Пиксабей Random, flex, hype, mood, multitasking – това са част от думите в ежедневието на един млад човек у нас.
Защо в изреченията редом застават думи и изрази от английския и българския език, пречи ли това на комуникацията с по-възрастните и променя ли се нашият език, коментираха за БТА 19-годишната Ирина Николова, студент в специалност „Връзки с обществеността“, и д-р Антоанета Начева, хоноруван преподавател по езикова култура във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Езикът е жива материя Ирина Николова се опитва да не използва англицизми, но заема някои думи от социалните мрежи. Тези платформи имат голямо влияние над нас, тъй като прекарваме много време в тях, отбеляза тя. Има думи като flex, hype, mood, aura, които ползваме постоянно.
Вместо „какво е настроението“ казваме: „Mood-ът тук е еди-какъв си“, посочи Николова и добави, че това е подсъзнателно. „Това е нашето bestie“ пък означава, че някой непознат, приятелски настроен, се държи много добре с нас. Random е една от думите, които повечето хора на нашата възраст използват и то не в смисъл на „странно“, а по-скоро „дошло отникъде“.
„Този човек е много random“ – буквално не знаеш откъде е „паднал“, обясни тя. Ако някой бъде наречен yapper, означава, че не спира да говори. Езикът е жива материя, променя се ежедневно.
Нормално е да се влияе от различни фактори – било то чуждестранни тенденции, популярността на други езици, особено на английския, или желанието на младите да бъдат ефектни и модерни в изказа си, смята д-р Начева.
Тя отбеляза стремежът към икономия на езика, а именно идеята, че когато човек може да каже нещо с по-малко думи или дори с една дума, то той ще избере точно този вариант. Често по-младите, посредством езика и този тип комуникация, се чувстват като част от една общност и могат по-лесно да изразят себе си и да бъдат разбрани, каквато е и основната функция на общуването. Д-р Начева каза, че има щастието да работи с прекрасни студенти историци и българисти в университета, съвместно с доц.
Владислав Миланов, които имат отношение към езика ни като бъдещи специалисти. Тя обясни, че в тяхната реч или поне в аудиторията, не забелязва подобен тип смесване. Това не означава, че извън университета не употребяват чуждици или заемки, в което няма нищо лошо.
Според нея означава, че младите знаят и умеят да разграничават различните регистри – разговорен и официален. Причини и последствия Според д-р Начева причините са многостранни. Тя даде пример с думата смути - заемка, която няма съответствие в българския език.
В този случай стремежът на социума към езикова икономия съвсем естествено избира да употреби заемката, вместо българския вариант, който е по-дълъг за обяснение. По думите й е важно, за да запазим чистотата на родния ни език, там, където можем, да се стараем да употребим българската дума. Нашият език разполага с голямо лексикално богатство, от което можем да използваме думи, и в тези случаи не е нужно да използваш чуждата дума.
Нещо повече, това е белег както на ниска езикова култура, така и на неуважение към родния език. За съжаление, все повече чужди думи навлизат в българския език, а процесът допълнително се засилва с използването на новите технологии и социални мрежи. Важно е да се стремим да ограничаваме тази реч и да се стараем да използваме думи, които обогатяват българския език.
Николова допусна, че употребата на англицизми може да доведе до неразбирателство. Когато навлезе думата „худи“ и я кажех на мама, тя ме гледаше странно. Трябваше да обясня, че това е суитчър, даде пример Николова.
По думите ѝ много цитати от книги и филми стават trending – навлизат в речта, и най-много се разпространяват през социалните мрежи. Може да се каже, че ако не използваш тези чуждици, сякаш говориш старовремски език, не се вписваш, коментира Николова. И обратното – когато някоя дума спре да бъде използвана, а някой я употреби, може да бъде отблъснат.
Има и думи, които остават, но са много по-рядко използвани. Според нея зависи колко време ще тече определен тренд, тя се използва максимум година. Както ги приемаме – така ги и отсяваме.
Харесваме ги първоначално, но в един момент решаваме, че дадена дума не е подходяща и звучи странно, добави тя. Разпространение Според д-р Начева тази тенденция засяга хора от почти всички възрасти. Разликата е по-скоро в разпространеността и в интензитета.
Ако към момента в речта на младите хора присъстват много английски думи, то преди повече от 30 години и поради геополитически и културни причини, в речта на тогавашните млади предпочитаният език е бил руският език.
Основната идея при използването на чуждите думи е да се демонстрира по един или друг начин владеенето и честата употреба на чужд език.
Публичните личности, като политиците например, си позволяват често да използват чужди думи, като целта е да изглеждат и да звучат по-престижно в очите на аудиторията, да демонстрират псевдоначетеност.
В тези случаи има нужда от „превод“ и ние определяме този превод като превод от български на български език, коментира преподавателят. Както от нашите баби и дядовци знаем стари думи, които вече не се ползват, по същия начин те чуват от нас, питат какво означава и обясняваме, каза Николова. Според нея зависи от човека дали иска да види новото, или е свикнал с комфорта на старото.
Когато говориш с преподавател, непознат или по-възрастен, има някаква граница и етикет. Не можеш да кажеш: „Просто chill” (Успокой се), смята Николова. Съхраняване чистота на езика Николова не смята, че англицизмите трябва да навлизат толкова много в българската реч, тъй като си имаме наши думи.
01.12.2025