Докато светът се бори със свръхтуризма и търси начин да възпре тълпите, българският туризъм прави всичко по силите и бизнес възможностите си да привлече още и още туристи от чужбина. И в същото време - за поредна година, водеше бакалска сметка и неравна битка за българския турист - как да не мине границата с Гърция. Но край, няма спиране.
Ще си позволя да намеся с цитат и Дж. Р. Р.
Толкин в този туристически епос: "Започва път от моя праг, безкраен...Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде?
Не знам..." Е, това е сухопътният Шенген в българо-северногръцки прочит, и не Мордор, а същинската средна земя на елфи (разбирай качество, цени и отлично обслужване), и от тази година българска Ривиера.
През 2025 г. вече дори не се говореше за българското Черноморие - нямаше "колко струва сянката", "колко плащаме за цацата и бирата", то изпадна в забвение, дори нямаше закачки за рибай стека, надписана сметка...
Но Велинград се превърна в златна мина, оказа се, че има и кой да плати 8 000 лева за новогодишен пакет. И все пак, едва ли има по-лош знак за един бизнес - не просто да бъде в криза, а сякаш забравен.
Разбира се, българските курорти не се оплакваха, стоически приеха поражението от северногръцкия поход и туристите, като дори в непретенциозни заведения ги посрещаха с "гостоприемно" високи цени - една салата струваше между 15 и 20 лева.
С гордо вдигната глава, след този ценови удар, туристите отново поемаха към Халкидики.
И така, цяло лято - туристите редуваха Халкидики с родните плажове , поне това показват официалните данни на ресорното министерство, сякаш, за да се убедят, че връщането е доста объркващо и финансово неизгодно.
Така се роди още един феномен, който набираше сила в последните години, но през тази се превърна в тренд и нова инвестиционна политика. А пък от липсата на предприемчивост на съседите ни от Северна Гърция, ще ударим "кьоравото и келепира" - не просто се купува, а вече се печели. Дори да не успее да купи земя, апартамент, българският турист вече има полза - някои наемат жилище за няколко месеца и дори го отдават отново под наем, но това е една друга история.
Българската Ривиера на Егейско море - връщаме си територии От туристи една немалка част българи вече са собственици на недвижими имоти в Северна Гърция. Оказа се, че дори се инвестира "на килограм". Търсят се всякакви имоти - от терени за каравана до триетажни вили, а новото строителство се изкупува още в начален етап от българи.
Инвестира се най-много в района около Кавала . В последните години реалната цена е била 900 евро на квадратен метър, а вече под 2000 евро няма, сочат официални данни. Този бум предизвика и очаквана проверка от НАП за доходите и инвестициите на някои българи.
4329 български граждани притежават недвижими имоти в 68 държави на всички континенти, сочат официалните данни на приходната агенция, най-много са в Гърция. Към края на 2024 г. 3228 българи са декларирали, че вече притежават имот в Гърция. През 2019 г. техният брой е бил едва 742.
Интересът се засилва през 2022 г., когато над 1000 души обявяват собственост, и тази тенденция се запазва през следващите години. През 2022-а обявените там имоти са малко над 2200. В края на 2023 година вече са станали 3152.
Данните на гръцката национална банка сочат, че само за периода 2017-2021 година наши сънародници са вложили 127 милиона евро в жилища в южната ни съседка. Търсенето е главно в Северна Гърция - Халкидики, Олимпийска ривиера, Кавала, Аспровалта и Солун. Цените на Халкидики продължават да се покачват, като тази година се очаква ръст с 15%.
От изповяданите сделки през миналата година от чужденците, закупили имоти, на второ място са български граждани. Купуват предимно имоти в ценова рамка до 150 хиляди евро за места за почивка. Няколко от сделките са на цени над 400 хиляди евро.
В района между Кавала, Офринио и Неа Перамос масово се продават апартаменти, къщи, дори земеделски земи. Търсенето вдига цените почти два пъти. Хит това лято се оказа малкото селце Неа Ираклица, което се разраства с цели квартали.
Снимка: iStock by Getty Images В Солун българите купуват предимно апартаменти за отдаване под наем Търсят се квартали, където има засилен интерес от страна на наемателите. Има сделки на ниво 3000 евро/кв. м за новопостроени сгради.
Въпреки тези цени българският инвеститорски интерес не стихва . Мнозина използват имота си за почивка през лятото, други го отдават под наем. По-възрастните поради добрия климат живеят постоянно там.
Местните са доволни и благодарни на българските туристи - тук те купуват и харчат повече. Туристи, различни от българи и румънци, рядко избират този район за ваканцията си. Но се появява една сянка...
