Легендарният щангист и о лимпийски шампион от Москва 1980 Асен Златев бе избран за нов президент на Българската федерация по вдигане на тежести. До поредната рокада в разтърсвания от скандали спорт се стигна след извънредното общо събрание на централата на 15 декември. За 65-годишния пловдивчанин гласуваха 21 клуба.
Той получи личната подкрепа на олимпийския, световен и европейски шампион Карлос Насар, който е най-голямата ни спортна звезда в момента. Златев детронира досегашния президент Стефан Ботев, който получи само 10 гласа. Напълно естествено за ситуацията в родния спорт, веднага се появиха жалби срещу избора.
Сега Златев започва съдебна битка за потвърждаване на законния си избор.
Самият Насар призова различията да се изчистят по време на събранието и да не се стига до дела, които забавят работата на институции като Българския олимпийски комитет, федерациите по лека атлетика и борба.
Уви, не го чуха от три клуба. Златев пък призова председателя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски да продължи да помага на вдигането на тежести по познатата схема - с по 40 000 лева всеки месец. "Ще разчитам на договорените от сегашното ръководство на БФВТ средства.
Надявам се Делян Пеевски да продължи", каза Златев. Но явно битките му на подиума няма да са по-лесни от тези във Федерацията. Първите Асен печели с лекота.
Той остава непобеден от свой сънародник в състезание в продължение на 13 години. Печели 45 медала на големи форуми - 22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови. Поставя 20 световни и 6 олимпийски рекорда.
Момчето от Царимир е избирано за спортист №1 на България за 1986 г. Невероятна чест в онези времена, когато спортът ни е на суперниво - сред първите в света. Едва ли като хлапе Асен е предполагал, че ще се покрие с такава слава. Той е типично селско дете.
"Имахме 7-8 овце. Правехме вино от асмата на двора, поне 200-300 литра. Имахме първия телевизор в махалата.
У нас не се заключваше. Който дойдеше първи, започваше да приготвя трапезата. Да налее вино, луканка да извади, туршия, всичко по реда си.
И по 7-8 души седяха на масата. Те си приказваха, ние малките слушахме", спомня си новият бос на Щангите. "Нямаше интернет и си общувахме помежду си.
Тогава телевизията се състоеше само от една програма. Започваше към 17-18 часа. Телевизорът не беше най-главното.
Говорехме си. И съм запомнил, че всички бяха много весели." Идилията обаче приключва, когато Асен е едва на 10 години. Умира баща му.
"Светът започна да ми изглежда по-различен, някак си по-сив. Един ден, един миг променя всичко. Тези неща са за преодоляване и да продължиш напред по най-добрия начин.
Майка ми ме записа да спортувам, тъй като трябваше да ми осигури начин за изхранване", припомня Златев. Мнозина ще се учудят как така ще се изхранва. Но навремето по спортните ни училища имаше осигурен пансион, три хранения, лагер.
Какво повече да иска човек! Може би и това формира много силен характер, а оттам - и спортист. " Аз такива моменти не ги определям като трудни, просто нещата от живота, които трябва да преодолея и да продължа напред", спомня си Асен Златев.
"Никога не съм приемал, че съдбата е била несправедлива към мен и аз съм нещо по-различно от останалите. Почти сигурно обаче е, че нямаше да започна с вдигането на тежести. Когато майка ми ми каза,че ще ме запише в Спортното, се зарадвах много, все пак това е спорт.
Аз от малък с децата от махалата постоянно правех нещо - къде футбол, къде гоненица, къде криеница или да ходим по напоителните канали. Не ни даваха, че е опасно, но кой ли ти слуша! По цял ден бях из село и по къра.
Това ми разви тялото още от малък." Защо обаче малкият Асен се записва точно в щангите? Покойният му баща е приятел с играчите от тогавашния футболен "Тракия". В Царимир имат силен отбор и пловдивчани редовно гостуват за контроли.
Когато се случва нещастието с родителя, майката отива с молба за помощ при вратаря Мишо Карушков. "Вие сте приятели с Иван (б.а. - бащата), няма при кого друг да отида.
Чух, че в Спортното училище дават храна и подслон, помагай. Ние тук сме при майка ми, това е временно решение Седем години било училището, давай, помагай", нарежда майката. Карушков се присеща: "Ленче, ти знаеш ли, че първият ми братовчед Ганчо (б.а.
- Карушков) скоро ще прави изпити по щанги. Той е много добър човек. Ще говоря с него да го вземе момчето, за да има поне храна и подслон".
И така, малкият Асен отива на изпита. "Скачаме, бягаме, мерят ни. Имаше бягане - 30, 60 и 800 метра.
