Има места, които не просто пазят история - те я изписват. Буквално. Върху варовиковите стени на хълма Тибишир, на 16 километра от Констанца, лежи един от най-необикновените архиви на ранносредновековна Европа: скалният манастирски комплекс при Мурфатлар.
Най-голямата каменна библиотека на Първата българска държава днес се руши - бавно, неумолимо, безмълвно. А времето, което й остава, вече не се измерва в години. Комплексът е открит през 1957 г. — случайно, при сондажи на минна компания.
Под пластовете варовик се разкрива свят, който никой не е очаквал: четири църкви, два параклиса, крипти, галерии, воден резервоар — архитектурна цялост, каквато България не е успяла да съхрани на своята днешна територия.
Но от края на VII до началото на XI век тази земя е част от Първата българска държава — факт, потвърден и от наши, и от световни учени. Около 500 графита , от които 132 надписа , изписани в четири графични системи — руноподобна, глаголическа, кирилска и гръцка - архив, какъвто няма никъде другаде но света. Екипът на д-р Евгения Коматарова-Балинова от НАИМ-БАН, работил на терен между 2021 и 2023 г., заварва не просто ценност, а невероятно богатство.
Надписите се оказват два пъти повече от известните досега. Руноподобните знаци — загадъчни, калиграфски, последователни са истинска изненада. Четат се отляво надясно , подравнени и систематизирани.
И най-важното: Те са най-ранният пласт писменост в комплекса. По-късно върху тях са врязвани кирилски букви - свидетелство за смяна на поколенията монаси, за вътрешни конфликти, за заличаване на „тайни послания“, както предполагат учените. Някои от надписите стоят до изображения на светци - на местата, където традиционно се изписват имената им.
Други са вписани в кръстове. „Този кръст е нашият розетски камък — в неговите рамена са врязани руноподобни знаци, подредени по известни християнски формули. Именно тук се крие ключът към разчитането на загадъчната писменост от Мурфатлар.“, казва д-р Коматарова.
Палеографските анализи показват, че ръката, която е изписвала руноподобните знаци, е , , . Това не са случайни драскотини. Това е писменост на монашеската общност, която е живяла в първите десетилетия след християнизацията.
Езикът? С голяма вероятност — старобългарски , казва д-р Коматарова. Но писмеността - тяхната „мълчалива комуникация“, е била код, разбираем само за братството.
И после — заличена. Следващите монаси изтриват старите знаци с механични удари. Ерес?
Конфликт? Страх? Никой не знае.
Но следите са там и говорят. Проучванията биха попълнили празните страници от средновековната история на България. Кирилските надписи са предимно поклоннически.
„Аз, Яв Поп, минавам пътьом и полагам свещи за своите грехове“ — гласи един от тях. В криптите има ниша за мощи - вероятно реликва, привличала вярващи отдалеч. Четирите църкви са мислени в един архитектурен план — свидетелство за мащабен, организиран духовен център.
Но животът им е кратък. Скалите започват да се рушат, комплексът е напуснат организирано, затрупан и забравен. Когато българските учени пристигат през 2021 г., заварват почти руини .
Покритието, изградено преди 50 години, се разпада. Влагата унищожава стените. Някои рисунки като тази на св.
Йоан Кръстител са почти изчезнали. Достъпът е ограничен — само с разрешение от музея в Констанца. Румънските институции са наясно със състоянието, но реакцията е бавна.
Българските — недостатъчно настойчиви. Манастирският комплекс край Мурфатлар е уникален архив от времето на Първата българска държава и е в критично състояние. Нуждае се от спешни действия, заявиха преди дни проф.
Людмил Вагалински от Националния исторически институт с музей към БАН и археологът д-р Евгения Коматарова в ефира на предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Според проф. Вагалински комплексът съдържа изключително ценни надписи и рисунки от ранното Средновековие, които са пряко свързани с историята на Първата българска държава.
Той го определи като рядък писмен и културен архив, сравним единствено с църквата „Света София“ в Киев. Най-ценният елемент на комплекса са графитите и надписите, които носят безценна информация за ранната българска история. Д-р Коматарова подчерта, че румънските колеги са напълно наясно с тежкото състояние на обекта, но времето за реакция вече е на изчерпване.
Проф. Вагалински отбеляза, че съществуват известни резерви и предразсъдъци от страна на румънските институции по отношение на комплекса. Според него Мурфатлар може да се превърне в изключително успешен съвместен проект между България и Румъния, включително и в сферата на културния туризъм.
„ Проблемът е, че румънските власти не проявяват достатъчна инициатива, а българските не настояват достатъчно настойчиво “, посочи Вагалински. Той подчерта, че комплексът е част от българското историческо наследство и изисква активна защита и ангажираност от двете страни.
29.12.2025