Политическата цена на българската инвазия И докато ние си "връщаме" влияние, гърците изразяват тревога от предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Според местни политически и икономически наблюдатели това ще улесни значително движението на капитали между двете страни, което може да затрудни проследяването им.
Въпреки добрите междусъседски отношения в Северна Гърция съществува и дълбок исторически контекст на недоверие към българите.
В историческата памет не е "изтрит" периодът до 1944 г., когато териториите между Солун, Кавала и Александруполис (тогава Дедеагач) са били под българска управление, в известен период и под окупация, а част от населението в селата е имало български корени.
Тези спомени продължават да влияят върху отношението към днешните български инвеститори и купувачи. Някои от гърците често изразяват недоволство от факта, че българите пристигат с луксозни автомобили, плащат в брой и активно изкупуват имоти. Това поражда усещането сред местните, че българите "възвръщат териториите си" чрез икономическо присъствие и инвестиции.
Фактите, както се вижда, сочат стабилен растеж на българското присъствие в Северна Гърция - чрез директни покупки на имоти или отдаването им под наем. Печалбите от този бизнес все по-често се връщат в България, което кара гръцките власти и брокери да настояват за по-строги регулации и по-голяма прозрачност в сделките.
Снимка: iStock by Getty Images Северна Гърция - българската зона в гръцкия туризъм През 2025 г. над 7 милиона нощувки са реализирани от български туристи в Централна Македония, регион, който генерира 7% ръст спрямо 2024 г. и допринася със 64 млн. евро към местната икономика.
От уикенд пътуванията до семейните ваканции, българите са станали ключов двигател на сектора, но този туристически бум идва и с предизвикателства и дори протести.
Анализ, базиран на данни от гръцката Национална статистическа служба (ELSTAT), българското Министерство на туризма, разкриват, че Северна Гърция е просто магнит за българи - 132 000 пътувания са регистрирани само за декември 2024 г., с ръст от 40% за целия сезон 2025.
Българската колонизация на плажовете и новите проблеми Северна Гърция, включително регионите Солун, Кавала, Халкидики и Източна Македония-Тракия, отбеляза силна година именно заради българските туристи.
Според гръцки туроператори българите съставляват значителен дял от посетителите в Александруполис, където българската реч се чува често по улиците още преди пика на сезона. Въпреки популярността си сред българите, те невинаги са посрещани с ентусиазъм от местните.
През лятото на 2025 г. общински съветници в Александруполис изразиха недоволство от масовото присъствие на български туристи на общинския плаж, където те прекарват целия ден, оставяйки малко място за местните.
Българите често пристигат с организирани автобуси за еднодневни или двудневни екскурзии и остават дълго на плажа, което затруднява местните да намерят свободно пространство.
Съветници предложиха увеличаване на входната такса от 1,50 на 5 евро, но кметът Янис Замбукис обясни, че това е практически невъзможно и няма законов механизъм за ограничаване на броя на посетителите.
Да се върнем или да заминем пак Въпреки че българските туристи предпочитаха Северна Гърция, туристическият сектор може да се похвали с най-силната си година след предпандемичния 2019 г., според данни от Министерството на туризма и Националния статистически институт (НСИ).
С принос от 8,4% към БВП и приходи, надхвърлящи 14 млрд. лв., страната ни се утвърждава като атрактивна дестинация не само за европейски, но и за далечни пазари като Азия и САЩ. Годината започна с оптимизъм за цялостния растеж на сектора и те се оправдаха. Министерството на туризма отчете най-силния зимен сезон в историята, с 3,9% ръст на нощувките за периода от януари до март спрямо предходната година, според данни от Евростат.
Това позиционира България на трето място в ЕС по ръст на туристическия трафик за периода, с акцент върху ски дестинациите като Банско и Боровец.
"България реализира най-силния си зимен сезон през 2025 г.", подчертава министерството в отчета си за първите 6 месеца, като отбелязва представянето на страната на глобални форуми като World Tourism Forum в Дубай и IMEX във Франкфурт.
Лятото донесе още по-впечатляващи резултати. С 30 "Сини флага" за плажове и яхтени пристанища - най-много в историята - Черноморието отчете над 25 млн. пътувания само на вътрешния пазар. НСИ потвърждава тенденцията - през второто тримесечие 1,3 млн. българи са пътували, с 4,1% ръст, а международните посещения през октомври са скочили значително, особено от Германия, Чехия и Италия.
Тези успехи са подкрепени от маркетингови кампании, които позиционират България като целогодишна дестинация. На World Travel Market в Лондон страната ни акцентира върху културно-историческо наследство и природни забележителности, привличайки нови пазари от Западна Европа. Снимка: iStock by Getty Images Ахилесовата българска пета: Цените, сезонността и инфраструктурата Успешната за сектора 2025-а разкри нови проблеми и показа нерешените стари.
