- Очакването за нов играч е огромно, но липсва обединяваща фигура - Проблем при ПП-ДБ е лидерството, симпатизантите не очакват поведение като на Ивайло Мирчев - Г-жо Петрова, коя е голямата изненада в проучването на "Алфа Рисърч" за обществените нагласи през декември?
- Изненади едва ли може да назовем. Но има няколко важни неща, които дават началото на нова политическа ситуация. Първо, ерозията в доверието към институциите, не че и това е новина, но в момента някои от тях бележат антирекорди.
Не на последно място - криза в лидерството - и партийно, и национално. Нивата на одобрения към основните фигури са по-скоро обичайните, но ръстът е в отрицателните оценки за тях. Не на последно място трябва да отбележим, че за краткото време на протестите регистрираме нарастване на декларираната готовност да се участва на избори.
А активността винаги е била голям проблем. Но 5 до 7 пункта по-висок дял на заявяващите желание да гласуват говори за гражданска активизация. А дали този вот ще се реализира наистина, или в процеса на кампанията ще се върне на ниските равнища от последните избори, въпросът остава отворен.
Имаме нови нагласи в чисто електорално отношение. Не само в подкрепата за настоящите партии. Виждаме и нов фактор при въпрос как хората си представят управлението оттук нататък.
Ограничен е делът на тези, които застават над познатите възможни варианти. Впечатляващата част от 40 процента за пореден път казват, че искат ново управление. И то след толкова много случаи на спасители, които приключваха на доста ниски нива на доверие.
Просто хората са тотално разочаровани от настоящите политически актьори. И искат нова партия да поеме управлението. - И тук идва въпросът за партията на Радев ли говорим?
- В момента това е дебатът. И трябва да отбележим, че половината от тези 40 процента, които търсят нова партия, биха подкрепили такава на президента. Тоест този огромен дял търсещи избиратели не е консолидиран около един политически играч.
Сред тях има хора, които си представят формации от целия спектър. Очакването за нов играч е огромно, но няма консолидация около една политическа фигура.
- Ходът на Бойко Борисов да хвърли оставката на правителството и да прехвърли вината за бъдещи сътресения върху лидерите на протестите ще успее ли да спре ерозията в подкрепата за ГЕРБ, която се наблюдава?
- Това е един от отворените въпроси, на който тепърва ще получаваме отговор. Към момента ГЕРБ остава с най-голяма подкрепа. Ясно е, че г-н Борисов прояви отново политически инстинкт с подаването на оставката, за да не бъде заличена партията, по неговите думи.
Спадът от над 4 пункта в сравнение с лятото обаче е сериозен. И той се дължи не токова на протестите, а на причините за тях. Сътресенията започнаха още от изборите в Пазарджик, от желанието на г-н Борисов да преформатира управлението, пък се стигна само до смяната на председателя на парламента.
Всичко това влияе върху подкрепата на ГЕРБ. Дали ще е успешен ход, както се оказваше преди, предстои да видим. Оттеглянето на доверието към ГЕРБ дойде заради подкрепата, срещу която ДПС получи непропорционалното влияние в управлението.
Това беше прието от обществото с огромно недоволство, което избухна след опита за приемането на първоначалния вид на държавния бюджет. - Ще продължи ли възходящата линия на ПП-ДБ, които успяха да оглавят голяма част от протестите, макар всякакви хора да бяха на улиците? И печели ли нови поддръжници тип поведение, показано от Ивайло Мирчев: с търсенето на отговорност от Пеевски пред кабинета му, със заканата, че търговците на избори разбират само от юмруци и шамари?
- Позитивната тенденция при ПП-ДБ също е отворен въпрос. Един от големите проблеми пред тази коалиция е точно лидерството. Първо, те нямат един такъв.
Второ, доверието към настоящите лидери, както показва проучването, не е високо. Колкото до поведението на г-н Ивайло Мирчев - не, избирателите на ПП-ДБ нито очакват такова поведение, нито го приемат. - Какво да очакваме на избори с партия и без партия на Радев?
