса, който в крайна сметка доведе до краткосрочното нахлуване във Венецуела. Според Си Ен Ен, Рубио и заместник-шефа на американската администрация Стивън Милър са прекарали месеци в планиране на операцията и убеждаване на Трамп да даде заповед за залавянето на Мадуро.
През цялото това време държавният секретар е работил предимно от Белия дом, за да бъде по-близо до Трамп - за многобройните пътувания в чужбина той е изпращал заместника си. Сега Рубио ще се сблъска с едно от най-големите предизвикателства в дългогодишната си кариера. Управлението на страна с население от почти 30 милиона души вероятно ще се окаже нелека задача.
Предвид историческите неуспехи на САЩ в Ирак и Афганистан, работата на Рубио ще бъде внимателно следена както от медиите, така и от политическия елит на САЩ. Съдейки по неясните изявления на американските официални лица, Белият дом в момента няма готов план за бъдещето на Венецуела. А отговорността за неуспеха ще поеме лично държавният секретар.
И все пак самият факт на свалянето на Мадуро е ярък пример за това как за една година след завръщането на Тръмп в Белия дом Рубио, в миналото яростен критик на американския президент, се превърна в един от най-влиятелните политици в страната.
Смяната на властта във Венецуела е отдавнашна цел на държавния секретар, който е посветил значителна част от кариерата си на борбата с комунистическите режими в региона - главно в Куба. Рубио дълги години подкрепя опозицията във Венецуела и, наред с другото, е човекът, който номинира за Нобелова награда за мир активистката Мария Корина Мачадо - лауреатката за тази година.
В интервю за вестник USA Today републиканският политически стратег Хосе Малеа, който познава Рубио от 30 години, казва, че целият житейски опит на политика го е довел до този момент: "Създава се усещането, че той сякаш е роден за това".
Според друг познат на Рубио, политикът от Флорида и бивш дипломат Карлос Трухильо, случилото се в Каракас е доказателство за доверието на Тръмп към Рубио. "Всичко можеше да се обърка, живота на голям брой американски военнослужещи беше изложен на риск. Фактът, че президентът толкова се доверява на преценките на Рубио, [...] показва колко ценен е той за администрацията и за самия президент".
Син на кубински емигранти За Рубио събитията в страните от Латинска Америка са пряко свързани с личната му семейна история. Държавният секретар на САЩ, който сега е на 54 години, е роден в Маями в бедно семейство на кубински емигранти. През кариерата си политикът неведнъж се е наричал син на "изгнаници" .
При това родителите му са се преместили в САЩ по времето на диктатора Фулхенсио Батиста, две години и половина преди Фидел Кастро да дойде на власт в Куба в резултат на революцията (и са посещавали острова и след това).
Поради това критиците често обвиняват Рубио в "пренаписване на семейната история". Снимка: БТА/АР Така или иначе, според Рубио, родителите му винаги са мечтали да се върнат за постоянно в Куба, но не биха могли да живеят там в условията на комунистическа диктатура. Историята на семейството му става основа за всички бъдещи кампании на политика и му печели подкрепата на латиноамериканския електорат.
Благодарение на корените си Рубио говори свободно не само английски, но и испански. Първите политически стъпки на Рубио във Флорида също са свързани с кубинската диаспора. Тогава щата все още е място на ожесточена борба между демократите и републиканците (сега Флорида се счита за "червена", т.е.
републикански щат). През 90-те години Рубио, тогава студент по право, стажува в офиса на републиканка от Маями и член на Конгреса Илеана Рос-Лехтинен - родена в Куба и преселила се в САЩ на седемгодишна възраст. След това, на 21-годишна възраст, става доброволец в предизборната кампания за Конгреса на Линкълн Диас-Баларт - републиканец от Сената на Флорида, наследник на влиятелно кубинско семейство.
Първата си победа на изборите Рубио постига през 1998 г. — става градски комисар на Западен Маями. Две години по-късно е избран за член на Камарата на представителите на Флорида, а през 2005 г. става неин председател. Неговият главен политически съюзник и ментор през онези години е братът на тогавашния президент Джордж Буш - губернаторът на Флорида Джеб Буш.
Умението да избира съюзници, с което Рубио се отличава още на млади години, до голяма степен определя кариерата му.
През 2010 г. той се кандидатира за Сената с подкрепата на движението "Чаено парти" - ултраконсервативното крило на Републиканската партия, което набра популярност на фона на кризата от 2008 г. Подкрепата на движението позволява на Рубио да спечели сензационно на републиканските първични избори срещу считания за фаворит губернатор на Флорида Чарли Крист.
Харизмата и популярността на Рубио (благодарение на тези качества той е наричан "републиканският отговор на Барак Обама") водят до това, че още през 2012 г. кандидатът за президент Мит Ромни разглежда младия сенатор като възможен кандидат за поста вицепрезидент.
Но Рубио тогава предпочита да се концентрира върху работата си в Сената, където се занимава с международни въпроси - първо в комисията по международни отношения, а след това и в изключително влиятелната комисия по разузнаване.
