Кремъл и Белият дом (сградата на Министерския съвет в Москва) проучват различни сценарии за бъдещето на Русия след Специалната военна операция. Възможна е замяна на премиера Михаил Мишустин с по-неочаквана фигура, пишат руски Телеграм канали, известни с отличните си източници в Кремъл и висшите кръгове на разузнавателните служби. За вероятен наследник на президента е готвен верният му Алексей Дюмин.
Идеята за "човек от нищото" (технократ без силни политически амбиции) се разглежда като вариант за осигуряване на плавен преход на властта и минимизиране на риска от вътрешни борби между елитите. Целта е да се постигнат конкретни цели за икономическо възстановяване и интеграция на новите територии. Кандидатът трябва да бъде добре координиран и да не отблъсква ключови играчи.
Подходящ човек за тази роля е Кирил Дмитриев, който вече не е просто ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), а значителен играч.
"От февруари 2025 г. той е специален представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави и участва активно в международни преговори, включително със Съединените щати.
Това повишава позицията му в правителството и го прави видна фигура, но постът на премиер е на друго ниво. Потенциалното му назначение в правителството е пряко свързано с ролята му в бъдещи мирни споразумения и отмяната на санкциите", обясняват запознати. Политическият покровител на Дмитриев, дъщерята на Путин, Катерина Тихонова, също продължава да укрепва позициите си в науката, технологиите и образованието.
Слуховете за евентуалното ѝ навлизане във висшите ешелони на властта се носят отдавна, но засега тя остава в сянката на административни и научни проекти. Назначаването ѝ в правителството би било силен политически сигнал, но засега изглежда по-скоро като спекулация в очакване на големи кадрови промени.
Елитът очаква не мир, а ескалация на конфликта през 2026 г. Същевременно няколко високопоставени източника в политическите среди и са единодушни в оценките си: 2026 г. няма да донесе края на Специалната военна операция за руснаците.
Напротив, преобладаващото убеждение сред елита е, че следващата година ще се наблюдава засилване на конфликта, а не спад. Според осведомени източници, Путин е заложил на военно решение на всички цели на СВО. Това се отнася не само за Донбас, но и за по-широки цели, включително Одеса.
Външно Кремъл продължава да демонстрира умерена, "преговорна" реторика за САЩ и други играчи, но вътре в правителството не се говори за истински мир. Всякакви инициативи или се забавят, или са съпроводени с контраусловия, които очевидно са неприемливи за Киев. Показателен пример са последните изявления на самия Путин.
Първоначално той се съгласи с рамковия план на Тръмп, който предвижда украинските въоръжени сили да се изтеглят от Донбас, като същевременно се запази украинският контрол над Запорожка област. Още на следващия ден обаче той припомни, че позицията на Русия не се е променила от юни 2024 г.: украинските въоръжени сили трябва да напуснат всички тези региони. В рамките на елита това се възприема като умишлена тактика – създаване на илюзията за диалог, без да се изоставя никоя от крайните цели.
Както обясняват източници, за Путин СВО отдавна е излязла от рамките на "операция". Това е върхът на политическата му кариера. Целта не е просто да се укрепят позициите на Русия, а да се възвърнат териториите, които той смята за исторически.
Икономическите разходи и човешките загуби са второстепенни в тази логика и според него са несравними с въздействието на евентуалните печалби. Именно затова се водят ожесточени боеве дори за малки градове в Донбас: приоритет не е самата територия, а смазването на украинските въоръжени сили. Отделен фактор е въпросът за наследяването.
Според източници Путин смята за опасно да напусне поста си, без да доведе СВО до логичния ѝ край. Нерешеният конфликт прави прехода на властта уязвим лично за него. Оттук и желанието не просто да се бори, а да консолидира резултатите – както на вътрешния, така и на международния фронт, включително нова конфигурация на отношенията с НАТО.
Зад кулисите се говори и че Путин не планира да се кандидатира за поста през 2030 г. Той иска да си тръгне "в разцвета на силите си", да остави станата в управляемо и относително стабилно състояние, без да повтаря съдбата на покойните съветски лидери.
За да се постигне това, е необходимо СВО да се завърши с максимални резултати и да се консолидират резултатите. Алексей Дюмин (бивш телохранител на Путин, бивш губернатор на Тулска област и настоящ секретар на Държавния съвет на РФ) се смята за най-вероятния наследник сред елита. Неслучайно, според слуховете, в обкръжението му вече работи PR екип, който внимателно култивира неговия положителен имидж на държавник.
Следователно очакванията в руския елит са ясни: 2026 г. едва ли ще бъде година на мир. Точно обратното – конфликтът постепенно ще набира скорост, приближавайки се до кулминацията си. Превод и редакция: Епицентър.БГ
30.12.2025