Според ВКС апелативните магистрати са допуснали процесуални нарушения, но решението е подписано с особено мнение от един член на съдебния състав Чуйте статията: Върховният касационен съд върна за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд делото за убийството на 33-годишната Евгения Владимирова, чието тяло бе открито в куфар, изхвърлен в хвостохранилище край Перник преди 4 години.
Решението на ВКС обаче е подписано с особено мнение от член на съдебния състав. Подсъдими за жестокото престъпление са съпругът на Евгения - Орлин Владимиров и неговият баща Пламен. Двамата мъже считат, че наложените им от две инстанции наказания "доживотен затвор" са несправедливи и настояват за по-ниски присъди.
В средата на октомври 2021 г. Евгения Владимирова беше обявена за изчезнала от 36-годишния си съпруг Орлин. Пред полицаите мъжът обяснил, че жена му тръгнала за фитнес в съседен столичен квартал, но след това не се прибрала, а телефонът й бил изключен. Близо месец продължи издирването на столичанката, която бе майка на 6-годишно момченце.
В началото на ноември разследващите откриха тялото на Евгения Владимирова, натъпкано в куфар, изхвърлен в хвостохранилище край Перник. Орлин и баща му Пламен Владимиров, който е бивш служител на ДАНС, бяха задържани и направиха пълни самопризнания. По-късно разследващите разкриха как се е стигнало до жестокото убийство .
Двамата съпрузи се скарали, вероятно заради ревност, и Орлин се нахвърлил на Евгения, душил я с ръце, а жената припаднала. Владимиров помислил, че я е убил и омотал четири пъти главата й във фолио, като покрил устата и носа. Всъщност в този момент жената била жива, макар и в безсъзнание.
След това 36-годишният мъж извикал баща си Пламен, който качил тялото на снаха си в личния си автомобил с куфар и го изхвърлил в хвостохранилище край Перник. В края на 2023 г. Софийският градски съд призна за виновни и осъди на доживотен затвор при първоначален "строг" режим баща и син Владимирови. Те обаче обжалваха и поискаха нова съдебномедицинска експертиза.
Апелативните магистрати обаче изцяло потвърдиха наказанията . Решението им бе взето през февруари т.г. Според съдебния състав на ВКС прегледът на въззивното решение сочи на допуснати процесуални нарушения .
Апелативният съд е изключил от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност показанията на полицейските служители, пресъздали съдържанието на "оперативните беседи", проведени с подсъдимите. Отказал е да цени и протоколите, отразяващи проведените следствени експерименти с участието на подсъдимите, предхождащи привличането им в качеството на обвиняеми. Основанието, предпоставило тези процесуални решения, съдът е обосновал с допуснати нарушения на чл.
2, . 3 от Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по ЕЗА и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
Прието е, че както в хода на беседата, така и при проведените следствени експерименти, двамата подсъдими, изнасяйки уличаваща ги информация, са се превърнали от свидетели в обвиняеми, но те не са били уведомени, че имат право да запазят мълчание и за правото им на адвокат.
Въпреки заетата позиция Софийският апелативен съд е счел, че "порочността на извършените процесуално-следствени действия (следствените експерименти) не рефлектира върху показанията на поемните лица, участвали при провеждането им".
В мотивите на ВКС се подчертава, че с факта на задържането на подсъдимите и провеждането на разговор с тях от полицейските служители в рамките на беседата те вече са били третирани като заподозрени, на които се е дължала адвокатска защита, като се има предвид и разследваното престъпление.
Според касационната инстанция в този аспект остава неясна и позицията в атакуваното решение, че изявленията на подсъдимите са "извънпроцесуални", независимо че са направени в хода на извършените следствени експерименти, пряко свързани с образуваното наказателно производство, по което към този момент те вече са били заподозрени като извършители на престъплението.
Съдът, приемайки, че показанията на свидетелите представляват източник на доказателствени факти за инкриминиращите изявления на Пламен Владимиров, е дължал и преценка дали те съставляват съществена част от материалите, послужили за неговото осъждане като помагач на другия подсъдим.
Според касационната инстанция не може да се отрече основателността на възраженията, че апелативният съд не е разисквал различията между експертните мнения, приети от основния съд, и това от въззивното производство относно въпроса дали в механизма на причиняване на смъртта е участвал като способ и поставеното (намотаното) стреч фолио около главата на пострадалата.
В пренията си пред въззивния съд защитата освен друго е обосновавала своята теза именно с посочения експертен извод на допълнителната експертиза, поради което и отсъствието на съдебна мотивировка за неприемането му е лишила от отговор поддържаните възражения.
В мотивите на ВКС се посочва, че и възраженията на частните обвинители, направени в касационната им жалба, също имат своето основание. Във въззивното производство те са настоявали за утежняване на положението на двамата подсъдими, искайки налагане на наказанието "доживотен затвор без замяна". Съдебният състав на ВКС обобщава, че извършената от САС процесуална дейност не удовлетворява стандарта.
Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново въззивно производство пред втората инстанция, при което преди всичко съдът следва да извърши прецизен анализ и оценка, съобразявайки всички предпоставки за допустимост, достатъчност, достоверност на доказателствените материали, въз основа на които да изгради фактическите си констатации със степен на убедителност по изискванията на чл.
303 от НПК, отговаряйки и на възраженията на страните. При необходимост да проведе и допълнително съдебно следствие.
02.12.2025