България държи 102 млрд. лв. в банки и 30 млрд. за пенсии

Източник: petel.bg

Кадър Блумбърг Случващото се с бюджета засяга всеки работодател. Докато един бюджет има приходна и разходна част, той има и своя инвестиционен компонент. Най-вероятно обаче скоро няма да имаме балансиран бюджет, което налага търсенето на по-нестандартни решения.

Това каза Антон Панайотов, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. „Забелязваме, че не се гледа достатъчно широко в посока това да се използва свободният ресурс в банките, пенсионните фондове и физическите лица“, коментира гостът. Когато говорим за капиталови инвестиции в бюджета, трябва да търсим възможност целият свободен ресурс да бъде мобилизиран.

Как държавата може да се възползва от капиталовите пазари? Вместо да се товарим с дългове, проектите, които изкисват дългосрочни инвестиции, могат да бъдат отдадени на концесия. Например, всички пенсионни фондове проявяват интерес към това да инвестират в инфраструктурни проекти в България.

Това ще намали напрежението върху държавата да търси допълнителни средства. Според събеседника много са причините този подход да не се прилага. Да се работи с капиталовите пазари е практика, която не е достатъчно развита дори в Европа.

В САЩ съществуват общински облигации, което позволява на общините да се финансират през капиталовите пазари. Той допълни, че за да се получи масовост и да се използва „спящият капитал“, той трябва да намери път до капиталовите пазари. Не бива, когато говорим за капиталови пазари, веднага да асоциираме това с риск заради неуспехи в миналото.

Ролята на държавните ценни книжа „Между 200 и 400 хиляди души биха инвестирали в български държавни ценни книжа. С други думи, държавата може да пласира стотици милиони на година чрез тези инструменти, а това ще облекчи бюджета. Това показват примери от съседни държави като Румъния и Хърватия“, обясни Панайотов.

За да се върне доверието към капиталовите пазари, трябва да се започне с инструменти с по-нисък риск – държавни ценни книжа и други сходни инструменти с по-нисък риск. „Разбира се, компаниите, които са готови да поемат рискове, се насочват към САЩ. Това лекува един голям проблем, който българските компании имат – те се движат прекалено бавно“, обясни Панайотов.

Натискът за прекратяване на войната в Украйна е силен, но е малко вероятно да се случи по този начин. Това няма да има траен ефект върху ценообразуването на активи, защото това е стара новина. При Фед е по-интересно, тъй като прогнозата е до 1,5 милиона американци да изгубят работата си заради AI.

„Очакванията за пазарите са, че няма да генерират повече от 3-4% нетна доходност през следващите години“, прогнозира гостът.

03.12.2025