Тогава маратонки нямаше, гуменки само, ама аз откъде пари. По цял ден бос тичах. Майка ми ми беше купила от 2.60 лева едни гуменки - разказва бъдещият шампион.
- Издържах 30-те метра някак си. Обаче не ми паснаха нещо, започнах дългото бягане и в един момент ги събух - хем да не ги цапам, хем и да ми е по-удобно. Получих веднага голяма подкрепа от трибуните.
И лекоатлетите ги бих на тоя старт". Интересното идва след изпита. Карушков, вратарят, отива при братовчед си и още от вратата пита за малкия от Царимир.
"Не го взех Мишо, слаб се оказа, не издържа изпита", отвръща спецът по щанги. Вратарят пребледнява, че не може да помогне на бедното семейство. Тогава Ганчо, треньорът в "Марица", му казва: "Мише, спокойно бе, човек.
Той е първи в списъка. Ако имаш и други такива с връзки, давай ги насам". Така Ганчо Карушков става първи треньор на таланта от Царимир.
"За щастие, неговата методика се оказа най-добрата в света. Имам четири олимпийски цикъла с него и нито веднъж не съм се контузвал тежко. Това е част от работата на треньора ми.
С него започнахме с една голяма основа в щангите - многообразни упражнения и ОФП от пети клас. Тогава професори медици предупреждаваха, че не може толкова малки деца да ги натоварват с щанги", благодарен е бъдещият шампион. "З апочнахме с много техника и дървени щангички и широка гама от обща физическа подготовка.
Плюс много дълго бягане. То развива противоположните мускулни влакна, а треньорът това искаше. Важно бе да ни кали психиката.
След 2-3 обиколки на Гребната ти се развива волевата устойчивост. Започнахме истински щанги след година, макар и от малките. След 6-7-8, даже девет сезона стартирахме състезанията.
Много точно дозирано. Затова и всички ние, живот и здраве, нямаме проблеми, тъй като всичко е правено точно както трябва." Още от първото състезание Асен Златев разбира, че му е дадено нещо свише! Това е психиката по време на състезание.
"Нещо ме вкарваше в едно състояние. Хем си вътре в обстановката - наблюдаваш всичко, но нещо си като в самохипноза. Не съм ходил в Индия за тези неща, но така ми е пригодена психиката.
Дойде ли състезание, нямам никакви страхове", казва той. Идва срещата с легендарния треньор Иван Абаджиев - "папата на родните щанги", която трябва да му отвори вратите към изключително силния тогава национален отбор. Асен отива в Бургас за битка със самите Неделчо Колев и Йордан Митков.
Единият три пъти световен шампион, другият - олимпийски. Легенди! "Случайно ли, не знам, но ги победих двамата.
Тогава още с връщането ми в Пловдив се обажда Здравко Куев от ЦСКА и казва - оправяй се и утре идвай на лагера на националния отбор. Тогава бях на 19 години. Два месеца по-късно във Варна имаше ново първенство.
В него с Неделчо и Йордан подобрихме седем пъти световния рекорд един след друг. Това беше доказателството, че вече не са само двама, а стават трима добрите", продължава новият шеф на Щангите. " В залата си харесах един подиум, който беше зад колона и ме скриваше от бюрото на Абаджиев.
Точно до Благой Благоев. Аз тренировката започвам от лоста, а Абаджиев ме попита защо не вдигам от 50 килограма. Все пак вдигаш 200 килограма близо на състезание.
Казах му, че при Карушков сме свикнали с лоста и повече загрявка. Той се съгласи и не ме пита повече." И така вратата към славата е отворена! Сирачето от Царимир попада в желязната чета на Старшията.
А там оцеляваш само ако си първи! Взима волга и 3000 лева за титлата, съдбата му отнема още две Абаджията не обича много пловдивската школа, спори редовно с Асен и с треньора му. Но дойде ли време за състезание, тримата се разбират.
И идва най-ценната титла. "На 20 години и 62 дни станах олимпийски шампион благодарение на Иван Абаджиев. Битката с Неделчо Колев и Йордан Митков беше много сериозна -разказва Златев.
- Йордан Митков заболя от жълтеница и участието ми в Москва беше почти сигурно, ако не се контузя. Правех мои си нововъведения, които ми помогнаха в изтласкването. В това движение може да сложиш 4-5 килограма отгоре и да победиш съперниците си", спомня си новият бос на Щангите.
" Месец преди олимпиадата Карушков и Абаджиев ме спряха от тренировки и направиха така, че да съм в топформа, а не претрениран точно за състезанието. Там с руснака Александър Первий направихме яка битка, подобрихме със 7-8 килограма рекорда в изтласкването. Това много рядко се случва." Асен взима за олимпийското злато кола "Волга" и 3000 лева награда.
