САЩ работят върху мирен договор заедно с Украйна и Европа, но какво значат изказванията от Москва Чуйте статията: Украйна и САЩ са се споразумели по "повечето точки" от мирния план - подробностите ще бъдат обсъдени лично от Володимир Зеленски и Доналд Тръмп.
Освен това САЩ ще съгласуват с европейските страни точките, които ги засягат пряко . И едва след това американските преговарящи ще отидат да убеждават Русия с "тояга и морков". Какво ще се случи по-нататък и как Владимир Путин ще реагира на променения план?
Откъде се появи списъкът с 28 точки и как Путин реагира на тях Въпреки че в Русия постоянно ругаят Зеленски, че бил актьор, Путин напоследък не излиза от постановъчните сцени. При това снимките са направени набързо, като в евтини сериали, където не успяват да сменят нито декорациите, нито костюмите. И дори сценарият за различните серии е един и същ.
Два пъти през месеца Владимир Путин се преоблече в военна униформа и слезе в декорациите на командния пункт на украинския фронт. И двата епизода трябваше да предадат на Вашингтон и Киев една проста идея: Русия е доволна от това как вървят нещата на фронта.
Разговорите за предполагаемия дефицит на войници, малките завоевания на висока цена, бавното напредване по освободените руини без жители, страданията на руснаците без интернет - всичко това няма значение.
Важно е само, че руските войски напредват, а украинските отстъпват. Същото важи и за мирните граждани: руските страдат много по-малко от украинските и всичко това заедно трябва да стане основа за всяко преговорно приключване на войната.
За други две сцени беше избрана декорацията на заседанието на Съвета за сигурност, като и двете бяха заснети по един и същ сценарий: най-важните изявления бяха направени в началото на заседанията, като че ли между другото, в отговор на зададен въпрос, който не беше в дневния ред.
На 5 ноември на заседанието на Съвета за сигурност по въпросите на транспорта председателят на Думата Вячеслав Володин от името на депутатите попита Путин как Русия ще отговори на указа на Тръмп за възобновяване на американските ядрени опити.
И сякаш между другото, от отговора на въпроса на Володин научихме, че и Русия отдавна е готова за тях.
А на 21 ноември, в деня, когато най-накрая се появи пълният текст с 28-те точки на черновата на мирното споразумение между Русия и Украйна, в Съвета за сигурност парламентаристката Матвиенко отново се намеси с въпрос, въпреки че това не бе част от дневния ред.
И ако не беше попитала, пак нямаше да разберем, че Путин е запознат с американския план от 28 точки и е научил за него не от вестниците и туитовете, както например изненаданите европейци, а "го е получил по наличните канали за взаимодействие с американската администрация".
Е, както е известно, колкото по-случайно, толкова по-вярно. Реакцията на Путин на мирния план беше най-очакваната, защото беше последната. След като мнозина нарекоха плана проруски или дори московски, беше важно дали Путин ще го признае и дали е готов да го обсъди.
Спешността на въпроса накара Путин, без да сменя декорациите, да разиграе сцена на признание на собствената си рожба на поредното заседание на Съвета за сигурност. Този път нямаше импровизации и Владимир Путин с прецизна интонация прочете текста на изявлението, което очевидно беше добре обмислено. И тук наистина стана ясно, че ако той е актьор, то е любител, защото само човек, който не се разбира от театър, би приел това репетирано четене на изстрадания текст за импровизиран отговор.
От отговора научихме най-важното: Путин призна плана за своя рожба, но само частично. В него, развивайки генетично-биологичната метафора, има несъмнени следи от ДНК-то и на Доналд Тръмп и (в незначителни количества) на други участници в процеса, но основното сходство беше очевидно. Чухме, че текстът не е бил изненада за Владимир Путин.
Нещо повече, той имал отношение към това, което се е обсъждало в Анкоридж. Но никой не трябва да мисли, че американската администрация е получила плана от Москва по споменатите от Путин канали за комуникация и че Тръмп налага на Зеленски руския план за капитулация. От отговора на Путин се очертава следната хронология на събитията.
Русия е получила американските предложения преди Аляска заедно с молба да прояви гъвкавост и я е проявила по време на срещата в Анкоридж.
Под гъвкавост за Русия, която подчинява света на себе си, със сигурност трябва да се разбира отказът от незавоюваните, но включени в руската конституция територии на Запорожкия и Херсонския области, както и изтеглянето на войските от областите, за които Русия все още не претендира.
Това, че планът не изисква незабавно отменяне на санкциите и оставката на Зеленски като условие за подписване на споразумението, също е безспорно много гъвкаво. По-нататък Путин разказа, че за плана, съгласуван в Анкоридж, са уведомени Китай, Индия, Бразилия, ОДКБ и всички приятели от Глобалния Юг, и всички без изключение са подкрепили този план. Съобщението изглеждаше очевидно ненужно в Съвета за сигурност за борба с практиките на неоколониализма.
