Неясният въпрос е само един: кога точно ще се развихри кризата?
Пазарите не могат да функционират без надеждни правителства „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ (The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order) е заглавието на знаковата книга на американския политолог Самюъл Хънтингтън, издадена през 1996 година, преди почти 30 години.
Тя обоснова тезата, че след края на Студената война в основен източник на конфликти ще се превърнат наднационалните културни и религиозни идентичности. Хънтингтън нямаше добра лупа, за да прецени вътрешните конфликти - в рамките на националните държави и съюзи, които ще се разгорят не само поради религиозни, но и поради икономически причини.
Както и преди съм твърдял, и България, и Европейския съюз, и „Евроатлантическия съюз“ (САЩ-ЕС и други страни) изчерпаха възможностите за балансиран и висок икономически растеж, а чрез него - и за социално развитие, достигайки прага на поликриза (криза на системата).
1.
Тесните рамки на Протеста Натрупаното напрежение няма как да бъде обяснявано само с лошо скалъпения и още по-лошо аргументирания проект на бюджет за 2026 година, както се обяснява от страна на ПП-ДБ - организаторите на Протести 12.2025 г. Даже, ако си представим че техните искания бъдат удовлетворени и промяната в бюджета бъде осъществена, до балансиран и не дефицитен бюджет няма да се стигне.
Още по-глупава и по-невероятна е тезата на управляващите ГЕРБСДСБСПОЛИТН-ДПСНН, че за всички беди в бюджета за следващата 2026 година вината е единствено на една личност - Асен Василев. Нали, ако това беше така, те имаха достатъчно месеци и отлични възможности да променят законодателството и да вкарат бюджета в нормалните и очакваните рамки. Естествено, че те не направиха нищо по въпроса.
Властимащите ГЕРБСДСБСПОЛИТН-ДПСНН и до днес те не пристъпиха към сериозно обсъждане на най-наболелите въпроси около един бюджет - търсенето на знаменитото „златното сечение“, за което спомена изпадналият в тупик министър-председател.
Само ще си позволя да припомня, че в повечето европейски страни е резонно идващите на власт да внесат още през първите дни в Парламента поне 150-200 законопроекта, които да осъществят необходимата промяна.
Това нито се е случило сега при новата „сглобка“, нито пък има кой да им подскаже какво трябва да се промени, понеже, например, и гласовитият Фискален съвет също подава празни обобщения, които не водят до необходимите промени.
Затова и сега бюджетът изглежда като „бюджет на инерцията“, „бюджет на нищопромяната“. Но има ли наистина „златно сечение“ в бюджетната политика? 2.
Какво означава „златно сечение“ в контекста на бюджетната политика?
В теорията и практиката на бюджетните (преразпределителните) политики под „златно сечение“ се разбира оптималното съотношение между: Дял на разходите за труд (заплати, социални трансфери); Дял на капиталовите инвестиции (за растеж и конкурентоспособност); Фискална устойчивост (дефицит, дълг, данъчна тежест).
Целта е да се избегне прекомерно натоварване на капиталистите и наемния труд (чрез осигуровки и данъци), но и да се гарантира адекватна защита на доходите и социалните системи. Ключовите показатели за „баланс“ в държавния бюджет са следните: 1. Макроикономически параметри: ü Дефицит ≤ 3% от БВП (европейско правило); ü Държавен дълг ≤ 60% от БВП.
2.
Доходна политика: Максимален осигурителен доход (например за 2026 г. - 2352 евро); Минимална работна заплата и нейното съотношение към средната (цел: 50-55%); Дял на разходите за персонал в бюджета (до 40-45% от текущите разходи).
3.
Индикатори за социална справедливост и намаляване на неравенствата: Коефициент на Джини (неравенство); S80/S20 ratio (съотношение между доходите на най-богатите 20% и най-бедните 20%); Децилно разпределение на доходите.
4. Икономически растеж и инфлация: Висок или поне среден растеж на БВП (поне 2,5-3,0%); Инфлация в рамките на целите за еврозоната (до 2%). И ако по показател №1 се постигнат изискваните рамки, то точно тези рамки може сега да доведат до катастрофа показатели №2, 3, и 4.
Същото важи и за друга алтернатива: ако по показатели №2 и №3 се предложи да се постигнат целите, което ще удовлетвори частично наемния труд, то представителите на капитала („бизнесът“, „работодателите“ и всякакви други евфемизми за тях) ще се изправят като желязна завеса срещу подобни промени.
Казано накратко, в момента няма успоредни икономически интереси, които да доведат до „златното сечение“ на бюджета. 3. Настъпващата криза е системна, а не само бюджетна Същевременно предпоставките за голяма финансова криза в ЕС и в частност - в България, са налице.
Неясният въпрос е само един: кога точно ще се развихри кризата? Пазарите не могат да функционират без надеждни правителства и ефективни правни системи.
Най-големите рискове, пред които сме изправени сега, произтичат не само от финансови и бюджетните ексцесии, но и от злоупотребата с политическа и икономическа власт - и от ерозията на обществените институции, предназначени да държат отговорни властимащите.
Дори самата „истина“ за реалностите е загубила силата си, оставяйки обществата все по-уязвими.
Нито властимащите ГЕРБСДСБСПОЛИТН-ДПСНН имат предложения за умни, мъдри и даже за хитри решения за проблемите на България, нито ЕС изглежда способна да координира разнопосочните интереси на националните държави.
Нито българската опозиция, която е представена чрез партии и съюзи. 4. Широките рамки на Протеста Преобладаващото настроение навсякъде по света е предимно антиправителствено, независимо от това кой е на власт.
„Изхвърлете негодниците!“ може би е най-голямото обществено вълнение и гражданско движение в Европа. Затова Протестът не е само за „Продължаваме Промяната в бюджета“, а и за повече демокрация, за повече справедливост и повече солидарност. Решението на задачата не е в тесни „бюджетни“ рамки на Протеста, както го мотивират ПП-ДБ и както го желаят (концесионерите и деребеите) от ГЕРБСДСБСПОЛИТН-ДПСНН.
Широките рамки на Протеста, който излезе отдавна от бюджетната задача, е в търсенето на „Нови посоки“ на политиките. С нови личности, нови политически организации, наистина нови идеи и нови избори. Може би и промени в конституцията, но със сигурност - в законодателството и в държавния апарат на всички нива.
Апропо, не е достатъчно само яростното критикуване на сегашното управление (както правят Радев, „Възраждане“, „Непокорна България“ и други опозиции). Време е да се представят новите идеи! Протестът това вече иска!
04.12.2025