Внезапната оставка на премиера Росен Желязков – обявена в деня на ключови гласувания по бюджетната рамка – постави държавните финанси в състояние на безпрецедентна политическа и институционална неопределеност.
Натрупваното седмици напрежение около проектобюджета за 2026 г. ескалира до точката на разрив и доведе страната на ръба на бюджетна блокада.
Оставка в критичен момент „Преходът трябва да бъде гарантиран и тази гаранция трябва да се каже сега, преди гласуването на Бюджет 2026“, заяви Желязков пред журналисти в парламента, намеквайки, че без стабилна управленска формула бюджетната процедура остава „в безтегловност“.
Премиерът подчерта, че ако до края на декември парламентът не приеме държавния бюджет, бюджета на ДОО и НЗОК, страната автоматично ще премине към удължителен бюджет – сценарий, считан за най-рисков именно в година, в която България се готви за еврозоната.
Коалиционни трусове и политически обвинения От „Има такъв народ“ подкрепиха оставката, но прехвърлиха отговорността върху опозицията. Лидерът на ПГ на ИТН Тошко Йорданов определи действията на ПП-ДБ като „саботаж“: „Липсата на бюджет, на социални придобивки – това не е наша отговорност. Хаосът го избра опозицията.
Асен Василев пищеше за увеличение на данъците.“ Изявлението отразява дълбокото напрежение, съпътстващо работата на управляващата коалиция от седмици.
Парламентарни спорове блокираха заседанието По-рано днес проектобюджетът на ДОО бе гласуван на първо четене, но ПП-ДБ настояха за прекъсване, тъй като текстовете не бяха разгледани от ресорните комисии.
Това доведе до серия спешни заседания, гласувания без дебати и нова вълна политическо противопоставяне – кулминация на продължителна битка около бюджетната рамка. Какво означава удължителен бюджет?
Ако парламентът не приеме трите ключови бюджета до 31 декември, страната ще работи по удължителен бюджет, което означава: Разходите остават на нивата от 2025 г. Без увеличения на пенсии и заплати, планирани в новия бюджет.
Блокиране или забавяне на европейски програми, изискващи национално съфинансиране. Повишен риск за дефицита, който трябва да остане под 3% за членството в еврозоната. Това поставя под въпрос подготовката на България за въвеждане на еврото – сигнал, който Брюксел няма как да пренебрегне.
Политическата криза става икономически риск Оставката на кабинета идва на фона на растящо обществено напрежение и серия от масови антиправителствени протести. Желязков призна, че недоволството е „ценностно“ и насочено към „арогантността“ на управлението.
В подобна среда икономическата нестабилност може да се задълбочи: възможно е нарастване на доходността на държавния дълг понижение на доверието във фискалната дисциплина несигурност пред международните пазари и инвеститори Какво следва?
Всичко зависи от това дали парламентът ще успее да формира работещо мнозинство, което да приеме бюджета навреме. В противен случай: ➡ удължителният бюджет става неизбежен, ➡ еврозоната – отдалечена, ➡ икономическата стабилност – разклатена. Страната навлиза в ключов период, в който всяко закъснение може да се окаже решаващо не само за бюджета, но и за стратегическите цели на България.
12.12.2025