В края на краищата, в продължение на много дни, дори седмици, докато отношенията между Москва и Вашингтон се рушаха от срещата в Аляска до ядрените опити, а след това се възвисяваха до завръщането на Русия в "Голямата осмица", не се чуваше нищо нито за ролята на Китай, нито за другите партньори на Русия.
И дори "осмицата" изплува, въпреки че многократно беше казано, че това е клуб на империалистите, а животът кипи на други места. След това, според Путин, е настъпила пауза, която е използвана от Вашингтон. Тук той явно пропусна поне един ход.
Следващият етап беше обменът на документи по резултатите от Анкоридж или поне изпращането от руското външно министерство на меморандум за това как в Русия разбират постигнатото в Аляска и какъв мирен договор следва от това.
За този документ, който предшестваше провалилия се разговор с Рубио, Лавров сам спомена в последните си интервюта, които даваше на всеки три дни, без да пропуска почивните, след Съвета за сигурност със споменаването за ядрените опити, на който той не бе поканен.
Възможно е, че твърдият тон на Лавров е бил провокиран от американския документ с визията за резултатите от Анкоридж, където е имало нещо или много неща от сегашните 28 точки. Пропускайки този етап, президентът явно пощади Лавров, който този път не само присъстваше, но и беше докладчик по основната тема на Съвета за сигурност - антиимпериалистическата.
Но тъй като единствената истинска тема на Съвета за сигурност се оказа друга международна тема, при това много по-важна, и Владимир Путин се изказа по нея сам, а не даде думата на Лавров, както ден по-рано по основната военна тема - на профилния министър Белоусов, отново стана ясно, че, както се очакваше, мястото на Лавров все още е определено сред борците с империалистите, а не сред онези, които споделят света с тях.
В интерпретацията на Путин паузата е била взета от САЩ и тя е приключила с документ, който не е идентичен с този, който Лавров е изпратил на Рубио, но вероятно е близък до американската версия на резултатите от Анкоридж.
И тук настъпи главната интрига: дали Владимир Путин ще признае в този документ плода на Анкоридж или ще го отхвърли като чуждо чедо. Руският лидер заяви, че именно по време на паузата се е появила "нова редакция, по същество, модернизиран план вече от 28 точки". Тоест, според него, публикуваната сега чернова не е нито руски план, нито дори руско-американски от Аляска, а е претърпял промени.
Очевидно тези промени са могли да бъдат внесени от американците в резултат на общуването им с европейските и украинските участници. Това означава, че Путин дава да се разбере, че публикуваната версия вече отчита техните желания, които очевидно отдалечават документа от желанията на Москва. Действително, в периода между срещата на върха в Анкоридж и публикуването на черновия вариант от 28 точки Тръмп и други американци проведоха интензивни срещи с украински и европейски представители.
Как мирният план се превърна от съмнителна хипотеза в реален документ, а Тръмп загуби силата на думата си Публикуването на документа бе представено като непланирано. На 8 ноември изданието Axios спомена за съществуването на план, по който тайно работели във Вашингтон и Москва по модела на мирния план за Израел и Газа.
И само два дни по-късно депутатът от Радата Алексей Гончаренко публикува украинската версия на плана, същото издание Axios - английската, и всички страни признаха или потвърдиха неговата автентичност.
Путин беше последен.
В деня на публикуването на пълния текст, 20 ноември, американският генерал Дан Дрискол предаде проекта на Зеленски, отделни положения от който Стив Уиткоф вече е обсъдил ден по-рано в Маями с Рустем Умеров.
И двамата отново са оказали натиск върху украинските си събеседници. На 21 ноември Зеленски записа трагично обръщение към украинския народ, в което заяви, че нито той лично, нито гражданите са се сблъсквали, може би от началото на войната, с толкова труден избор. Европейските лидери изразиха подкрепата си, а Тръмп гневно поиска отговор до Деня на благодарността, 27 ноември.
Така документът буквално за един ден се превърна от съмнителна хипотеза в реалност, с която целият свят трябва да се съобразява.
При това, както и в случая с "спонтанните отговори" на Путин, не е ясно как биха се развили събитията и как и кога светът би разбрал за съществуването на плана без публикациите в Axios и други не особено официални източници.
След като западните лидери и много републикански сенатори започнаха да критикуват плана като прекалено проруски, Марко Рубио се опита да се дистанцира от него и уж го нарече списък с желанията на Москва.
След това Рубио трябваше да уточни, че проектът "се основава на предложенията на руската страна, но също така и на предишни и продължаващи да постъпват предложения от Украйна". Това породи подозрения у критиците на Тръмп, че не само проектът е написан в Русия, но и цялата история с изтичането на информация е специална операция на Кремъл. Тя е започнала с изчислението, че Зеленски е отслабен от вътрешни проблеми, а Тръмп след публикуването му ще трябва да го сломи .
