Доц. Стойчо Стойчев Фейсбук За младите от всички поколения е характерно, че: 1. Всичко им е ясно на този свят и се свежда до добро/лошо, бяло/черно и т.н.
2. Всичко в живота е поправимо. Каквато и каша да забъркат, винаги могат да излязат от нея и да оправят нещата.
3. Светът започва и свършва с тях, техните чувства, мисли и желания. 4.
Те са носители на новото, което задължително е по-качествено от старото. Не е необходимо да се познава старото изобщо - загуба на време е да се опитваме да разберем другото и другите. По тази причина, младите са винаги склонни да правят каквото им хрумне, без да мислят за последиците от действията си или без да имат бегла представа от тях - такава не им е нужна.
Живеят за революцията, после тя живее от тях, а някои и от революцията. Няма значение за какво са гласували хората в изборите, важно е за какво протестират. Няма да се уморя да повтарям, че в демократичната държава протестът е аварийна форма на интервенция.
Ако постоянно я караме в авариен режим ще я счупим непоправимо.
Също няма да се уморя да повтарям, че честата практика с протести да се сваля правителство, формирано в резултат от избори е развращаваща защото премахва отговорността, която всеки от нас носи именно по време на тези избори.
Схващането, че "каквито и магарета да изберем, после ще ги свалим с протести" ефективно води до ниско изборно участие и появата на всякакви причудливи партийни субекти, за които после всички си блъскат главите от къде са се взели.
Съвети на никого няма да давам, просто казвам, че колкото и странно и налудничаво да звучи на някои, на този свят съществуват и хора, които когато протестират срещу политики или управление, знаят и са в състояние да посочат алтернативата, която искат да замени статуквото защото не искат енергията и времето им да отива напразно или с добри намерения да довлекат по-голямо зло.
Те не са много и не е задължително да са съвсем млади, но си дават сметка за енергията, която може да се насочи към съзиждане или към разрушение (също като атомната енергия). Тези хора са истински лидери, не по последователи в мрежите, а по качества . Такива лидери имаше 1996-1997, имаше и 2013-2014.
От тогава насам е трудно да се появят, защото както цялото общество, така и групите на протестиращите са силно атомизирани благодарение на технологиите. Всеки иска да говори и слуша само собствения си глас, а новите технологии не само му дават лесна възможност да го прави, но и го провокират и дори мотивират (включително финансово). Енергия без лидерство и без ясна визия и стратегия за развитие не е друго освен анархия.
Младите анархисти дори не подозират, че са такива защото, както вече посочихме, всичко започва от тях, не е било и е уникално. Кой ще ти чете идеи отпреди 200 години? Няма време, трябва да се действа сега, после ще му мислим и евентуално четем...
„ Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново?
То е вече станало във вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.“ Еклесиаст 1:9-11
09.12.2025