Кадър Фб България изгуби един от най-ярките си писатели - Дивак Турлак Роси Антов. Видях как с мама и тати сме на море. Видях сестра ми с превързано коляно.
Видях баба и дядо, с които ловим раци през нощта. Видях как с приятели скачаме във вир. Видях как хванах първата си риба.
Видях как сръндак пие вода. Видях планина и планинска река. Видях извор.
Видях първата си целувка. Видях скалите до Белоградчик. Видях една чешма сред тях.
Видях парк и алея, по която вървя с момиче. Видях и как ям бой, що вървя с точно това момиче. Ама не болеше.
Видях синовете си. Малки и луди. Видях язовир.
Видях много неща. Видях много обич. Видях каньон сред скалите.
И змията, която го пази. Видях лятна буря. Видях есенно топло море.
Видях сняг. Видях и синчец. Видях как мирише липа.
Видях ей такива дребни неща. Дребни като една прегръдка. За да стоплиш.
Или да те стоплят. Бах ти живота!? А после запалих цигара навън.
Под зимно тъмно небе. И се сетих, че няма нищо случайно. Изпуших я и влязох да напиша това.
Това е моят живот. Един миг. От мигове.
Някакви дребни такива. Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тях.
Защото ще остана без живот. Това е. Отивам да пуша.
Пак. Под зимни звезди. Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград (днес Монтана), а родовите му корени са от село Горни Лом.
Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия през 1980 г., а висшето – във ВФСИ "Д. А. Ценов“ – Свищов, със специалност "Финанси и банково дело“ през 1987 г.В продължение на години живее и работи в Монтана, а през 2020 г. се установява в Пловдив.
Професионалният му път е изключително пъстър – работил е като стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, счетоводен експерт, шофьор и управител на частна търговска фирма.Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като ярък и разпознаваем автор със силно присъствие в социалните мрежи.
Той е автор на книгите "Ключ за жива вода.
Разкази“ (2018), "Есента на нежния циник“ (2019), "Мачко Начков… и други човеци“ (2022), "Вселената на скитащата душа“ (2023), "Табор в мъглата“ (2024) и "Когато времето танцуваше“ (2025).Загубата му е още по-болезнена, защото буквално до преди няколко часа писателят е публикувал текст, който днес мнозина възприемат като своеобразно сбогуване.
Последната му публикация е направена около 19:00 ч.
и представлява дълбоко личен и философски размисъл за живота, паметта и малките, но истински важни мигове.В нея Антов пише, че когато животът "минава като на филмова лента“, не се появяват дипломи, кариери, придобивки или сривове, а спомени за детство, родители, баби и дядовци, първи любови, синовете му, природата, прегръдките и обичта.
"Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот“, пише той.
Редактор"Екип на Петел", "За нас"
28.12.2025