Докато дипломати търсят формула за мир в Украйна, страните по източния фланг на НАТО се подготвят за най-лошото – възможни нови руски атаки. В Латвия военните разглеждат природата като част от отбраната и настояват за възстановяване на пресушени блата, които могат да се превърнат в естествени прегради при евентуално нахлуване. Край латвийско-руската граница вече има камери, огради с бодлива тел и нова инфраструктура за сигурност.
Полковник Андрис Риекстс показва как страната използва самия терен като защитен механизъм. „Ако пренасочим водата, можем изкуствено да наводним дадени райони и така да създадем бариера в момент на криза“, посочва той. Торфищата се връщат като отбранителен щит Латвия има много торфени блата по протежение на границата – част от бъдещата Балтийска отбранителна линия.
Половината от тях обаче са били източени през годините за добив на торф и земеделие. Учени работят това да бъде поправено. „Затваряме отводнителните канали и водата се задържа отново.
Това е полезно и за отбраната,“ обяснява Мара Пакалне от Латвийския университет. Тя допълва, че възстановените блата улавят въглерод и помагат в борбата с климатичните промени. Опасността в блатистите терени е съвсем реална: през март по време на учение в Литва бронемашина на американската армия потъна в торфено блато, загивайки четирима войници.
Машината бе извадена след почти седмица. Това, което тогава бе кошмарен инцидент, сега се превръща в ключов елемент от отбраната. Геополитическата реалност „След това, което Русия прави с Украйна, ние не можем да разчитаме, че нашите защитни мерки ще бъдат временни“, категоричен е полковник Риекстс.
Изкуствените огради по границата вече се допълват от необозрими, но смъртоносно ефективни природни прегради. Балтийските държави ясно демонстрират, че са готови да защитават земята си не само със сила, но и с умело използване на ландшафта.
27.11.2025