Слаб май - по-слаб трафик заради хладната и дъждовна пролет и конкуренция от Турция - накара бранша да се надява на "силни септември и октомври". Но цените на Черноморието се оказаха по-високи от тези в Турция (от 67 до над 600 лв. за нощувка), но все още по-достъпни от Гърция, което все още ни спасява от свръхуризъм.
По-сериозен проблем е сезонността - над 50% от приходите са от лятото, планинските и културно-историческите ни дестинации тънат в неизвестност за света, а някои от тях буквално в тъма.
"Трябва да погледнем и разширяването на интереса към България от европейските пазари", отбелязва Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, подчертавайки нуждата от фокус върху културния, винения туризъм, SPA туризъм и минерални извори.
Инфраструктурните пропуски - лоши пътища, липса на модерни хотели в по-малки градове и бюрокрация - също са критични, според отчетите на министерството.
Вътрешният пазар, макар и силен, разчита на 25 млн. пътувания, но разходите за почивка, семейна ваканция са нараснали драстично, което кара мнозина да търсят по-евтини алтернативи в чужбина, и в крайна сметка води до българската инвазия в Северна Гърция.
2026 година: От мечти към действия Оптимизмът за 2026 г. се лута между еуфорични очаквания и реалните възможности на сектора. Националният борд по туризъм прогнозира по-добри резултати, подкрепени от европейската интеграция и влизането ни в еврозоната. Изключително важен проект е домакинството на Giro d'Italia - най-голямата колоездачна обиколка , която ще привлече италиански туристи и ще популяризира планинския ни туризъм.
Giro d'Italia е едно от малкото спортни събития в света, което, провеждайки се на открито, позволява на милиони хора да изпитат не само тръпката от спорта, но и да открият и да се насладят на красотата на градовете и пейзажите, през които преминава.
Министерството организира и нова кампания, с която да рекламира планините ни и възможностите за целогодишна ваканция - " Лято 2025 в планината" с фестивали като този в Чепеларе.
2025 г. за туризма ни, независимо от летния избор на българите, категорична е успешна - от рекордни нощувки до глобално признание, но и напомняне, че бъдещето на сектора изисква инвестиции в инфраструктура и маркетинг извън плажа.
Снимка: iStock by Getty Images Вместо да се "борим" със Северна Гърция за летните туристи, за България ще бъде по-практично и разбира се по-печелившо да заложим на културния, винения и SPA туризъм, в които не просто имаме слаба конкуренция на Балканите - чуждестранни туристи, случайно попаднали в България, определят културата, културните ни забележителности, историята, планините ни като "възхитително удвителни".
Нека това е рекламата ни - България като дестинация с богата история и култура, а не като гратисна зона към Северна Гърция.
ИЗБРАНО IT Библията на всички езици по света: Как изкуственият интелект ускорява древната мисия 1519 Impressio Той преживява република, империя и монархия, а умира в изгнание, блъснат от кола 7282 URBN Големият Вайръл: Коледните подаръци, които TikTok превърна в легенда 1393 Вкусотии Защо на Бъдни вечер ястията трябва да са само постни 5449 Zodiac Годишен хороскоп за зодия Телец: 2026-а разкрива нови хоризонти, пуснете миналото 1198 Днес Табелите със СВ свършват, резервите са за няколко месеца 21245 Лайф Винъс Уилямс се омъжи за италианския актьор Андреа Прети, Серина им подари яхта 8757 Корнер В търсене на победа №500 и титла №10: Григор започва от любимо място 19-ия си сезон 6625 Бизнес България предложи спешни доставки на мазут на Северна Македония 5474 IT Библията на всички езици по света: Как изкуственият интелект ускорява древната мисия 1519 Impressio Той преживява република, империя и монархия, а умира в изгнание, блъснат от кола 7282 URBN Големият Вайръл: Коледните подаръци, които TikTok превърна в легенда 1393 Вкусотии Защо на Бъдни вечер ястията трябва да са само постни 5449 Zodiac Годишен хороскоп за зодия Телец: 2026-а разкрива нови хоризонти, пуснете миналото 1198 Днес Табелите със СВ свършват, резервите са за няколко месеца 21245 Лайф Винъс Уилямс се омъжи за италианския актьор Андреа Прети, Серина им подари яхта 8757 Корнер В търсене на победа №500 и титла №10: Григор започва от любимо място 19-ия си сезон 6625 Бизнес България предложи спешни доставки на мазут на Северна Македония 5474 IT Библията на всички езици по света: Как изкуственият интелект ускорява древната мисия 1519
25.12.2025