Панагюрското златно съкровище, намерено случайно през 1949 г. от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, продължава да вълнува изследователите. Открито на 8 декември 1949 г., то е с дизайн, който съчетава вкусове от елинистичния свят и форми от Ориента. Включва девет съда от масивно злато, украсени с различни фигури, включително седем ритона, също рядка амфора ритон и фиала.
Уникално го прави не само теглото му в злато - общо 6,1 кг, но и оригиналността на формите му и изящната изработка. Вероятно учени ще продължат да спорят около въпроса чии са златните антики. Дали това е тракийски царски сервиз за ритуали, или са нарочно укрити съдове, за да бъдат опазени по време на македонски или келтски нашествия в края на IV век пр.н.е.
Евгений Сачев, професор по културно наследство и национална сигурност, разкрива нова версия за находката, която той сподели пред "Марица". - Проф. Сачев, твърдите, че Панагюрското златно съкровище е свързано с националната ни сигурност.
Защо? - Мисля, че национална сигурност и идентичност са синоними. До този момент съществуват над 400 опита да се разтълкува значението на това съкровище.
Изследователите поддържат тезата, че това е един скъп сервиз за пиене на вино или за някакво угощение. Или че фиалата е капак на някой съд. Но дали е така?
За да разберем истинското функционално предназначение на Панагюрското съкровище, трябва да изясним няколко тези. На първо място да разгледаме понятието „траки“. То е изкуствено създадено и това не е название, което отразява етническа принадлежност.
Същото се отнася до названията „елини" и "македони“. Те произлизат от наименованията на историко-географските области, съответно Елада, Тракия и Македония. Историческата истина е, че няма траки, елини или македони.
Такива етнически общности не са съществували в историята на балканските народи. - А какви са аргументите Ви да наричате съкровището българско? - Схващането, че „българите са в основата на човешката цивилизация“, се свързва с Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, Карло Монти, Лорънс Игълбъргър, акад.
Дмитрий Лихачов и много други. Да, има доказателства, че българите съществуват още със сформирането на първите социални общности в света 10 000 години пр.Хр. В подкрепа на това твърдение е достатъчно да споменем Варненския халколитен некропол, известен с най-ранното обработено технологично злато в света.
- Как е свързано всичко това със златното ни съкровище от Панагюрище? - Както е известно, Панагюрското съкровище е открито съвсем случайно на 2 километра южно от Панагюрище. 9-те съда са били заедно.
То съдържа амфора кантарос, фиала и 7 ритона, които са с релефни изображения на женски образи и животни. Очите на тези изображения са били оформени от скъпоценни и полускъпоценни камъни - извадени преди заравянето на съкровището. По аналогия може да се счита, че те са били изработени от изумруди.
- Защо тези скъпоценни камъни са премахнати? - Можем да предположим, че „ослепяването“ е резултат от съществуваща религиозна практика. Известно е, че така се осъществявало християнското разбиране за борба с всички ереси.
Панагюрското златно съкровище принадлежи към древни пластове от историята на българите, става въпрос за орфични ритуални съдове от древен храм. Ритоните с образ на жена представят канонизирано изображение на богинята Кибела (Сибела). И тук идва въпросът защо са „ослепени“ ритоните от съкровището.
По аналогия можем да споменем ослепяването на сина на Цар Борис I - Владимир Расате. Ослепяването на Самуиловите воини е свързано с подобна практика - по онова време богомилството е основна религия в държавата. По този начин чрез изваждането на очите се е считало, че се унищожава вредната сила на езическия кумир.
Ето как стигаме до извода, че Панагюрското златно съкровище е извадено от централен храм на Орфей и е било сатанизирано (анатемосано) чрез „изваждането на очите“. След това е заровено на място, което се е считало за „нечисто място“, „мръсно“. Така осквернен, този комплект от ритуални съдове, според новопокръстени християни, загубва своята сакрална сила и значение.
- Да се върнем на съдовете - какво означават буквите, гравирани върху тях? Хипотезата е, че показват теглото на съдовете - така ли е? - Във вътрешната част на амфората кантарос са гравирани две букви на старогръцки - MV, с лигатура.
Това е думата "манна". В Библията - храна, с която са се хранили Мойсей и евреите по време на 40-годишния си преход в пустинята. Изследователи, които тълкуват надписите, твърдят, че това са букви, които показват теглото.
Но не отговарят на въпроса защо едните са по древния старогръцки език, а другите са по новогръцки. Оттам се съди за теглото в стратери, в драхми и се смята, че всички те са произведени в различни работилници, преди всичко по Средиземноморието и южната част на Мала Азия. Това твърдение абсолютно не е вярно.
