Зала 1 на Съюза на архитектите в България се оказа твърде тясна, за да побере всички желаещи да присъстват на едно от най-значимите интелектуални събития за годината. В студената ноемврийска вечер беше премиерата на втория том на монументалния труд на Карол Куигли "Трагедия и надежда: История на света в наше време".
След успеха на първата част, представена от Dir.bg през юни тази година , издателство "Изток-Запад" предостави на българската публика финала на мащабното изследване, което десетилетия наред е било обект на цензура, митове и коментари отвъд Океана.
Участието на политолога и социолог проф. Иво Христов и на юриста и бивш правосъден министър Крум Зарков в дискусията я превърна в дисекция на съвременната геополитика и философия на историята. Купи книгата Вечерта бе открита от директора и вдъхновител на издателство "Изток-Запад" Любен Козарев.
Той разкри, че водени от желанието делото на Куигли да стигне до хората, правоносителите са изпратили писмо, в което отказват да получат сумата за права и предпочитат тя да бъде дарена. Управителят на издателството "Изток-Запад" обяви, че в момента един от най-талантливите ни преводачи работи по друга знакова книга на Карол Куигли - "Еволюция на цивилизациите".
Източник: Издателство "Изток-Запад" Козарев припомни, че авторът не е случайна фигура - роден в Бостън, преподавател в Харвард и Джорджтаун, ментор на Бил Клинтън и консултант на Министерството на отбраната на САЩ .
Човек, който е имал достъп до секретните архиви на глобалния елит. След него думата взе проф. Иво Христов, социолог и политолог .
Той постави Куигли в неговия най-автентичен контекст - този на високата западна традиция в изследването на цивилизациите, редом до мислители като Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби. В своя портрет на автора, проф. Христов акцентира върху едно специфично качество.
"Това е важно изпитание за един човек - това, което в България се казва "изкушение с медни тръби". Не изкушенията на властта, не изкушенията на златото и на среброто. Изкушението с медни тръби се нарича изкушението на гордостта.
Той успява да го преодолее." Христов подчерта, че тази победа над егoтo е забележителна, защото Куигли не е бил просто външен наблюдател, а част от "вътрешния кръг на вземащите решения в англосаксонския свят" .
Проф. Иво Христов изрази удовлетворение, че има някаква здрава, грамотна база на нашето общество, щом "за книги в този град се събират хора". Източник: Издателство "Изток-Запад" Мащабът на енциклопедичните познания на Куигли бе друга основна тема.
Христов припомни, че авторът покрива множество полета - от психология и философия до космически изследвания и ядрения проект "Манхатън". "На мен лично ми отне една година да се боря с тази книга" , призна проф.
Христов и насочи вниманието към една от най-важните нишки в труда - прецизния анализ на финансовата система от човек, който е категоричен противник на банковия капитал, въпреки че идва от сърцето на елита.
След въведението за личността на автора, проф. Христов премина към историческия анализ в книгата. "Нищо, че е американец, Куигли е дълбоко убеден адепт и привърженик на европейската цивилизация.
И в този смисъл той си дава сметка и описва как всъщност европейската цивилизация се самоубива" , заяви Христов. Той обясни, че за автора Първата и Втората световна война са единен процес, довел до превръщането на Европа в протекторат на двете суперсили - САЩ и СССР . Купи книгата Тук проф.
Христов навлезе в част от разкритията на Куигли за предвоенния период. "Карл Куигли пише това, което в момента не може да бъде казано. Че английският управляващ елит не просто е съгласувал, а е насочвал Хитлер ".
Той посочи и "амбивалентното участие" на Америка, описвайки как САЩ са знаели японските кодове и са принудили Япония да влезе във войната , поставяйки я в безизходица. Проф. Иво Христов обърна внимание и на някои грешни очаквания на автора, като илюзиите за конвергенция между системите на САЩ и СССР.
Но в същото време той страстно защити големия разказ в историята: "Да не се занимаваме с големите картини, да не се занимаваме с големите наративи, защото (особено след 68-ма година, след парижките събития, след Жан-Пол Сартр и т.н.), "големите идеологии, големите картини доведоха до големите катастрофи"...
