Румен Радев предупреди протестиращите за риск от дългова спирала и предложи алтернативен пакет от мерки на стойност над 6 млрд. лева, с които да се избегне вдигането на данъци и осигуровки Настоящият проект на държавен бюджет за 2026 година ще изправи българското общество пред огромни икономически рискове не само за следващата година, но и в дългосрочен план.
Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ ) Румен Радев по време на протеста пред Народното събрание срещу финансовата рамка на държавата.
В обръщението си към протестиращите той очерта мрачна картина за икономическото бъдеще на страната, ако бюджетът бъде приет в сегашния си вид , като акцентира върху несъразмерните разходи, насочени към нереформирани системи и "свръхфинансирани репресивни органи" за сметка на недофинансирани обществени сфери.
Председателят на АИКБ предупреди, че план-сметката предвижда ежегодно изземване на 1,4 млрд. лева от заетите в реалния сектор още през 2026 г., като тази сума ще расте прогресивно. Той алармира за опасността от трайно бюджетиране на дефицити, което според него ще доведе до неизбежно покачване на данъците и осигуровките в следващите години.
Радев посочи, че политиците планират по-високите налози да се комбинират с рязко нарастване на държавния дълг - два пъти за четири години, достигайки нови 40 млрд. лева, като само лихвените плащания ще се утроят и ще надхвърлят 3 млрд. лева през 2028 г. Според работодателската организация заложените параметри няма да доведат до по-качествени публични услуги или по-добра бизнес среда, а точно обратното - ще обезсърчат инвестициите, ще забавят растежа и ще разширят сивата икономика, прехвърляйки сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите.
От АИКБ заявиха, че са предложили на финансовото министерство и депутатите конкретен пакет от мерки с положителен фискален ефект от над 6 млрд. лева, които биха позволили запазване на данъчно-осигурителния модел дори при увеличение на заплатите в бюджетната сфера.
Сред алтернативите, изброени от Радев, са ръст на възнагражденията в обществения сектор с два пъти над инфлацията, но при отмяна на автоматичните механизми за определяне на заплатите, което би спестило 950 млн. лв.
Допълнителни средства могат да се осигурят чрез ограничаване на увеличението на разходите за издръжка до 5%, намаляване на капиталовата програма с 3% и съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията.
В заключение Румен Радев формулира конкретните искания на бизнеса към управляващите, а именно да не се увеличават осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта, да не се вдига максималният осигурителен доход до 4600 лв., да се запази ставката на данъка върху дивидентите и да се отложи въвеждането на СУПТО.
Той изрази съжаление за липсата на реален диалог и подчерта, че процедурата е била форсирана, като на бизнеса са били дадени само три дни за становище, два от които почивни. Радев бе категоричен, че организацията не заема политически позиции, но ще продължи да отстоява устойчиви решения за конкурентна икономика и справедливи доходи.
27.11.2025