Средната заплата в бюджетната сфера е със 150 лв. по-висока от тази в частния бизнес. „На практика се получава така, че 1 880 000 работещите в частния сектор трябва да издържат 700 000 държавни служители и 2 000 000 пенсионери.
На един работещ се пада по един и половина, който те трябва да издържат със своите доходи. В същото време ще се увеличат заплатите на определени сектори. На едни с 12%, на други с 18%, на трети със 125% и на четвърти със 150%.
На някои пък няма да се увеличат. По този начин изглежда бюджетът. Тоест взимаме от всеки работещ в частния сектор по 55 лв., но увеличаваме с едни много големи проценти, несъответстващи на инфлацията за тази година, заплатите в публичния сектор.
Задава се въпросът докога този работещ българин ще може да издържи на всичко това", обясни Шулева. В продължение на 27 години правителствата са спазвали финансова дисциплина и бюджетът е бил на излишък или балансиран. „Или най-много на 3% дефицит.
Държахме разходите под 40% и свихме дълга от 123%, който заварихме, на 20-25%. Всичко това до 2024 г. Какво стана 2025 г.? 44% разходи спрямо БВП за първа година.
10 милиарда дълг 2024 г., 18 милиарда дълг 2025 г. 45,8% разходи 2026 г. спрямо БВП и 21 милиарда дългове", посочи бившият вицепремиер. През 2024 г. България е плащала по 400 милиона за лихви по държавния дълг. „Така, както вървят нещата, 2028 г. ще плащаме 1,8 милиарда за лихви", допълни Лидия Шулева.
По думите й има още няколко тревожни цифри.
„Чрез опита да се вкарат 4 милиарда в Банката за развитие и през нея да се финансират държавни предприятия или общински проекти, които няма да върнат тези пари, се опитваме да прикрием един допълнителен бюджетен дефицит над тези 3%, който не е ясно дали ще мине.
През 2026 г. се очертава да се дадат пак такива пари за Банката за развитие с оглед заобикаляне на уж трите процента дефицит. Всички икономисти казват, че дефицитът ще бъде най-малко 6, 7 или повече проценти, особено ако се вземат предвид счетоводните хватки през Банката за развитие", каза още тя.
24.11.2025