Смяната на лицата не променя системата, тя се променя само с ясна, проверима институционална цел: днес това е независима съдебна власт. Това каза бившият премиер Иван Костов, който се включи в беседата "Силата на гражданското действие", организирана от Студентски дипломатически клуб и клуб "Политики" към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Бившият премиер бе посрещнат с аплодисменти в препълнената аула на Софийския университет. По време на беседата той разказа за големите протести в най-новата история на България, пише в. "24 часа".
"Изборите не могат да отстранят мафията от власт, особено от добрите им позиции в съдебната власт. В момента има 2 основни сили: на управляващата коалиция, която обаче бързо се обезсилва и вероятно ще се разпадне при изборите, и опозицията, която също ще загуби тази си роля", каза още Костов. Според него има и трета сила - високоорганизираната престъпност, която оказва влияние върху партиите и институциите.
"Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното правителство, а и след това, ако няма съгласие между политиците да бъде окончателно премахнато", обясни той. "Кадровите смени не са алтернатива, това е опитвано много пъти и резултатът е по-черен. Не е и смяната на лицата, като Пеевски и Борисов, защото след тях ще се наложи някое друго лице.
Алтернатива е реформата на съдебната власт, на задкулисието", категоричен бе бившият премиер. "От всички форми на гражданско действие, само националният протест може да промени политическото устройство. Той е крайна мярка, когато гражданите не могат да повлияят по друг начин на политиката - оспорват властта", каза Командира.
Снимки: Архив БулфотоСпоред Костов протестите могат да се определят по 2 начина: отхвърлящ, който задава въпросите какво не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива, както и градивен, който дава алтернатива и изход от ситуацията."Отхвърлящият протест отваря политическото пространство, но ако не стане активен, се получава политически вакуум, който позволява на статуквото да възстанови силата и влиянието си", обясни бившият премиер.Като пример за отхвърлящи протести той даде тези през 2013 и 2020 г., които "не постигнаха нищо трайно срещу мафиотизацията и корупцията"."След това започна бързо възстановяване на статуквото, то дори овладя БСП и ИТН, които по времето на протестите бяха яростно срещу него.
В рамките на 5 години и няколко предсрочни избора, ГЕРБ и ДПС-Ново начало възстановиха пълния си контрол върху властта.Мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това е парадокс на протестната мобилизация. Статуквото е способно временно да отстъпи, за да се върне по-консолидирано.
Това се случва, когато няма формирана алтернатива", обясни бившият премиер.Според него при протестите срещу кабинета "Борисов 3" през 2020 г. имало голяма морална енергия, но не и проект за реформа, а новосформираните партии ИТН и "Продължаваме промяната" нямали капацитета и компетентността да отстранят статуквото."Само градивния протест може да направи активна промяна, защото може да накара властите и партиите да я постигнат.
Може да постигне целта си само с висока мобилизация и организация", каза още той.Като пример за градивни протести Иван Костов даде тези от 1997 г., когато правителството на БСП начело с Жан Виденов подаде оставка след т.нар.
Виденова зима."Протестите през 1997 г. бяха градивни, искаха радикални реформи. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до края.
Не само накараха БСП да подкрепи реформите, направиха окончателния европейски и цивилизационен избор на България", заключи Иван Костов, който е премиер на България в периода 1997-2001 г. Снимки: Архив Булфото Според Костов протестите могат да се определят по 2 начина: отхвърлящ, който задава въпросите какво не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива, както и градивен, който дава алтернатива и изход от ситуацията.
"Отхвърлящият протест отваря политическото пространство, но ако не стане активен, се получава политически вакуум, който позволява на статуквото да възстанови силата и влиянието си", обясни бившият премиер.
Като пример за отхвърлящи протести той даде тези през 2013 и 2020 г., които "не постигнаха нищо трайно срещу мафиотизацията и корупцията". "След това започна бързо възстановяване на статуквото, то дори овладя БСП и ИТН, които по времето на протестите бяха яростно срещу него. В рамките на 5 години и няколко предсрочни избора, ГЕРБ и ДПС-Ново начало възстановиха пълния си контрол върху властта.
Мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това е парадокс на протестната мобилизация. Статуквото е способно временно да отстъпи, за да се върне по-консолидирано.
Това се случва, когато няма формирана алтернатива", обясни бившият премиер.
Според него при протестите срещу кабинета "Борисов 3" през 2020 г. имало голяма морална енергия, но не и проект за реформа, а новосформираните партии ИТН и "Продължаваме промяната" нямали капацитета и компетентността да отстранят статуквото.
"Само градивния протест може да направи активна промяна, защото може да накара властите и партиите да я постигнат. Може да постигне целта си само с висока мобилизация и организация", каза още той. Като пример за градивни протести Иван Костов даде тези от 1997 г., когато правителството на БСП начело с Жан Виденов подаде оставка след т.нар.
Виденова зима. "Протестите през 1997 г. бяха градивни, искаха радикални реформи. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до края.
Не само накараха БСП да подкрепи реформите, направиха окончателния европейски и цивилизационен избор на България", заключи Иван Костов, който е премиер на България в периода 1997-2001 г.
17.12.2025