Фините прахови частици с размер от 1 до 10 микрона, както и ултрафините (под 1 микрон), проникват дълбоко в организма.
По думите на д-р Ангелова белият дроб е най-засегнатият орган, тъй като човек прави около 23 000 вдишвания дневно, а през него преминават приблизително 90 000 литра въздух - количество, сравнимо с вместимостта на цяла цистерна.
Краткосрочните ефекти от замърсяването включват дразнене на очите, сълзене, хрема, кашлица и засилена секреция. Организмът се опитва да се защити чрез изчистване на дихателните пътища, но при продължително излагане рискът за здравето нараства значително, каза специалистът по Нова ТВ. Най-уязвими при мръсен въздух са децата, бременните жени и хората с хронични заболявания.
Д-р Ангелова съветва децата да не излизат навън при високи нива на замърсяване, а при необходимост да бъдат защитени с плътно оплетени шалове. При бременните кислородната консумация е по-висока, което увеличава риска от попадане на фини частици в организма и дори преминаването им през плацентарната бариера. Хората с хронични белодробни, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания трябва да ограничат излизанията или да използват защитни средства.
Това важи и за здрави хора, които спортуват навън - при физическо натоварване се поемат по-дълбоко фините прахови частици, което увеличава вредния ефект, подчерта пулмологът. Най-ефективната лична защита остават сертифицираните маски. Според д-р Ангелова маските FFP2 задържат около 94% от фините прахови частици, а FFP3 и респираторите - до 99% от замърсяването във въздуха.
Повишените нива на фини прахови частици водят и до ръст на преждевременната смъртност.
Специалистът посочи данни от международно проучване, според което увеличение с 10 микрограма води до около 4% повишение на смъртността, основно заради влошаване на състоянието на хронично болните пациенти.
Тези с астма и ХОББ трябва стриктно да спазват терапията си в периоди на замърсяване. Инхалаторните медикаменти не бива да се пропускат, тъй като те играят защитна роля именно при такива неблагоприятни условия, напомни д-р Ангелова. Замърсяването в затворените помещения също не бива да се подценява.
По думите ѝ хората прекарват между 70 и 90% от времето си на закрито, където въздухът се замърсява от готвене, отопление, електроуреди и компютри. Проветряването остава ключово, дори през зимата. Най-подходящият момент за това е, когато трафикът навън намалее.
24.12.2025