Пиксабей Все повече българи, работещи за германски работодатели, се завръщат в България и продължават да изпълняват задълженията си дистанционно.
Основните мотиви са по-ниските разходи за живот, близостта до семейството и възможността да запазят високите западни възнаграждения, разказва "Дойче Веле" в свой репортаж.Кристина Борисова е един от примерите за тази тенденция.
След повече от осем години в Германия тя се връща в България в началото на 2025 г. Пандемията и преминаването към работа от разстояние я карат да преосмисли мястото си на живот, а лични обстоятелства допълнително ускоряват решението.
Днес Кристина живее в Поморие, продължава да работи като специалист по обработка на данни за германската компания Adhoc и твърди, че у нас разполага с около 600 лева повече месечно в сравнение с Германия.
Фактът, че живее в собствен дом и е близо до близките си, допълнително подобрява качеството ѝ на живот.Подобна е историята на Радимир Бицов. След осем години в Германия той се установява в София, но остава служител на ACB Studio – малка IT фирма от Дюселдорф. Решението е провокирано от раждането на детето им и необходимостта да бъдат близо до роднините.
Радимир признава, че по-високият нетен доход в България е "приятен страничен ефект“.Юристът Константин Русков, чиято кантора обслужва германски работодатели с дистанционни служители в България, потвърждава, че се наблюдава силно нарастващ интерес към преместване на българските работници.
Докато в началото на пандемията клиентите били едва пет, днес надхвърлят 80.
Фирмите осигуряват служителите си по българската система, което намалява разходите им, а в същото време запазват ценни кадри на фона на сериозния недостиг на висококвалифицирани специалисти в Германия.Макар да липсва точна статистика за броя на върналите се, данните показват промяна в миграционните процеси.
За първи път от десетилетие германската статистика отчита лек спад на регистрираните българи в Германия през 2024 г., а НСИ съобщава, че от 2022 г. насам повече българи се прибират в страната, отколкото заминават.Историята на Силви Бояджиева илюстрира финансовите предимства най-ясно.
Тя живее десет години в Мюнхен, следва там и работи, но се завръща в България през пандемията. Продължава да работи за Avidly Germany GmbH, а получаването на германска заплата в български условия се оказва значително предимство.
Русков разказва за клиент от Мюнхен с брутна заплата 8000 евро, който получавал около 4500 евро нето в Германия, но след преместването му в България нетният доход достига около 6000 евро.Той отбелязва и завръщане на много строителни работници.
В Германия заплащането е добро, но разходите и високата регулация водят до по-нисък разполагаем доход.
В България, където строителният сектор е предимно в сивия сектор, опитните майстори могат да печелят значителни суми – между 10 и 20 хиляди лева месечно.Макар финансите да са ключов фактор, всички интервюирани признават, че скокът в цените в България частично намалява предимствата.
Някои стоки, като храна и дрехи, вече струват повече, отколкото в Германия. Липсват също редът, чистотата и качественото здравеопазване, характерни за немската среда.Най-голямото предимство, което посочват, е близостта до семейството. Основният недостатък – политическата нестабилност и усещането за влошаваща се бизнес среда.
Част от интервюираните участват активно в антиправителствените протести и се притесняват, че повишаването на данъци и осигуровки, без подобрение на публичните услуги, може да ги принуди да напуснат страната отново.Много от тези хора не изключват възможността отново да заминат, ако ситуацията се влоши.
Макар да ценят близостта с близките си, те са висококвалифицирани и мобилни специалисти, които могат да продължат работа от всяка точка на света. Според Русков именно политическата несигурност е риск България да загуби отново част от върналия се човешки капитал.
13.12.2025