- Ако не е обозначено теглото, какво друго? Какво означават старогръцките букви, които се виждат от вътрешната страна на амфората? - Старата буква „пси“ означава в древността „бог“, а „Ζ“ е първата буква на името Залмоксис.
Върху вътрешната страна на фиалата пък се вижда думата „Хс“ с лигатура, което означава "Херос". Както се знае, Авраамовите религии, т.е. всички основни религиозни системи - християнство, юдаизъм и ислям - са произлезли от култа към Залмоксис, но те пазят и култа към Херос.
Тук има още един интересен факт - ако се върнем отново към амфората кантарос, покойният доц.
Георги Китов писмено документира, че под тази дръжка релефно е изобразена врата на храм, която е абсолютно едно към едно с каменната врата на основния античен храм от Тракийския култов комплекс край село Старосел.
Панагюрското съкровище е единен комплект, изработен в едно ателие, с изключение на златната фиала. Вече е доказано, че златото е от един и същи рудник, от едно и също място, и това е районът на Стара планина, близо до Панагюрище. За другото злато на фиалата още не се знае какво е.
Установено е, че то е по-жълто на цвят и не е от същата сплав от мед и злато - 23 карата. Това е моноатомно злато, което обаче се използва за различни ритуали. - Като казвате „ритуали“, вероятно говорите за т.нар.
Орфични мистерии? - Да, още проф. Александър Фол пише за провеждането на Орфеевите тържества.
И че те са се извършвали по начин, съответстващ на сцените от Панагюрското златно съкровище. Така че сцените по съдовете отразяват Орфеевите ритуали, мистерии. - Да поговорим и за ритоните, на единия липсват крилата на сфинкса -защо?
- Липсата на тези крила е свързана с един от наследниците на прочутата фамилия Рокфелер - Дейвид Рокфелер (1915 - 2017), известен банкер и филантроп. През 1975 г. той е поканен у нас от първия зам.-председател на Министерския съвет Тано Цолов. Посещението е частно, дори Американското посолство не знае.
Рано сутринта на 2 април 1975 г. самолетът на Дейвид Рокфелер се приземява на летище Враждебна край София. Целта на визитата му е възможността България да придобие златни кюлчета от Рокфелеровата банка (Chase Manhattan Bank), която се намира в Ню Йорк. Вечерта на 2 април 1975 г. Дейвид Рокфелер е имал среща с Тодор Живков.
Преводач е роденият в Ню Йорк Георги Пирински.
Гостът се интересувал от Панагюрското съкровище и в знак на благодарност по нареждане на Живков съкровището още същата вечер е донесено без каквито и да са приемно-предавателни документи от Пловдивския музей.
Предполага се, че двамата уредници на музея са отчупили крилата на единия сфинкс и са ги скрили, за да не се допусне подмяна. И така, на Дейвид Рокфелер му дават Панагюрското злато да го отнесе в музея „Метрополитен" в Ню Йорк, за да могат там да го оценят. Именно тогава „Метрополитен” получава ексклузивни права да произвежда копия и реплики на съкровището.
И то е било използвано за направата на повече от 14 копия, които са били продадени на съответни колекционери. - Вероятно точно през 70-те години на миналия век се появяват и първите слухове, че съкровището е подменено с фалшификат? - По време на срещата, когато Рокфелер взел в ръцете си фиалата, той помолил да остане сам и извършил някакви ритуални действия.
Службите за сигурност на България установяват този факт и предлагат да се създаде Фонд "Културно наследство" и специално поделение в тогавашната разузнавателна служба. Това е 14-и отдел, наречен „Културно-историческо разузнаване“ (КИР). Негов ръководител е бил покойният майор Емил Александров, който официално е заемал поста първи заместник-председател на Комитета за култура.
Както е известно, след смъртта на Людмила Живкова се извърши разследване на дейността на фонда и бяха установени редица престъпления, след което дейността му беше прекратена. - А кога съкровището се връща от САЩ обратно в България? - През 1982 г. с помощта на президента Ричард Никсън.
На 2 юни той отива на официално посещение в Румъния, а на 3 юни преминава границата при Дуранкулак. В България никой не разбира, че той е дошъл тук и че даже се е разходил по улиците на тогавашния Толбухин (днешен Добрич). С близо 26 часа закъснение багажът със съкровището пристига.
През това време текат разговори в Евксиноград, където Никсън предава лично на Тодор Живков съкровището, като преводач на срещата е Елена Поптодорова.
Ето защо казвам, че днешните българи, независимо от това какво е нашето професионално поприще, идеологическа определеност и партийнополитическа активност и религиозна принадлежност, трябва да познаваме историята на нашата култура, държава и народ.
Снимките за тази публикация са ни предоставени от издателство "Нитон" на Николай Тончев, чието издание е и книгата на проф. Евгений Сачев - "Българите са в основата на човешката цивилизация"
21.12.2025