Енергийният отрасъл се променя скоростно в последното десетилетие и все повече нови технологични решения влизат в употреба на инженерите и улесняват работата на компаниите. А най-вече - отговарят на нуждите на хората от дадена услуга.
Конкретно при топлофикационния сектор в България единствено частните инвестиции съумяват да стимулират и развиват топлофикационната услуга като устойчив бизнес модел от които и потребителите остават доволни.
Не така стои въпросът при Топлофикация София - столичното предприятие има хронични финансови проблеми, машините са силно амортизирани, а технологичното ниво е драстично изостанало спрямо съвременните европейски топлофикации.
Основен проблем за столичното парно си остава липсата на инвестиции, сподели пред 3eNews Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България.
Той бе категоричен, че само чрез масивни вложения и подмяна на оборудване столичната топлофикация може да стане съвременно дружество, на което клиентите да се доверяват, а не с изненада да установяват как е гръмнала поредната тръба пред блока.
Липсата на инвестиции е видима с просто око в последните години и вероятно това ще се случва и през този отоплителен сезон - тръбите по мрежата за силно амортизирани стояли под земята вече над 30 години.
Техният експлоатационен живот е приключил и само чудо ги държи още здрави. А модернизацията, която "Топлофикация София" извършва е минимална и недостатъчна. Затова и сегашният авариен ремонт на топлопроводите в квартал "Дружба" бе крайно належащ, за да се гарантира поне някаква услуга на столичани.
"Топлофикация София" е затънала и в дългова спирала като текущите ѝ задължения са за над 1,3 млрд. лева. Това стана ясно по време на провелия се през миналата седмица дискусионен форум за бъдещето на топлофикациите у нас. Тази колосална текуща загуба е равна на инвестиционната програма на Столична община за една година.
И финансовата дупка все по-трудно се покрива от столичното предприятие. А с настъпването на студените месеци сметката ще расте, както и авариите по мрежата. Има ли финансово решение?
Въпреки критичното си състояние столичното парно може да бъде запазено и да тръгне по пътя на възстановяването. За целта са нужни малко законови поправки, които не изискват наливане на още пари в дружеството. А от подобна промяна ще има полза и за държавният газов доставчик "Булгаргаз", който от години трупа сериозни загуби заради задължението си да доставя газ на столичното парно.
В България вече е налице свободен пазар на природен газ - с редица доставчици и търговци на синьо гориво. А най-големият консуматор на природен газ е Топлофикация София. Никой обаче не иска да доставя природен газ за дружеството, защото то работи на регулирани цени - както на входа, така и на изхода.
Ако обаче КЕВР спре да се регулира цените на "Булгаргаз" всеки месец, то дружеството ще може да работи доста по-гъвкаво на пазара. В момента КЕВР определя пределните цени на синьото гориво, което "Булгаргаз" доставя на клиентите си. Цената е валидна за месец, но флуктуациите по европейските пазари са ежедневни и с умел мениджмънт дружеството може да печели повече, не само да трупа загуби от различни договори.
Разбира се "Булгаргаз" е и обществен доставчик и в тази си роля винаги трябва да има определена цена за доставка - по примера от електроенергийния пазар с "доставчик от последна инстанция".
Тоест в условията на свободен газов пазар КЕВР може да даде възможност на "Булгаргаз" реално да се конкурира с пазарните участници по слотове, като спре да му налага пределни цени всеки месец (с изключение на ДПИ цените при нужда).
Така вече дружеството ще може дори да хеджира рисковете, да бъде активен участник в търговията и да съумее да остане ключов играч, а не компания, която трупа загуби заради топлофикации.
Съоръженията на Топлофикация могат да изглеждат и така, както бе предложила консултантската фирма Black & Veatch Източник: Георги Велев, 3eNews Ползата ще е и за "Топлофикация София", която ще може да получава природен газ на конкурентни цени - това може да е първата стъпка за намаляване на финансовата дупка за дружеството.
В случая да печели дори от ежедневната или седмична разлика в цените спрямо индекса на европейската борса TTF. Тоест при едно "развързване на цените" на входа на "Булгаргаз" ще спечели и столичната Топлофикация заради намалелите разходи за природен газ. А чрез опциите за хеджиране допълнително ще се намали финансовият риск и за двете дружества.
Няколко енергийни експерти, с които 3eNews се свърза, също смятат, че бизнесът е достатъчно гъвкав и може да предложи добри услуги на "Топлофикация София". Ролята на "Булгаргаз" като посредник е излишна и при определени ситуации и две частни предприятия нямат нужда от регулациите на КЕВР и услугите на "Булгаргаз" в сферата на пределните цени. Разделяне по вертикала на Топлофикация София Столичната топлофикация може да печели много повече средства ако раздели производството и разпределението на топлоенергия в две отделни дружества.
Това ще даде възможност на отоплителните съоръжения да получават количества природен газ, които да са на пазарна цена, а не на завишени такива. Това коментира пред 3eNews и Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Това може да позволи и на други компании да се конкурират при доставките на синьо гориво, а от това ще печели дружеството и потребителите.
Например малките отоплителни централи могат да получават синьо гориво съобразно нуждите си, а с инвестиции в производството ще станат по-ефективни и добри за клиентите си. Подобни варианти сме обсъждали още преди десетина години със Столична община, когато френската GDF бе изготвила свой бизнес план за Топлофикация София. Той обаче не бе разгледат от СОС, обясни Хиновски.