Възможно е превръщането на черновата на споразумението в ултиматум да е било наистина свързано с най-големия корупционен скандал в Украйна по време на войната. Въпреки това, ултимативният характер на изявленията на Тръмп през тази година е загубил силата си. Те не се възприемат толкова сериозно, колкото в началото, например, когато той наложи на Киев "сделка за ресурси".
Тръмп променя казаното толкова често, че вече не е толкова лесно да се повярва на последната му, окончателна дума. Между ултимативността на предложението и подозрението, че то може да бъде променено, както всичко, което казва Тръмп, има огромна разлика. Но има и страх да не се сгреши и Украйна остане без Америка.
И наистина, през уикенда американската и украинската делегации, начело с държавния секретар Марко Рубио и шефа на кабинета на президента на Украйна Андрий Ермак, се похвалиха, че са провели в Швейцария "най-конструктивната и смислена среща", уточнявайки плана и дори подготвяйки нещо обновено, а Доналд Тръмп призна, че публикуваната чернова не е окончателното предложение на САЩ.
Въпреки че после наруга украинците за неблагодарност, а те отново му благодариха. Защо усилията на САЩ и Европа са безполезни Приемането на плана от различните заинтересовани страни буквално по Фихте прие формата на триада от теза, антитеза и синтез. Тезата под формата на одобрение на миротворческите усилия на Тръмп и готовност да се разчита на резултата от тях съвпадна при всички.
Антитезата към него от страна на Киев и европейците (а също и Канада и Япония) беше първо разпръснато, а после единодушно изразено желание да се поправят някои точки.
Най-взискателно то прозвуча в съвместното изявление на европейските лидери от 23 ноември в Южна Африка: приветстваме усилията, проектът на плана включва най-важните елементи на бъдещия мир, но има положения, които се нуждаят от доработване.
На първо място, мирният договор не трябва да одобрява промени в границите със сила, нито може да налага количествени ограничения на украинската армия пред лицето на толкова мощен агресор, а тъй като в проекта на договора има точки, които засягат Европейския съюз и НАТО, те трябва да се обсъждат с тях (а не с Путин).
При това е малко вероятно, че под невъзможността да се променят границите със сила европейците са имали предвид връщането на границите от 1991 г. Тоест, те не искат да прехвърлят фактическото признаване на завземането на територии в юридическа и международно-правна плоскост.
Следователно, синтезът трябва да бъде нов проект за мирно споразумение, който да отчита тези червени линии и да измести баланса на текста от исканията на Москва към желанията на Украйна и европейските съюзници на САЩ.
Руската триада, която Путин обяви в Съвета за сигурност по въпросите на деколонизацията, въпреки външната си прилика, изглежда по-различно. Той също приветства усилията на Тръмп и по принцип одобри проекта. Въпреки това, той даде да се разбере по всякакъв начин, че това не е руски план и дори не е планът, който е съгласуван в Анкоридж.
Това е проект, който води началото си от Анкоридж и е бил променен без участието на Русия.
От това, по-специално, следва, че Русия, а не само Украйна, има право да счита настоящия план от 28 точки за недостатъчно добър и да изисква повече : в края на краищата, промените са били внесени без нея.
Тоест, антитезата на настоящия проект за Путин не е някакъв по-мек вариант по отношение на Украйна, а, напротив, по-твърд и при това невиждан от никого текст, какъвто е бил този на нашия бащица в Анкоридж.
По този начин търсеният синтез, а това означава минимум за Русия, е именно настоящият вариант, а не някакъв бъдещ. При това самият факт на публикуването на настоящия план за Кремъл означава, че той не трябва да бъде променян в по-лоша за Русия посока. В края на краищата, всички вече се запознаха с 28-те точки и са длъжни да разберат, че гордата Русия вече няма да се огъне пред очите на всички.
Именно последното, а не невиждания от никой вариант от Анкоридж, се оказва истинската антитеза, предложена от Путин. Та нали, както той съобщи на кимащата Матвиенко, "нас (Русия) всичко ни урежда, защото води до постигането на целите на СВО по военен път". И разкри тази мисъл с примера на Купянск, който бил паднал мъчително, "може би не толкова бързо, колкото бихме искали, но неизбежно" - не е важно, че бавно, важното е, че е вярно.
По този начин Путин съобщава, че предлага на Украйна и Запада да избират не между различни версии на мира, а между постигането на целите на спецоперацията по военен път и между това военният път да бъде допълнен с преговори, и тогава ще умрат по-малко хора.
Изглежда, че е убедил Матвиенко, която зададе въпроса. Тръмп - почти също. Остава да убеди останалите.
25.11.2025