Тя е живяла в три исторически епохи. Има 3 брака. И три правила за дълъг и щастлив живот.
Очевидно - верни, той като е на прага на 107-ата си година.
Кадри от над живота на една от най-възрастните българки ВИЖТЕ ТУК >> Евдокия Чочева се ражда на 29 септември 1919 г. във Варна броени дни след прекратяването на Първата световна война, прекроила границите на Европа.
Името й за пръв път се вписва в официалните регистри на царска България в дните, когато на Стария континент се раждат и три нови държави, а Ньойският договор откъсва три дяла от родината ни. Детството й е белязано от Втората национална катастрофа, младежките години минават под знака на Втората световна война, зрелостта - на комунистическия строй. Демокрацията Евдокия посреща на 70 г. с две пораснали деца, шест внуци и с днешна дата вече пет правнуци.
И сякаш за един век кръгът се затваря и всичко започва отначало - след толкова войни, преврати, революции, въстания, политически убийства, родени, разцъфтели и погребани надежди за по-добро утре, светът отново се тресе от конфликти, Европа се готви за мощно "възпиращо" въоръжаване, докато две от Великите сили се срещнаха в Аляска и оттогава се чудим дали там не се случи все още необявен официално "нов Ньой"...
Всичко се променя главоломно. Отиват си епохи, строеве, знакови личности като Кралица Елизабет II , която поздрави българката за 100-годишнината й. "Госпожо Евдокия Чочева, Радвам се да разбера, че празнувате своя стотен рожден ден.
Изпращам ви моите топли поздравления и добри пожелания по този щастлив повод. Кралица Елизабет". Това пише в специалната картичка с лика на Нейно Величество и златния знак на Бъкингамския дворец, адресирана до варненката преди шест лета.
Писмото-честитка от Кралица Елизабет Втора Снимка: Мария Константинова И сякаш само Евдокия Чочева още е тук - като котва между миналото, настоящето и бъдещето. Винаги с лек грим, перфектен маникюр, ефектна шапка, елегантни дрехи и нестихващи оптимизъм и планове, тя вече прави планове за своя 110-и рожден ден . Снимка: Мария Константинова/Личен архив Dir.bg разговаря в навечерието на коледно-новогодишните празници с най-възрастната варненка за "Живота, Вселената и всичко останало".
А какво е останалото? Според Дъглас Адамс, отговорът на всичко е 42. По думите на госпожа Евдокия, както я наричат с респект мнозина, или Манята, както й казват в семейството й, това са доверието, позитивизмът и децата.
Снимка: Мария Константинова/Личен архив Коледата в три епохи Как е запомнила коледно-новогодишните празници през различните епохи, минали през очите на една от най-възрастните българки: "Шест години живях в Добруджа, в село Добрич - връща лентата 106-годишната Евдокия Чочева.
И продължава: "Нямаше бедни и богати, всички бяха бедни. Във всяко семейство гледаха по едно прасе. На Коледа се събираше цялата махала, колеха прасето , правеха джумерки (пръжки - бел.
авт.), носеха домашна ракия, пита с късмети... Всеки влиза, дава каквото си е наумил, сяда на софрата, хапва, пожелаваме си здраве, здраве и пак здраве... Кандилото осветяваше цялата одая.
Необикновена коледна красота! Батковците ни учеха на сурвакарство. В една торба събирахме рошкови, сушен ошаф, заровени от есента в земята ябълки, някоя паричка - с пълна торба ни изпращаха от домовете, в които сурвакахме.
На Нова година по кварталите всички прозорци бяха отворени. Всички сурвакат, всички празнуват с книжни светлини - незабравими празници!" , връща лентата Евдокия Чочева. Патриотичен, чист дух цареше тогава, казва тя.
Споделя, че и сега мнозина й се притичват на помощ при нужда, тъй като все още предпочита да живее сама, при корените си в Гръцката махала край морето, а не в София или в чужбина, където са децата, внуците й правнуците й.
Щастлива и благодарна е, че има хора, които й пазаруват, носят й топла храна, помагат й да пресече улицата и да се прибере у дома. Между празниците - война след война след война. По време на "Европейската", както я нарича достолепната варненка, "имаше кмет, който събираше златото на хората - ако не дадете, ще ви изгори селото".
В Балканската "всички изпращаха децата си с китки, с пожелания за здраве и войната да завърши с успех". Питам я какво ще пожелае днес по време настъпващите празници. "Бих пожелала войните да свършат", отвръща без замисляне жената, която ги наблюдава вече 106 години.
И до днес тя се вълнува от вътрешната и световната политика, а любимото й Радио Варна, където сестра й дълги години е била говорителка, е включено от сутрин до вечер. Трите тайни на дългия живот В личен план мечтае да навърши 110 години. "За да отпразнуваме заедно юбилеите си с моята правнучка, живееща в Швейцария, която тогава ще стане на десет", казва госпожа Евдокия.
Веднага любопитствам как се достига подобна почти "библейска" възраст с толкова съхранени дух, ум и тяло. Подобно на Лили Иванова, всяка сутрин една от най-възрастните българки прави гимнастика - още в кревата! "Карам колело", раздвижвам ръцете, раменете - всяко упражнение но 12 пъти", споделя част от "рецептата за столетие" Чочева.
Снимка: Мария Константинова/Личен архив Вечер, преди да си легне пък е време за "гимнастика на ума" - казва си стихове на ум.
"Жив е той, жив е, там на Балкана...", рецитира пред репортера на Dir.bg цялото стихотворение на Ботев варненката, чиито живот е неразривно свързан с книгите и образованието, тъй като е била учител, библиотекар и автор в различни издания.
