- При мащабни протести винаги има път на парите - сега води към "Лукойл" - Радев говори на партийните публики, това няма да доведе до избирателен бум - Г-н Делийски, да започнем от консултациите при президента!
Наистина ли се забеляза затопляне по оста Румен Радев - "Продължаваме промяната"? - Ясно е, че вече влияние имат предизборната ситуация и дори следизборни конфигурации. Да, погледнато през този ключ - между президента и ПП-ДБ протичат някакви политически флуиди.
Това означава, че всички са наясно - президентът ще участва в политическия живот извън ролята си на държавен глава. Иначе няма логика да се държат по този начин. Идва обаче веднага голямото НО!
Продължават политическите субекти да разговорят помежду си, но не и с гражданите. Ясно - трябва да има кабинет. Но разговорът се върти около това кой ще управлява, а не какво ще прави това управление.
Затова касае много повече тези, които искат да управляват. И малко онези, които ще бъдат управлявани, говоря за всички социални групи. Затова и чувството, че нищо не се случва, става все по-натрапчиво.
- А какво беше посланието на ГЕРБ да прати само един представител при президента - Деница Сачева, което го превърна в тема на разговор за жени и мъже? - Целият този сексистки разговор нямаше нищо общо с политиката. Иначе Борисов прати втория или третия си заместник в партията, за да демонстрира, че президентът няма авторитет.
Това е очевиден знак. И то за друг тип отношения, не между президент и председател на партия. Първо, защото Борисов не се смята просто за председател на ГЕРБ.
Второ, защото Радев не се смята просто за президент. Трето, Радев не смята Борисов просто за председател. И Борисов не смята Радев просто за президент.
Липсва институционалната логика в поведението. - Партиите все пак имат цялата предизборна кампания, за да докажат, че са чули хората на площада. А не просто да се изчисляват комбинации във властта X плюс Y.
Ще успеят ли? - Първо, протестът не беше еднороден, за да се каже какво иска. Той беше форматиран от ПП-ДБ като такъв на поколението Z, нека признаем, съвсем целенасочено, кампанийно.
И да, професионално направен от комуникационна гледна точка. Друг е въпросът колко ефективно политическо. Но на протеста беше и Корнелия Нинова, и хората срещу еврото.
Събира се гняв от различни източници, а корупцията стана събирателното. В момента, в който той се канализира през проблема с корупцията, в който хора с ресурси успеят да инструментиризират протестите, тогава протестът започва да върши нещо. Самият протест не е субект.
Но субекти с възможности успяват да го грабнат и разкажат като политически такъв. Лесно е да се каже: хората искат това! Не, всеки иска различно.
- То обединяващото беше явно по плакатите? - Ето, това е персонализирането. Казваме как махаме голямото Д, за да дойде малкото м или б., примерно.
Буквата няма значение, когато зад нея се крият структурни проблеми и деформации, които усещаме всекидневно. Лесно е партиите да яхнат протеста и да кажат: ето, това са исканията. Трудното е да слязат долу при гражданите, да разберат природата на тяхното недоволство, да потърсят политически инструменти за решаването им.
Тук става въпрос за сериозен разговор на няколко равнища. Започваме с данъчната система. Очевидно няма как да съществуваме в този Клуб на богатите с данъчна система на бананова република.
Разговор в това в какво са се превърнали системите на образованието и здравеопазването, където публични средства отиват в частни ръце. Образование и здравеопазване са се превърнали в стоки. Това са ключовите разговори!
И не може да ги сведем до човешки или животински образ, зад който се крие голямото зло. Виждате ли го цикъла. Идват едни хора, казват как се борят срещу корупцията - влизат във властта - идват едни други хора, които сочат корумпираните и гарантират как ще са новите, чистите.
И така трети, четвърти, пети! Колко десетилетия гледаме едно и също. Борисов дойде на антикорупционната вълна, ако помните.
- Така беше - ГЕРБ се закани да махне от властта ДПС и БСП, тогава в тройната коалиция! - Да, после се превърна в символ на същото. Преди Борисов беше Сакскобургготски, ОДС на Иван Костов.
Между другото, сега Асен Василев и сие се саморазказват като новото ОДС и Иван Костов. Искал 136 депутати като ОДС! В настоящото историческо безвремие няма никакво усилие някой да го спре.