Снимка: БТА/АР Младият сенатор си печели репутация на ястреб и неоконсерватор-рейгънист по въпросите на външната политика. Рубио остро критикува политиката на администрацията на Обама. Той се противопоставя на курса към нормализиране на отношенията с Куба и Венецуела и призовава за твърда реакция на анексирането на Крим от Русия.
В същото време сенаторът години наред се застъпва за финансовата подкрепа на САЩ за хуманитарни проекти по целия свят и е ревностен поддръжник на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Въпреки това, още през онези години е очевидно, че Рубио е готов да променя мнението си по ключови въпроси в зависимост от политическата конюнктура. Такъв е случаят с болезнената за САЩ тема за миграцията - в зависимост от ситуацията, Рубио променяше мнението си към по-твърдо или по-меко.
През 2016 г. Рубио решава да се кандидатира за президент и става един от основните критици на Доналд Тръмп.
По време на кампанията той се шегува, че Тръмп има "малки ръце" (намеквайки, че същото може да важи и за други части от тялото на бъдещия президент), нарича го "измамник, който е на път да завземе Републиканската партия".
На едно предизборно мероприятие Рубио казва: "В продължение на много години хората с десни възгледи - в медиите и сред избирателите - ще трябва да обясняват и да се оправдават как са попаднали в този капан и са започнали да подкрепят Доналд Тръмп".
Думите се оказват пророчески - сега такива обяснения се изискват от самия Рубио. Кампанията на Рубио се оказва неуспешна - той губи от Тръмп, който го нарича "малкият Марко", на първичните избори дори в родната му Флорида. След оттеглянето си от надпреварата политикът смята да се откаже дори от преизбирането си в Сената, но в крайна сметка променя решението си.
"Моята работа е да осъществявам външната политика на президента" Рубио се възстановява доста бързо от неуспеха в кампанията през 2016 г. - след победата на Тръмп той започва да изгражда отношения с неговото обкръжение и се адаптира към новата политическа реалност.
По време на първия мандат на Тръмп той активно сътрудничи с Белия дом по въпросите на Куба (въпреки че тогава това не е основен фокус на администрацията). В отговор президентът на САЩ подкрепя Рубио, когото доскоро е критикувал, по време на преизбирането му в Сената.
Снимка: БТА/АР Това не пречи на Рубио да се изкаже критично за събитията, които се случиха след поражението на Тръмп на изборите през 2021 г. и завършиха с щурм на Капитолия по време на обяваването на резултатите от гласуването.
"В това, което се случва на Капитолийския хълм, няма никакъв патриотизъм. Това е антиамериканска анархия в стила на третия свят", пише той на 6 януари 2022 г. за бунта, чиито участници Тръмп помилва след завръщането си на власт. Но по време на поредната президентска кампания на Тръмп Рубио го подкрепя.
Медиите описват реториката на сенатора като "MAGA-трансформация" (MAGA, Make America Great Again, "Да направим Америка отново велика" - основният лозунг на Доналд Тръмп, с който често се описват възгледите на неговите поддръжници).
Възгледите на Рубио, който по-рано се застъпва за твърда външна политика, все повече напомнят позицията на обкръжението на Тръмп, който се застъпва за ненамеса в делата на другите страни. Например, ако в миналото той нарича Владимир Путин "убиец", то през 2024 г., по инициатива на привържениците на Тръмп, гласува против отпускането на поредния пакет военна помощ за Украйна. Това дава резултат: Рубио е сериозно разглеждан като възможен вицепрезидент в кабинета на Тръмп, въпреки че в крайна сметка тази длъжност беше заета от друг сенатор - Джей Ди Ванс.
Според медиите, за кандидатурата на Рубио е настоявала ръководителката на кампанията на Тръмп, която в крайна сметка оглави неговата администрация - Сузи Уайлс, още една родом от Флорида в обкръжението на президента на САЩ.
В крайна сметка на Рубио е предложена длъжността държавен секретар. Това е една от малкото предложени от Тръмп кандидатури, която не срещна никаква съпротива от страна на демократите - в Сената за назначаването му гласуваха единодушно. Както пише в.
"Вашингтон Пост", много демократи смятат, че благодарение на опита си и широката подкрепа Рубио ще бъде "възрастният в стаята", който ще контролира импулсивния Тръмп. Тези сметки не се оправдаха.
Още от самото начало на работата си Рубио даде да се разбере, че напълно подкрепя външната политика на Тръмп по всички въпроси: от закриването на USAID, което Рубио някога е подкрепял, и строгите мерки за депортиране на мигранти, до изграждането на твърди отношения с партньорите от НАТО и започването на преговори с Русия.
След операцията във Венецуела Рубио не настоява да бъде подкрепена Мария Корина Мачадо, която преди това номинира за Нобелова награда за мир, а вместо това започна да изгражда отношения с вицепрезидента на Венецуела Делси Родригес, протеже на Мадуро.