Упражняването на международния език есперанто "създаден за бедните и малограмотни хора, които нямат възможност да говорят чужди езици", също държи умът й буден. Питам я каква е тайната на дългия живот. "На първо място - доверието", отвръща ми без да се замисля госпожа Евдокия.
"Моята дума е "доверие". Аз се доверявам на всички хора". Второто е позитивизмът.
"Едно лошо нещо не съм казала никога", споделя другата си тайна за векуване тя. "Аз никога не съм гледала отрицателно на каквото и да било - само положително мислене и доверие", дописва "рецептата си за столетие" Чочева. "Третото е, че съм родила две деца", казва жената, която всички във фамилията наричат Маня.
Със сина си - антрополога проф. Юлиан Константинов Снимка: Мария Константинова/Личен архив Сред любимите й ястия и до днес са джумерки, пита и крем. От време на време пийва по малко бяло вино.
"Не искам да се хваля защото хвалбата не е в природата ми, но на тази възраст, когато започвам 107-ата си година, здравето ми е много добро", казва жената, която все още отказва "да тежи" да деца, внуци и правнуци.
Когато я попитах: "Как ги правиш тези неща, Маня?", тя ми отговори: " За нищо не се ядосвам " - казва снаха й Мария Константинова.
3+1 - Мъжете в живота на Госпожа Евдокия "Моята съдба е много интересна и винаги съм се чудила - нито бях най-красивата, нито най-умната, нито най-..., но мъжете се влюбваха в мен", възкликва някак по детски достолепната дама с три брака зад гърба си.
"Живях с трима мъже и от всеки научих нещо хубаво. И тримата са незабравимо щастие за мен!", споделя част от житейската си философия Чочева. И до днес съжалява за раздялата си с първия от тях - поет, писател и преводач.
"Каква глупачка съм била, че се разведох с него!", възкликва тя. Вторият съпруг почива.
Евдокия среща нов другар в късната есен на живота си, когато е на около век - 5 години по-възрастния от нея г-н Спасов, с когото дори стават герои на поредицата за столетниците на журналистката Мира Добрева.
Той обаче си отива неотдавна. Война след война, брак след брак - всичко е преходно, само Евдокия Чочева все още е тук. В тази връзка снаха й Мария разказва през смях култова случка от миналата година, докато с внука на Манята се возят в такси: "Действието се развива в деня, когато щяхме да полагаме урната на мама.
Взимаме такси към Боянските гробища. Човекът си мълчи. Вози ни.
Аз плача неутешимо и нареждам: "Умориха ми я, умориха ми майката! Само на 93 години беше! Имаше си дни пред нея!
Аз не я спасих, тя щеше да живее поне до 100 години! Таксиджията мълчи и кара. Тогава синът ми Богдан, за да ме успокои, ми казва: "Да, маме, даже и до сто и десет години щеше да доживее, виж Манята е на 105, а баба щеше да я надживее.
Таксиджията мълчи и кара. След малко 25-годишният Богдан се сеща и ме пита: "Абе, мамо, гаджето на Манята жив ли е? За господин Спасов говори, последния приятел на свекърва ми.
Аз, хълцайки от рев: "Не, Бобо, той умря на 106 години!" И в този момент таксиджията наби рязко спирачки, погледна ме и изригна: "Абе, какви хора сте вие, бе, к`ъв е тоя ген?!?!? Майка ѝ умряла млада, само на 93 години, после за разни хора, гаджета били, едната на 105, а онзи на 106 умрял, вие вампири ли сте, беее?!? Аз я доживея до 70, я не!!!
И тогава Бобо каза: "Е, хубава работа, как ще умирате толкова млад, че то татe сега е на 78?!" .
С последната си сърдечна тръпка - г-н Спасов Снимка: Мария Константинова/Личен архив За еврото, политиката и протестите Няма как да де минем и по "конспекта на злободневието" - колко пъти в живота имаме шанса да попитаме 106-годишен човек с какви очаквания след дни ще посрещне смяната на лева с евро.
"С най-голямо удоволствие гледам доц. Григор Сарийски. Той казва, че ние сме в ЕС, но всеки има правото да отстоява собствена валута", споделя мнението му Евдокия Чочева.
Последните протести силно са я впечатлили. "От много време не беше имало такива", казва тя. За изборите е кратка и ясна: "За да гласуваме, трябва да убедят хората да отидат до урните".
"Ние сме малка страна и депутатите трябва да бъдат наполовина - 120", категорична е жената, живяла в няколко епохи и политически строя. Все още продължава да мечтае за чиста и свята република, както и за свикване на Велико народно събрание, което да канонизира Васил Левски. От родните политици варненката тачи най-много президента Радев, който според нея "говори само истината".
Мечтае Украйна да не бъде разпокъсана на парчета от съседните държави, но не е оптимист. Евдокия Чочева смята, че демокрацията у нас е фалшива. "Толкова години не е донесла нищо добро на народа ни", споделя гледната си точка тя и допълва: "Толкова епохи съм виждала - по-лошо състояние на България не е имало.
Сега не народът избира управляващите, а управляващите си избират властващи хора, които са им подчинени". "Аз живея дълго, защото служа на високи идеали", казва на изпроводяк пред Dir.bg 106-годишната варненка. Евдокия Чочева е убедена, че дългият живот е привилегия на добрите хора.
И пожелава на читателите ни: "На всеки Господ да даде здраве, щастие, късмет - чак до един век!". Защото и това ще мине, докато между нас има доверие, позитивизъм и деца. Снимка: Мария Константинова/Личен архив
25.12.2025