По думите му е възможно с близо 20% да се намали себестойността при производството на топлоенергия, ако я има опцията за няколко доставчика на природен газ.
Експертът даде за пример топлофикационното дружество в полската столица Варшава, където то е вертикално разделено предприятие (пренос и производство), управлява се ефективно и цената за потребителите е с 20% по-ниска от тази в София.
Подмяна на топлопровод, снимка "Булфото" Източник: Георги Велев, 3eNews Нови производствени мощности, нови услуги и още приходи Услугите на столичното парно обаче се определят като "социални" и като естествен монополист на София цените за потребителите на парното и занапред ще се определят от КЕВР.
Там ролята на регулаторът за момента се свежда до баланс - да поддържа цените на парното на приемливи нива и да стимулира производството на ток в Топлофикация, като им предоставя високи цени. С това кръстосано субсидиране парното успява да покрие загубите си частично, но не може да прави и инвестиции. Тук е важно държавата и столична община да подпомогнат закъсалото предприятие като модернизират производствения му парк.
Редица топлофикации у нас вече инвестираха сериозни средства във високоефективни когенериращи инсталации. Примери тук може да се видят в пловдивската EVN Топлофикация, варненската Veolia, топлофикациите в Перник и Русе. Някои дружества са активни участници дори на енергийния пазар у нас - пловдивската топлофикация вече може да предлага услуги за балансиране на ЕСО, а това са сериозни приходи за компанията.
От EVN вложиха солидни средства и в подмяна на водогрейните котли и модернизация на мрежата си - а с подобряване на качеството все повече клиенти се доверяват на услугите на компанията. Модерни услуги предвижда и русенската топлофикация, която след модернизацията си ще може хем да произвежда ток и топлина, но да предлага услуги за охлаждане на сгради през лятото (тригенерация). EVN Топлофикация Пловдив също вече предлага за част от абонатите си услуги за охлаждане през лятото.
А чрез подмяната на вертикалните щрангове с хоризонтални вече всеки клиент знае колко точно плаща за услугата. Отделно са вложенията в енергийна ефективност и рециркулация на вода. С подобни методи намалихме загубите на вода до десет пъти, обясни по време на форума и Денислав Денчев, изпълнителен директор на варненската топлофикация, част от групата Veolia.
Дружеството използва максимално ефективно отпадната топлина и това драстично намалява разходите за природен газ. А с модернизацията на топлопреносната мрежа и абонатните станции загубите падат още, което означава доволни клиенти и устойчиви приходи за дружеството. В София процесът по инвестиции спря малко след подмяната на абонатните станции и тяхното дистанционно отчитане.
Обичайна гледка по софийските улици през зимата е ремонтът на аварирала тръба на Топлофикация.
Източник: Георги Велев, 3eNews Добрите примери от Европа вървят с финансиране С подобни примери за инвестиции - в нови водогрейни котли, когенерация, използване на отпадната топлина, столичното парно ще може да се върне на сцената и да печели - като начало доверието на потребителите и доставчиците.
Загубите по мрежата също биха се редуцирали с добра инвестиционна програма. Тук е възможно дори да се използват европейски средства за модернизация на топлопреносната мрежа. Примери в това отношение има в много градове от Европа - Варшава, Виена, Будапеща, а в Букурещ по европейска програма дори се обновяват топлопроводите.
Австрия и Унгария са първенци в използването геотермална енергия и термопомпи за отоплението на своите граждани. Един от открояващите се модерни проекти в Централна Европа може да бъде видян в унгарския град Печ. Макар и с население от над 160 000 души градът е топлофициран с една от най-модерните когенериращи мощности.
Блокът на електроцентралата на Pannonpower , работещ на биомаса и отворен през 2013 г., е резултат от инвестиция на стойност около 24 милиарда унгарски форинта (над 62 млн. евро). Изградената мощност за производство на топлинна енергия на новия блок на електроцентралата е 70 MW, а мощността за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия е 35 MW. Той произвежда около 1000 TJ топлинна енергия годишно.
Чрез използването на селскостопански странични продукти като гориво вместо природен газ, електроцентралата успя да намали емисиите на въглероден диоксид с 150 000 тона годишно.
Замяната на газовите котли доведе до общо годишно намаление на потреблението на природен газ с приблизително 80 милиона кубически метра в сравнение с годините преди пускането в експлоатация на новото съоръжение.
Умните когенерации, енергийният мениджмънт и ВЕИ производство също могат да увеличат ефективността на столичното топлофикационно предприятие. Дори само началните стъпки и бизнес план със смели идеи са достатъчни да привлекат погледа на частен инвеститор, които да вземе на концесия столичното парно. Кметът на София Васил Терзиев неслучайно спомена това наскоро.
За целта обаче са нужни прагматични и устойчиви решения, за да не се тласне Топлофикация София в пропастта на фалита.
Модерните съоръжения настъпват и у нас, а столичното парно има най-голям потенциал да се възползва от тези авангардни технологии - най-малкото заради огромната си база клиенти, солидния паричен поток и голямата си площ с материална база.
Правилният мениджмънт и добрите енергийни практики могат да дойдат лесно - стига КЕВР поне малко да освободи примката около врата на "Топлофикация София" и "Булгаргаз". Другото е в ръцете на мениджмънта и собственика.
17.12.2025