- Все още е доста амбициозно и спекулативно да казваме какво биха променили изборите най-малкото защото не е известно кои играчи ще се включат в тях и в какви конфигурации. И дали някоя формация ще успее да спечели достатъчно подкрепа, за да се превърне в центъра на бъдещо управление. До момента електоралните нагласи показват, че може да очакваме нов фрагментиран парламент, дори и с по-малко представени политически сили от настоящите.
Позициите на водещите партии ще са по-сближени като брой депутати. А знаем, отново към момента, между тях има ясно заявена невъзможност да управляват заедно. Както споменах, няма ясна консолидация зад нова политическа алтернатива.
Другият вариант, който също изглежда малко вероятен, е някоя от настоящите формации да спечели огромно мнозинство. Реалистичен е сценарий на поредна спирала от избори. - Може ли подобни прогнози да накарат президента да изчака до втори вот юни-юли, когато наистина се яви като спасител?
- Стратегията на г-н Радев е в ход. Всички негови изяви изглеждат като трейлър на нов проект. Дали нещо ще го накара да изчака - едва ли са просто проучванията, а цялата ситуация.
Не изключвам и двата варианта - да излезе или да изчака по подходящ момент. Но за мен е вярна следната закономерност - когато много дълго се засилваш да скочиш, скокът вече не е толкова успешен. Вероятно неговите съветници имат мнение по темата.
- Но пък се усеща затопляне на отношенията между президент и ПП-ДБ на консултациите. - Опитът от последните години показа, че някои политически актьори могат да преодолеят различията. Примерите са много.
И при сформирането на коалиции между партии, които щяха да се чегъртат. И при затопляне и охлаждане между партии и президент. Да не говорим, че "Продължаваме промяната" се роди под крилото на Радев.
Към момента специално ПП, бидейки изключително посветени на битката с мафията, както те я наричат, са склонни да приемат и позициите на президента по тези въпроси. И да си сътрудничат за преодоляване на този тежък проблем. Дали това ще стане и в политически план - тепърва ще видим.
Но когато партньорствата в политиката не зависят от ясни ценностни позиции, наложили се от дълги години в европейските страни, а са конюнктурни - за или против някого, ще ставаме свидетели на всевъзможни коалиции.
И на тяхното взривяване, разбира се. - Приключиха ли наистина ИТН и БСП, макар че Вашето проучване оставя червените над чертата? Но пък тепърва стартират вътрешни бунтове там и призиви за подмяна на ръководството.
- Социологическите проучвания нито приключват, нито отключват даден политически субект (б.а. - смее се). Рискът БСП да остане извън парламента е сериозен, тъй като електоралната подкрепа се е свила до граници, които са близо до бариерата.
Същото се отнася за ИТН. И двете формации са пример как категорични позиции срещу определена партия, в случая ГЕРБ, и последвал компромис изиграват лоша шега. Било то с намерение да се избегнат поредица от избори с цената на компромис.
Не изключвам и влиянието на цитираните от вас вътрешни проблеми. Те се случват не само в БСП, но излязоха съобщения за цели общински организации, които напускат ИТН. - Защо отиващата си година е била по-лоша за повечето хора - икономически ли са били притиснати?
И защо все пак оптимистите за 2026-а са повече? - Традиционния оптимизъм го има при българина. Но всъщност за най-голямата част от хората отиващата си година не се отличава от предишната.
Ръстът при песимистите е в допустимите рамки. По-сериозна динамика има в негативните очаквания за следващата година. Дължи се на неяснотата около политическата криза.
И второ - на притеснение от инфлация и скок на цени. - Все пак прогноза - влизаме ли в спирала от избори, или извънредните ще закрепят някакво управление - било то и в съкратен мандат от една-две години? - Ще се въздържа от категорична прогноза.
Предсрочните избори са шанс българското общество този път да гласува не емоционално, не под въздействието на пърформанса от страна на различни политически актьори. А с разум и разбиране какво предстои и кой е способен да се справи с предизвикателствата. Покажем ли такъв тип участие, шансовете да избегнем спирала от избори са реалистични.
- Благодаря, и дано повече хора излязат до урните, че дори с тези 5-7 пункта активност нагоре сме безнадеждно изостанали от една Германия например и нейните 80 процента. - И тя имаше подобен проблем, но излезе от него. Ето че е възможно.
Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания.
Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.
17.12.2025