Абсолютно не съм съгласен с това. Лично смятам, че съзнателното контролиране и създаването на хора, които да бъдат затворени само в някакви детайли, не е просто от любов към прецизност към детайла . Когато ти си заврял главата в детайла, ти не виждаш голямата картина.
Елементарно, Уотсън. А когато не виждаш голямата картина, ти си много лесен за манипулация". Проф.
Христов разкри, че непосредствено преди събитието е получил от Любен Козарев книгата "Еволюция на цивилизациите", нещо като университетски, лекционен курс на Карол Куигли. Източник: Издателство "Изток-Запад" Другият участник в дискусията, Крум Зарков, юрист и бивш министър на правосъдието , допълни картината с концептуален анализ. Той определи премиерата като "значимо събитие в издателския свят" , защото "Трагедия и надежда" е една загубена книга.
"Тя не е загубена само за България. Проучванията, които направих, показаха, че тя безпрецедентно не е издадена втори път по нормалния начин в Щатите. В този ред на мисли, ние сме 60 години назад, но много големите европейски езици не я познават", отбеляза Зарков.
Той защити научния подход на автора, противопоставяйки го на днешната повърхностност: "Тази книга излиза в момент, в който да ни напомни, че политиката е занаят, а науката има собствени правила. Уважението към методологическия разказ е един от основните белези на европейската цивилизация".
"В тези 1200 страници почти всяко изречение е сентенция и почти всяко обобщение е система на сложни въпроси, раздробена в различни етапи, понякога систематизирана в истинска схема, в чертеж, така че една цяла еволюция на цивилизация или нещо по-малко става ясна на дори неподготвения читател с логическа последователност", категоричен бе Крум Зарков.
Източник: Издателство "Изток-Запад" Бившият правосъден министър постави акцент на цивилизационния модел на Куигли и неговата теория за "Универсалната империя". "По същество, Куигли е много дълбоко убеден европеец. А поставя въпрос: Накъде ще тръгне?" , започна Зарков.
Той разясни тезата на Карол Куигли: "Когато една част доминира над останалите и се създава т.нар. Универсална империя, когато се успокои вътрешният конфликт - това води до застой, а застоят до отслабване. Следователно установяването веднъж завинаги на универсална, централна власт е първият сигнал за упадък".
Според Зарков, Куигли обяснява феноменалния успех на Европа с това, че тя е успяла да избегне този капан три пъти в историята си чрез дифузия на властта. "Първият елемент е дифузна власт на ниво на самата политическа единица - разделението на властите, което има дълбоки феодални корени. Вторият е светският принцип и борбата между духовна и държавна власт.
И третият е безпрецедентното политическо овластяване на индивида" , обясни Зарков. "Това на много хора им изглежда слабост. Това всъщност са причините за конфликтите на цивилизацията вътре в нея.
Но се оказва, че конфликтът може да е смъртоносен, но може и да е спасителен" .
Купи книгата За финал Крум Зарков призна за едно свое разочарование - това, което липсва от книгата: "Книгата е 1200 страници, но единственото нещо, за което съжалявах, когато я свърших, е че самият Куигли е махнал две глави от нея .
Защото се е притеснил, че е твърде дълга, направо неприлична. Махнал е точно културно-социалните, или казвано по друг начин - политически борби, които задвижват тези процеси, за да се концентрира върху материални фактори, които според него ги обуславят. В това число въоръжаването, създаването на нови оръжия, разбира се икономическите перспективи, икономическите развития, финансовите потоци".
За Зарков причината за това решение е очевидна - "защото е учен и иска да се затвори зад обективния факт на един икономически анализ" . "Прави го от интелектуална честност. Другото би било политически памфлет" , смята Крум Зарков.
Той завърши с това, че Куигли си позволява едва в последните края на книгата, в частта "Надежда", да разкрие малко своите лични политически убеждения, "но тях всеки трябва да открие сам" . Вечерта приключи с обещание от Любен Козарев за нови силни заглавия до края на годината.
01.12.2025