По всичко личи, че Мачадо дразни Тръмп, защото той искаше да получи Нобелова награда. Снимка: БТА/АР Някои бивши колеги демократи сега съжаляват, че са подкрепили кандидатурата на Рубио. "Пресаждането на MAGA-мозъка в главата на Рубио е успешно завършено", коментира миналата пролет сенаторът-демократ Крис ван Холен.
"Марко Рубио, който говореше за важността на демокрацията, правата на човека и свободата на словото в американската външна политика, вече не съществува".
Както отбелязаха американските медии, началото на работата на Рубио на поста държавен секретар не е било лесно - позицията на Тръмп по отношение на USAID и много други въпроси се оказват изненада за него.
Той трябва да се съревновава както с шефа на Пентагона Пийт Хегсет, така и с Майк Уолц, когото Тръмп избра за съветник по националната сигурност, и с играчи като специалния представител Стив Уиткоф, който неочаквано стана главен преговарящ на САЩ в отношенията с Русия.
В Белия дом Рубио, за разлика от Уолц, дори не е имал кабинет - Ен Би Си описва как той провежда срещи в незаети кабинети, а понякога и на крак.
"В основата на нарастващото влияние на Рубио лежи парадокс: той е силен, защото не демонстрира сила директно, като добре разбира каква е съдбата на онези, които се опитаха да застанат на пътя на Тръмп", пише "Вашингтон Пост" за възхода на държавния секретар.
След като Уолц бе отстранен от поста си на фона на скандала с кореспонденцията в Signal, за съветник по националната сигурност бе назначен Рубио - той стана първият чиновник, съчетаващ тези постове, от времето на Кисинджър.
Това е влиятелна, но опасна длъжност - много от предшествениците на Рубио на този пост в кабинета на Трамп в крайна сметка станаха врагове на американския президент. Но засега Трамп явно е доволен от работата на подчинения си.
"Когато имам проблем, обаждам се на Марко и той го решава", заяви американският президент през май 2025 г. Рубио не се задоволява с постигнатото - през цялата миналата година той продължава да укрепва позициите си сред ултраконсервативните поддръжници на американския президент, като редовно се появява на MAGA-събития.
Според Рахим Касам - крайно десен политически коментатор, сега Рубио се чувства комфортно на места, където още преди осем години "щяха да му плиснат чаша в лицето": "А сега всички искат да му купят питие".
В средата на декември, на фона на нарастващия натиск от страна на САЩ към Венецуела, колумнистът на "Ню Йорк Таймс" Рос Даутът нарече Рубио "най-интересната" фигура в администрацията на Тръмп. "Постоянната тема в критиката на републиканците от ерата на Тръмп е, че като се приспособяват и правят морални компромиси, в крайна сметка получават само унижение. Без съмнение, Рубио е трябвало да направи компромиси с убежденията си, пише той.
Но в резултат на работата си в рамките на "тръмпизма" той е получил възможност да формира външната политика в духа на собствените си предтръмповски убеждения".
Снимка: AP/БТА Според Даутът, ако човек от бъдещето беше долетял на републиканските първични избори през 2016 г. и беше казал на събралите се, че президентът на САЩ в бъдещето ще нанесе удари по обекти на иранската ядрена програма и ще въведе военна блокада на Венецуела, а Украйна, макар и с резерви, ще получава американско оръжие за защита от Русия, те биха предположили, че страната се ръководи именно от Рубио.
"Никога не съм го виждал по-щастлив", казва високопоставен служител на Белия дом пред журналисти от Ен Би Си нюз които пишат за възхода на влиянието на Рубио. Един от техните събеседници сравнява близостта му с Тръмп с желанието "да бъдеш в офиса по-близо до диспенсъра с вода". Самият Рубио на пресконференция в края на годината заяви, че сега подкрепя политиката на Тръмп във всичко: "Когато бях сенатор, представлявах щата Флорида.
Днес съм държавен секретар на Доналд Тръмп, президента на Съединените щати, и моята работа е да провеждам външната политика на президента [...] Конституцията не казва, че избирате президента на САЩ, а след това назначавате начело на Държавния департамент някой, който ще подкопава работата на президента, ако не е съгласен с него.
Това е абсурдно. Честно казано, това е глупаво. И не разбирам защо някой изобщо може да мисли така".
Сега Рубио се разглежда открито като един от претендентите за кандидат на Републиканската партия за президентските избори през 2028 г. Тръмп лично го назова като един от основните кандидати, наред с вицепрезидента Джей Ди Ванс, макар че подчерта, че все още е рано да се говори за това.
Снимка: AP/БТА Самият Рубио уверява, че ще подкрепи кандидатурата на Ванс, ако той започне президентска кампания. А пък вицепрезидентът на САЩ явно счита държавния секретар за свой съперник. По време на интервю за списание Vanity Fair Ванс на шега казва на фотографа, който снима ключови членове на кабинета на Тръмп: "Ще ти дам 100 долара за всеки, който излезе по-зле от мен на снимката.
И хиляда, ако това е Марко".
10.01.2026