Остават броени дни до въвеждането на еврото у нас, а още през януари разплащанията ще се извършват едновременно в евро и в лева. Интересът вече е видим – стартовите пакети с евромонети с българска национална страна се изкупуваха масово, а касите на Българска народна банка работиха извънредно заради наплива от желаещи. Именно сега, в първите дни на новата валута, вниманието към банкнотите се оказва решаващо.
Най-лесният начин да се разпознае истинската евробанкнота е чрез т.нар. смарагдовозелен елемент, който присъства върху всички номинали, независимо от основния им цвят.
„Когато например банкнотата от 50 евро се наклони, цветът се променя от смарагдовозелено към тъмносиньо, а този елемент е изключително труден за подправяне“, обяснява пред БНТ главният касиер на БНБ Стефан Цветков.
Основно в обращение у нас ще бъде серия „Европа“, която е с по-наситени цветове в сравнение с първата серия от 2002 година. При поглед срещу светлина в хартията ясно се вижда образът на богинята Европа, който присъства и в холограмната лента от двете страни на банкнотата. „Освен портретния воден знак на богинята Европа, се виждат номиналната стойност и основното изображение – прозорци и врати“, посочва Стефан Цветков.
Евробанкнотите имат характерен релеф и специфично усещане при допир, тъй като са изработени от памучна хартия. „Винаги казваме – пипни, наклони и погледни. Когато прокараш пръсти по банкнотата, усещаш релефа и характерния звук на памучната хартия“, обяснява главният касиер на БНБ.
Надписът ЕВРО на български и инициалите на Европейска централна банка на кирилица са сред другите отличителни елементи. Съмненията не бива да се подценяват. „Ако някой има съмнение, че банкнотата е фалшива, не трябва да я задържа или да се опитва да я прокарва отново в обращение, защото това е наказуемо.
Най-добре е да се обади на 112 или в най-близкото полицейско управление“, подчертава Стефан Цветков. Дори банкнотата от 500 евро, която вече не се отпечатва, остава законно платежно средство и всяка банка е длъжна да я приеме или да я развали. Общо 11 печатници в Европа произвеждат евробанкнотите, които след това се разпределят между националните централни банки.
Необходимият брой се изчислява ежегодно съвместно с ЕЦБ. Евромонетите се произвеждат от всяка държава членка на еврозоната, като българските в момента се секат от Монетния двор у нас и от този в Словакия. Заради засиления интерес касите на БНБ отново работиха извънредно.
Сред първите купувачи на стартовите комплекти мотивите са различни. „Даваш 40 лева, получаваш два стартови комплекта и ги подаряваш на деца, приятели или роднини“, споделят хора пред касите. Други признават, че ще ги запазят като спомен – „за подарък, няма да ги харча, няма да ги пипам“.
По повод коментарите, че машините за производство на българския лев се унищожават, от БНБ уточняват, че те са универсални и не са предназначени за конкретна валута. Те просто се пренастройват. В Монетния двор машините продължават да работят – вместо левове и стотинки, сега отсичат евромонети с българска национална страна.
Вижте всички от Standartnews.com
28.12.2025