След успеха на СПИРКА СОФИЯ"70 - изложбата с архивни фотографии на Панайот Бърнев , DOT Sofia Art Collection представя втори фотографски проект от серията, посветена на мултижанровия район около Женски пазар и неговото опознаване.
Изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" е фото-репортаж на журналиста Константин Вълков , който документира настоящето на района през своя поглед и търсения. Изложбата е курирана от дългогодишния сътрудник на Константин Вълков - Мариета Ценова, и арт директора на DOT Sofia Art Collection - Веселина Сариева. СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" ще бъде в залата на хотел DOT Sofia до 4 декември и ще може да бъде разгледана с вход свободен.
Срещаме се с Константин Вълков, който споделя историята на изложбата - през своя поглед и обектив. Константин Вълков Снимка: © Мина Атанасова - Здравей, Косьо! Срещаме се по повод изложбата СПИРКА СОФИЯ: "Пазарни дни".
Как започна всичко? - Питаш ме откъде да започнем... Да започнем от Токио.
Когато Панчо Георгиев и Веселина Сариева - Арт директор на DOT Sofia Art Collection, ми се обадиха с идеята за тази изложба от поредицата на DOT с документални фото разкази, тъкмо се бях върнал от Токио.
Защо Токио? Вeднъж преди години, когато гледах Lost in translation, толкова ми хареса Токио, че по време на първото ми ходене спах в стаята, в която е сниман филма. Подариха ми даже юката (мъжко кимоно), с която Бил Мъри се разхожда във филма.
Оттогава се влюбих във филма и в японската фотография като такава. Така от Токио си купих много фотографски книги, които имаха нещо общо - както споделих и на Веси Сариева, бяха много тихи, спокойни, с бледи цветове, меланхолични.
Купих ги в една фотографска книжарница, в която попитах момчето, което продава: "Можеш ли да ми дадеш книгите, които ти харесват и тези, които изобщо не ти харесват?" Купих си ги набързо, бяхме с Георги Милков и отивахме на една баня, в която го водех - там ходеха само Якудза, японската мафия или казано по друг начин - голи мъже с татуировки (усмихва се) .
И така, купих си книгите, които след като се върнах, разгледах много спокойно. Изучавах ги. Бавността беше съчетана във всичко - нищо не се случваше в тези фотографии, бяха много красиви.
След това се видях с Веси Сариева и й казах, че така си представям снимките от Женския пазар - бавни, меланхолични. Бяха малко по-брутални и реалистични, сурови. От там тръгна всичко.
Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков - Разкажи ни повече за спътниците в този проект - новата камера и "старата познайница".
- Един ден ми се обажда Андрю Тък, който е главният редактор на Monocle и ми казва: "Искам да снимаме Лили Иванова". И тъй като познавам изданието, дори съм работил за Monocle, не разбрах защо им е Лили Иванова. Той обаче обясни, че правят нова рубрика, която се казва "Иконите" и от всяка страна, която им е интересна, изваждат по една дама или господин, иконични по някакъв начин.
Казаха ми, че ще дойде Александър Гонзалес, който в момента е в Австралия, но ще бъде в Истанбул и иска да дойде да я снима. Отидох при Лили Иванова, занесох и Monocle, за да се запознае с концепцията. Тя одобри, разбрахме се с господина, посрещнах го на летището, настаних го и отидохме при Лили Иванова.
Беше разчистила всичко и ми каза, че се е подготвила за фотографа, така че да може да си разпъне осветлението и да може да я снима колкото пожелае. Спомням си, че той я попита: "Снимали ли са Ви скоро?", а тя отговори: "Да, да, имам един календар" и буквално изприпка до мазето с високите токчета, които носеше. Взе календара, качи се отново и му ги подари.
Календарът беше с фотографии на Васил Къркеланов - естествено, нашият приятел ги погледна и каза: "Ами, тези ще бъдат малко по-други." Видя един гоблен в хола й, помоли я да застане там като фон, който е достатъчно експресивен.
Все още нямаше нито статив, нито осветление. Изведнъж извади от джоба си един малък черен апарат, щракна веднъж, погледна на дисплея и каза: "А, имаме го" и си тръгна. Лили Иванова беше в истински шок.
Аз я успокоих и уверих, че този човек е фотограф от сериозно издание и не е случаен - в един момент всичко това излезе на две страници в Monocle с нейната една единствена фотография. Свързах се с Гонзалес, защото спешно исках да имам този фотоапарат.
