Тръмп иска да печели и от Украйна, и от Русия, а сметките да ги плаща Европа Отстъпването на територии ще стане опасен прецедент, който да отключи нови войни Как държавата ще управлява рафинерията, като не иска да управлява гарантирано печелившото тото - Г-н Калфин, появиха се мирен план за Украйна от 28 точи, редактирана версия, европейска такава.
Докъде реално е напредъкът по темата? - Не знам дали от трите плана ще се събере до един. Ясно е, за целта всички страни трябва да са съгласни.
Говоря за Украйна, Русия, САЩ и Евросъюза, като последният има значителна роля в американския план. Първата версия определено беше написана по исканията на Москва. И без да бъде питан ЕС, въпреки споменатата му отредена значителна роля по възстановяването на Украйна.
Очевидно първият план подлежеше на преработка. И нека видим дали тя, направена от САЩ, Украйна и ЕС, ще се хареса на Русия! Сложен процес предстои, важното е колко силно желание има всяка от страните.
В Украйна и в ЕС то е безспорно. В САЩ - вероятно също. Не съм убеден обаче доколко в момента Русия е склонна да прави компромис, защото всеки трябва да го направи.
Или ще се придържа към настоящата тактика да оказва натиск на бойното поле с цената на много жертви, много средства и малък напредък. - Путин директно отряза европейския план. Въобще докъде би могла да отстъпи Русия или наистина всичките тези планове са печелене на време, докато армията <210> успее да направи мечтан голям пробив на фронта?
- Аз и не очаквам Русия директно да подскочи, когато някакъв окончателно редактиран план бъде представен. Вероятно ще има допълнителни преговори. Само в Кремъл знаят дали Русия иска мир в момента, или продължаване на войната до постигане на определени цели.
Москва има близо 1 милион души загуба на бойното поле, но това въобще не е тема в руското общество. А би трябвало да е най-големият натиск над властта - защо пращаме наши млади момчета да гинат на фронта. - Най-логичният отговор е - защото са от далечните републики и на малцина в Москва или Санкт Петербург им пука много?
- Не са от столицата, да. Но едва ли има значение. Темата не присъства и заради контролираните медии.
Явно Русия е готова на нови жертви в името на някакъв напредък. А той е много малък към момента. Никой не знае какво следва.
Може пък изведнъж да напреднат. От друга страна е американското предложение за отваряне на търговията, падане на санкциите спрямо Русия. Изготвяне на нови споразумения за ограничаване на ядрените оръжия.
От последното Москва има силен интерес, защото след тази изтощителна война, ако трябва да се хвърли и в ядрена надпревара, едва ли ще издържи дългосрочно. Това са двете страни на кантара. Не зная коя ще натежи.
- Не са една и две спорните точки, но като че ли най-големият проблем са за отстъпването на териториите в Донбас, където Украйна има солидни отбранителни линии. И какво ще става със замразените руски активи? - Първата от многото е за териториите.
Очевидно в този момент Украйна не може да претендира за тези отпреди войната, да не говорим за преди 2014 г. Киев отказва да отстъпи доброволно една значителна част от Донбас. На това руснаците отговорят - добре, ще повоюваме още и ще ги вземем. - Така изглежда, че става.
С цената на страшно бавно превземане - село по села, и доста кръв от двете страни. - Много кръв, да. Въпросът е кое е по-ценно за Русия?
А към момента очевидно не са жертвите. Но има и друго нещо, а то е изключително важно в дългосрочен план. Ако се приеме нещо подобно с подписите на ЕС и САЩ, то се създава прецедент всеки да вземе територия със сила.
Дори няма нужда да се стига дотам - а да заяви определени области и да ги получи. Без сила! Това ще е прецедент, и то много опасен.
Дебела червена линия. Другата тема са замразените руски активи. САЩ ги иска, Русия настоява да си ги върне обратно, ЕС пък иска да плаща с тях за мира в Украйна.
И там ще има доста спорове. Третата тема е самостоятелността на Украйна след това. Доколко ще може да се защити.
Американските гаранции дават 10 години период. Те минават доста бързо. И при първия план Украйна може да бъде оставена след 10 години с отслабена армия, ръководство и напълно беззащитна.
Така че по тези планове има доста неща, които подлежат на преговори. Такива текат и в момента на няколко равнища - и в Швейцария, и в Саудитска Арабия. Вероятно за други въобще не знаем.
Всъщност това е похвално, трябва да признаем. Затова успоредно продължават санкциите и натискът от международната общност - Путин да приеме продължаването на войната като по-неизгодната опция.
