„Може би приликите са интересни. Радостно е, че отново има ново поколение бунтари-идеалисти. Една държава има нужда младите да са такива и да мечтаят за по-добро бъдеще.
Както от 1968 г. във Франция искат невъзможното, така в България имаме традиция на студентски протести и бунтари", каза той. И дефинира и различията. „Ние тогава влязохме в един период - 2013 г. имаше цяла година протести и ние в края на годината окупирахме 19 университети.
В последствие се фокусирахме върху СУ и протестиращите идваха пред него. Сега ситуацията е малко по-различна, защото протестът изведнъж стана много масов. Те излязоха по улиците и едва сега виждам, че те правят опити на самоорганизиране.
Може би разликата е в политическия контекст, в социалните мрежи. Ние бяхме тръгнали с група приятели, изведнъж станахме 300, в последствие хиляди". По думите му гражданското общество в България винаги е било много силно и ефективно и е водело до политически промени, но по-скоро фасадни.
„Дълбочинните системни проблеми не са отговорност на протестите, а са отговорност на политическите партии, какво правят те, след като протестите свалят правителството. Това вече не е отговорност на гражданите. Гражданското общество има роля да санкционира, но политическите партии трябва да се вслушат в гласа на улицата и да канализират тази енергия.
За съжаление, това не се случва и аз си мисля, че това не е от 2013 г. досега, а от началото на прехода досега", обясни Ивайло Динев. бТВ, „Тази неделя"
15.12.2025