- Виждате ли партия или личност, която може да изиграе тази роля? - Не, няма! Трябва време за това.
Не знам дали ще успокоя или напрегна, но ние сме далеч от края на политическата криза. Ама много! Дори не сме в средата.
Този тип органични кризи могат да продължат 15-20 години. - Тоест избори, търсене на месии, избори... - Да, докато най-после в главите ни не настъпи промяна.
Все още използваме езика на 90-те години в ситуация, започнала през 2021-ва. Разказваме битка между добрите и лошите, като последните са старите корупционери. Цялата митология за прехода, превръщането на партиите в корпоративни структури - това са причините нищо да не се променя.
Някои от тях дори не се наричат партии, а проекти. Но може да е и успокояващо, защото, ако няма големи очаквания, няма да има големи разочарования. И така обществото прави по-малко глупости.
Много пречи това, че с едни избори се чака да разсечем възела. Нека си поставим едни 10 години! Дайте да не вярваме на всеки следващ месия, а с леки стъпки да поискаме от партиите да се държат като такива.
Да защитават интереса на избирателите, не на своите спонсори. Няма спор, тези протести бяха базирани на гнева и недоверието към политическата система. Но друго ги превърна в събитие.
И то не силата на партиите, виждаме колко гласуват за тях. Големите изследователи съветват да търсим винаги пътя на парите при толкова мащабни събития. - Тук става интересно?
- Не говорим за конспирациите, а за очевидния интерес около определен тип активи, обикновено свързани с енергетиката. В случая вероятно става въпрос за "Лукойл". Няма случай на инструментализация на гнева в България последните години, който да не е свързан със спор около големи активи.
И то енергийни. Разбира се, като граждани не може да решим проблема. Това, че някой излива ресурси заради някои активи, не ни оправдава като общество - че не правим малките стъпки към мечтаната демокрация.
- И все пак избирателната активност при всички проучвания очевидно ще се вдига, което е положително. Как ще повлияе това върху извънредния вот и излиза ли Радев с партия в крайна сметка? - Най-вероятно вече е излязъл неформално на партийния терен.
Дали ще го формализира и кога, не мога да кажа. Но неговата партия, хипотетична, вече е част от разговора. Ако той излезе директно, може да очакваме вдигане на активността, но не с много.
Той единствено оферира, че ще бъде новият борец срещу корупцията и носител на промяната. Кой поред! Играли сме го този мач.
- Но пък разказът винаги върви сред хората! - Естествено, че върви, има потребност от това. Но не мога да си представя грандиозен електорален бум.
Радев говори на публиките на партиите, той не излиза извън тях. На избирателите на "Възраждане" казва: Аз съм като Костадинов, който много не харесва еврото! На публиката на ГЕРБ разказва как като Борисов не харесва много ПП-ДБ.
На тази от ПП-ББ разказва как не харесва коалиция "Магнитски". Той няма собствен дневен ред. И не търси нови публики, не се обръща към тези, които не гласуват.
Не знам, може би появата на негова партия ще промени говоренето му. Но нито ще стане по-голям борец срещу еврото от Костадинов, нито по-голям неприятел от Борисов на "шарлатаните", които той вкара във властта. - Но пък може да обере цялото разочаровано БСП и лявото въобще?
- Той няма никакво послание в лявото. Харесват го партийците на БСП, но те не останаха много. Леви хора колкото искаш, обаче президентът не им говори.
Не виждам с това поведение как Радев ще възбуди огромно въображение. Но при останалите са същите. Не може изведнъж да си легнеш с 15 процента одобрение и да станеш със 75%.
Вероятно е той да чака да се задълбочи кризата и когато опре ножът в кокала, "генералски" да реши проблемите. Но не виждам скоро устойчиво правителство. Да, с евентуално влизане на Радев ще се разширят вариантите, в това няма спор.
И ПП-ДБ се ориентираха бързо. Поискаха пълно мнозинство, което е нереално, но пускат валенции и към Радев, и към Борисов. Пък да видим какво ще стане.
И пак ще се върна към огромния проблем: кой ще участва във властта. Така избирателна активност не се вдига. Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет.
Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.
18.12.2025