Според данните за 2022 година средната консумация на чист алкохол на човек от населението над 15-годишна възраст у нас е 11,2 литра годишно.
Разбивката показва предпочитанията на българите: 5,1 литра се падат на напитките с висок алкохолен градус; 4,7 литра идват от бирата; 1,2 литра се формират от виното; 0,2 литра са от други видове алкохол.
Макар числата да изглеждат абстрактни, превърнати в реални количества, те разкриват сериозна картина. Годишното потребление на човек се равнява на 188 бири (по 500 милилитра), 18 бутилки твърд алкохол и над 13 бутилки вино. Това означава, че средностатистическият българин изпива по една бира през ден, по една чаша вино всеки четвърти ден и по една малка ракия (50 милилитра) в два от всеки три дни.
Експертите от ИПИ подчертават, че тази оценка е консервативна. Официалната статистика не обхваща домашното производство на вино и ракия, което е широко разпространено в страната и предполага значително по-високи реални нива на консумация. Тревожна е и статистиката за така наречените "тежки хронични пиячи" – хора, които консумират над 60 милилитра чист алкохол дневно.
Според данните на СЗО за 2025 година, 9,1% от населението над 15 години попада в тази категория. Разликата между половете е драстична – 16,6% от мъжете са определени като тежки пиячи, докато при жените този дял е 2,1%. Високата консумация води до преки здравни последици.
Индикаторът за годините живот, загубени поради болест или преждевременна смърт (DALYs), показва, че българите губят средно 6,4 години в добро здраве заради алкохола. При мъжете този показател достига стряскащите 9,5 години. Смъртността, свързана с употребата на спиртни напитки, също е висока – 38,9 случая на 100 000 души.
Причините варират от ракови заболявания и чернодробна цироза до пътни инциденти, където алкохолът често е основен фактор. Особено притеснителни са данните за подрастващите. Според проучването на ESPAD за 2024 година, над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди да навършат 13 години.
Още по-шокиращ е фактът, че над 14% от децата са се напили за първи път преди тази възраст. Достъпът до алкохол за непълнолетни остава безпрепятствен. Над 73% от учениците споделят, че лесно могат да се сдобият с бира, а над 56% не срещат трудности при покупката на твърд алкохол, въпреки законовите забрани.
Икономическият анализ на ИПИ посочва и ролята на данъчната политика. България поддържа най-ниските акцизи върху алкохола в Европейския съюз. Акцизът за стандартен кен бира е под 10 стотинки, а за бутилка твърд алкохол – около 3 лева.
Виното пък изобщо не се облага с акциз, подобно на практиката в още девет държави от ЕС. Експертите прогнозират, че в средносрочен план е неизбежно повишаването на акцизните ставки, което ще доведе до ръст на цените и потенциално може да повлияе върху потребителските навици.
13.12.2025