Каза ми: "Този апарат е изчанчен, не снима - много е особен, не очаквай кой знае какво." Бях толкова впечатлен, купих си го и започнах да снимам с него - има хиляди кусури, батерията му пада бързо и т.н.
Станах обаче фен на Sigma и опитите да прави странни фотоапарати.
И така, точно преди тази изложба се виждам с моите приятели Дими Стоянович и Лъчезар Аврамов, който ми казва "Представителят на Sigma е мой приятел и много иска ти да снимаш с новата Sigma, защото е супер изчанчена.
Дори се казва BF - Beautiful Foolishness." Това си е направо "красива глупотевина"! Казах "да", защото е провокация да снимам нещо ново с нов фотоапарат. Срещнахме се пред нас, този човек отвори багажника си, даде ми я аз отидох директно да снимам.
Та, провокациите в изложбата бяха тези - първо, че този район по никакъв начин не съм го свързвал нито с детството ми, нито пътят ми е бил от тук. Аз нямам каквато и да е връзка с тази част на София, което е хубаво - тоест, абсолютно съм безпристрастен. Има провокация и в това да не си супер навътре в техниката, а просто да я използваш за целите.
Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков - Чий е този пазар сега?
- Всичко около пазара е мъжко, всичко вътре в пазара е женско. Тоест мъжката енергия е много силна. По тези улици, по които минавам, има категорично присъствие на мъже и липса на жени.
Например първата жена, която веднъж, след като много, много снимах и влязох в един ресторант, и се набутах в кухнята им дори - една от фотографиите е на дама, която мие чинии. Това беше първата жена, която за два часа бях видял. Навсякъде вечеряха мъже, на улиците пушеха мъже, караха коли мъже, паркираха мъже.
Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков - Как ти стои нашата ръждясала фасада на Женския пазар?
- Тя винаги е причина за разговор или както казват - topic of conversation. Много интересно, че е страхотен притегателен център - сега го осъзнавам, като каня гости за изложбата.
Защото ако каниш гости за нещо, което ти организираш, в повечето случаи казват: "да, ще дойдем заради теб, защото сме приятели", "да, ще дойдем, защото темата ни е интересна", но локациите не са най-притегателното средство.
Тук във всяка една покана отговорите сякаш са свързани с мястото. Причината за разговора след поканата е точно тази конкретна сграда. Обикалям и разглеждам етажите още преди DOT Sofia да бъде отворен, водил съм хора, впечатлен от това, което са направили.
Тук бих работил, бих живял. Харесва ми изключително начина, по който се случват нещата.
Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков Кадър от изложбата СПИРКА СОФИЯ: "ПАЗАРНИ ДНИ" в DOT Sofia Снимка: © Константин Вълков - Променен ли е пазарът от първата СПИРКА СОФИЯ?
Тогава фото разказът на Бърнев ни отведе в едно отминало десетилетие... - Понякога си мисля, че абсолютно нищо не е променено.
Ако разглеждаш фотография на хора, пътуващи в метрото преди години в Ню Йорк, които четат вестници, и днешна фотография, в която вагонът е по-нов, хората са облечени различно и всички гледат в мобилните си телефони...
и се чудех дали пък тук нищо не е променено и всъщност - всичко е същото. Единствено кантарът е по-нов модел - дигитален, например. Изводът от двете крайности е, че нищо не е променено и всичко е същото.
Разбира се, хората са много по-различни, но преди също този Ючбунар е бил притегателен център. Има нещо, с което това място много ме спечели. Истината е, че не понасям места, на които ако пише, че магазинът отваря в девет, той отваря в девет, и всеки спира на определеното парко място, и т.н.
Това ме напряга по някакъв начин. Тук е обратното - магазините са отворени, може някой ден изобщо да не отворят и дори да не съобщят. Този хаос е според мен бумтяща креативна енергия и това много ми харесва.
Не мога да живея на място, в което влакът тръгва на секундата. В Токио е така, но пък, когато свиеш в някоя уличка, има страхотен хаос... Тук, на Женския пазар, енергия се усеща навсякъде.
Следващото ниво е да има повече креативност и места като DOT Sofia. Интервю на Александра ИВАНЧЕВА Финисаж на СПИРКА СОФИЯ "Пазарни дни": 4 декември, 11:30- 18:00 ч. в присъствието на автора
01.12.2025