- Излязоха сериозни информации, че първият план е писан от бизнесмени като руснака Кирил Дмитриев, роден и израснал в Киев, между другото, търговеца на недвижими имоти Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на Тръмп.
Възможно ли е да става въпрос за чист бизнес - вие вземете каквото ви трябва по Украйна, а ние ще приберем Венецуела с необятните петролни залежи? - Не мога да знам дали има такава търговия. Русия едва ли ще се втурне да защитава Венецуела, така или иначе.
Но където е Тръмп, зад него върви семейството му с бизнеса. Вижте арабските страни! Наскоро по повод действията му там попитаха Тръмп не го ли притеснява, че зад него върви семейството му и сключва сделки.
Президентът отговори, че работата на семейството му е точно тази - да сключва сделки. И той няма как да ги спре. Дори липсва опит за прикриване на тази тема.
Да, хората около Тръмп мислят как да увеличат богатството си. Целият американски план е през тази призма. САЩ подписаха договор с Украйна за подземните богатства, сега искат да сключат и с Русия за замразените им авоари.
И с двата актива да решават къде да инвестират. - А сметката да плаща Европа? - Да, Европа да плаща за възстановяването на Украйна, за защитата <210>.
Но другата опасност е Америка да вдигне ръце и да се оттегли с аргумента - оправяйте се! Тя и сега не просто снабдява Украйна с оръжие, а го продава, пък Европа плаща. Но без САЩ, дори без помощта на сателитите, за Украйна ще стане изключително тежко.
Без да подценяваме способността на тази държава, която изненада много по-многочислен и въоръжен противник. Да, с външна помощ, но с украинските хора на терен. - Преговорите са безспорен ход напред.
Дават ли хоризонт, че скоро ще спре поне огънят? Хайде, до окончателен мирен договор вероятно ще мине повече време. - Не, защото това е силното оръжие на Русия.
Тя бомбардира всеки ден и нощ Украйна. Това оказва натиск. Руснаците няма да спрат огъня предварително.
Не говоря само за военни цели, но и енергийни, и жилищни сгради. Последното няма как да е случайно. - Президентът Радев каза, че трябва да спрем помощта за Украйна, защото отбранителните линии се разпадали, гръмнали корупционни скандали.
Това ли трябва да е българската позиция? - Точно България да говори за корупция - не изглежда сериозно! Сигурно на много места са изморени да дават помощ.
Солидарността към Украйна обаче е важна не само заради принципи и ценности, които ние би трябвало да изповядваме. Просто може да се случи на всеки. И ние имаме големи съседи, едва ли искаме да дойдат тук за територии, докато всеки ни обръща гръб.
Ще се върна към признаването на украински територии за руски, каквото предвижда първият план. Това ще създаде прецедент, който ще ни върне векове назад в историята. Ще започнат битки за територии.
- Толкова ли е слаба наистина позицията на Европа? Чувам все повече заупокойни молитви за ЕС. - От хора, които грам не разбират.
ЕС е една от най-големите икономики в света и мястото, където всеки иска да живее. Тези приказки за края на Европа са не само несериозни, но и дълбоко подвеждащи. ЕС няма военен капацитет, не може да праща войски.
Европа е силна икономически и затова въведе такива санкции. Русия загуби вече най-големия си пазар за нефт и газ, а по мое мнение това ще остане и след края на войната. Говоря за Европа, разбира се.
Русия в момента изнася за Китай, но там няма пазар, защото цената се определя от един купувач. - Ще пострада ли България от санкциите срещу "Лукойл", които са пряко следствие от войната? - Предполагам - не!
Но България трябва да прави това, което става в цяла Европа - да не зависи от един източник - в случая от един доставчик. Утре компанията майка може да реши просто да затвори рафинерията. - Между двете четения на бюджета бяха вкарани пари за покупката на рафинерията до Бургас.
Добър ход ли е? - Сигурно някои искат да си купят рафинерията на изгодни пари. Или безплатно!
Сигурно част от тях седят в София, други - в Москва. Да видим! То държавата се оказва, че тотото не може да си управлява, дето е гарантирано печелившо.
И сега иска да го дава на частници, въпреки че разгони предишните такива. Това навява на определени мисли. Ивайло Калфин е един от най-опитните ни политици в международен план.
Външен министър в кабинета "Станишев", когато България стана член на ЕС. След това е евродепутат. Вицепремиер и министър на труда и социалните грижи във втория кабинет на Бойко Борисов.
Участник в международни мисии. Специализирал е във Виена, САЩ, Великобритания, Брюксел, Южна Корея.
27.11.2025