Славата му идва в повече. "На един лагер в Мексико нещо ми беше врътнала главата. Ставаш малко тралала и мислиш, че си хванал господ за шлифера.
На този лагер се спречкахме доста с Абаджиев. След него ми дойде акълът, че нещата трябва да си продължат по стария начин, като този, по който тръгнах от Царимир. Разбрах, че ставам леке, без извинение, кофти работа.
На връщане от Мексико ми се привидя баща ми, който ми казва, че бъркам. Това бе приземяване", признава си Златев. Уви, съдбата го лишава дори от участие в следващите две олимпиади.
За тази в Ел Ей през 1984 година е в топформа, но идва бойкотът от страна на соцлагера. " Месец преди старта на Игрите ни казаха, че няма да участваме. Ходиш в свят на светлосенки.
Няма мисъл, няма емоции. Поне две седмици не знаех за какво става въпрос. Не е лесно, но се отърсваш и продължаваш", разкрива Златев.
Четири години по-късно пък гръмва допинг скандалът, заради който българските щангисти са изхвърлени. Вероятно защото сме напът да вземем почти всички титли от СССР. "В Сеул през 1988-а научих, че няма да участвам, часове преди старта.
Не смея да твърдя, но надали е имало пет души така подготвени като мен. Бях легнал да си почина 2-3 часа преди състезанието. Събраха ни и го казаха.
Започна да ми се премрежва пред очите. Фокусът ми изчезна. Усетих, че това е от сълзи.
Те не капят, а текат. Фланелката ми цялата мокра. Не усещам, че плача.
Фланелката ми мокра. Викам, няма да мога да я облека на състезанието. После се усещам - бе какво състезание, няма да участвам.
Целият отбор бе изваден от участие." Травмата е сериозна. Асен с ънува почти всяка вечер, че е на олимпиадата и вдига, а Абаджията - до него. "Двамата толкова бяхме заедно, че си омръзнахме яко.
Сънувам и се събуждам, плувнал в пот. Даже жена ми викаше: "Какво става, пак ли олимпиада?". Казвам й: "Да, да, спи".
Завърта бизнес в Германия, прави мандра в Царимир Започва бизнес с пари от Германия. През 1989-а решава да вдига в Бундеслигата и да тренира тамошните момчета. Внася гуми у нас.
"Животът е такъв. Няма само щастие. Има и много по-тежки загуби, отколкото 2 или 3 олимпиади, както при мен.
Проблемът е, че има много усилия. При мен са 12 години. Почти всеки ден минаваш предела на издръжливостта.
Това е проблемът", философски разсъждава Асен Златев. Отначало отказва да се занимава и с родните Щанги. " След Сеул едни момчета идват при мен в Царимир.
Една кола хора от София. Използваха ги, за да се смени Абаджиев. Любопитно е, че неговите хора го спретнаха.
Ние, които се карахме с него ежедневно, застанахме твърдо зад треньора. Почти няма никой, който да не го е предал. Казах им: дори и да го сменят, трябва да е с чест, иначе ще оплюем и себе си.
Като рие бикът, и върху гърба му кал пада. Преди Сидни се получи проблем с допинг и го отстраниха заради нелепа случайност. Фабричен дефект", честен е Златев.
А и пада комунизмът. Щангистите се чудят накъде да тръгнат. " Много желаехме тази промяна, карахме се с тези, които бяха повече скептици.
Сърдехме се един на друг, не си говорехме заради това. Преходът от комунизъм към демокрация не излезе това, което беше в мечтите ни. За съжаление, излезе обратното, а много труд хвърлихме.
Още 1992-1993 година започна да се разбира, че не е това, не вървят нещата. Започнахме да го осъзнаваме чак от 2000 година нататък, че аджеба, това не е нещо случайно и ще мине.
Май-май то си е такова, каквото си започна отначало." Впоследствие решава да създаде собствена мандра и да изнася млечни продукти за Германия, където намира бизнес партньор в лицето на бившия щангист Йохан Кунц.
Последният е вечен съперник на Янко Русев. Но приятел на родните звезди. Колебае се между мандра и винарна.
Избира първото. Прави я в родното село Царимир. Преди време в Пловдив усилено се говори, че иска един от модните ресторанти в града.
Не е ясно какво се случва, но към момента шефът на Щангите не се занимава с подобен бизнес. След края на спортната си кариера са занимава с частен бизнес. Стартира с внос на автомобилни гуми от Германия, където се състезава.
Впоследствие решава да създаде собствена мандра и да изнася млечни продукти за Германия, където намира бизнес партньор в лицето на бившия щангист Йохан Кунц.
21.12.2025