- Г-н Ганев, бюджетът мина на първо четене. Очаквате ли промени до второто, което ще е към 4 декември? - Зависи от постъпилите предложения, нека ги видим!
Все пак управляващите са под сериозен натиск от обществената реакция след бюджета. Ако намерят нещо, за което са съгласни и четирите партньора, а и то изглежда "по-маркетингово", може да настъпят промени. Но аз не виждам къде, макар че са ставали изненади и в 12 без 5.
- Оценката Ви като икономист? Всъщност колко бихте писали на бюджета като преподавател в СУ? - Като преподавател ще ми свърши отлична работа - да уча студентите как се прави вреден бюджет за дългосрочното развитие на една икономика.
Хубаво е човек да има и отрицателни примери. Аз и сега разказвам на моите студенти за кризата през 90-те години, но подобни връщания изглеждат все по-малко релевантни. За тях това е дълбока история.
Както и да го погледнеш, като икономист намирам бюджета за лоша новина! Първо, няма как да бъде изпълнена приходната част - както и тази година, между другото. Събирането върви повече от добре, но просто заложеното е в нечии розови сънища.
Та през 2026 година ще се получи същото. Ще трябва да се режат разходи или да се увеличи дефицитът Или пък някакви неясни еквилибристики. Но по-голям дефицит означава ново дългово бреме, без да е ясно как това ще помогне на икономиката.
Хайде, някои школи с по-леви идеи дори приветстват заеми, но ако те наистина бъдат използвани примерно за железница или пречиствателна станция, които могат да развият даден сектор или регион. В този бюджет обаче не забелязваме подобни работи. Напротив, тук ще мина леко на политическа вълна - посяга се на капиталовата програма за общините, която работеше добре.
Сега тези пари ще минават през Българска банка за развитие - т.е. парите ще отиват за кметовете, които имат телефоните на правилните хора. Не и при кмета на София например, защото не е от правилната партия.
Друго. Колкото и да са благоприятни лихвите в момента, този нов дълг няма как да ни излиза по-малко от 1-1,5 милиарда евро на година. Тези пари могат да отидат за подходящи цели.
Въобще нито един сегмент на бюджета не предвижда реформи - образование, здравеопазване, социална помощ. Никъде. Напротив, става по-лошо.
Преди обвързването на заплатите със средната беше при учителите в средното и началното образование, за да се привличат млади хора към професията. Похвално! Сега изведнъж това се прехвърля върху цялото МВР, службите и разни комисии от сорта на тази за борба с корупцията.
Аз нямам проблем да се гласуват големи заплати, ако си изкарват парите - както е в Комисията по енергийно и водно регулиране, или в БНБ например. Те се финансират от такси. Между другото, в еврозоната БНБ ще прави огромни пари всяка година.
Това не пречи на данъкоплатеца. Но при останалите - получава се абсолютно порочна практика. Нека тези хора си го втълпят веднъж завинаги - ами не са по-ценни от останалите българи, които работят.
А и ако обичат, да си плащат сами осигуровките! Не сме длъжни да го правим ние! Но и дума не чувам по темата!
- От опозицията го наричат купуване на избори. Съгласен ли сте? - Купуване е това, което правят в МВР.
Видя се ясно в решението на Конституционния съд за протоколите. Вече дори няма нужда от купуване на гласове. МВР просто опъва чадър над дадена комисия и тя преправя протоколи.
Елементарна схема, не и евтина. Разбира се, не говоря за всички хора в МВР. Има и полицаи, които са на улицата и вършат съвестно своята работа.
В състояние са да направят един спринт, преследвайки някого. - България намаля с милиони през последните години, но служители в МВР и броят на болниците растат упорито. Докога?
- И още куп служби, чиито услуги са ползват от все по-малко граждани. Пък и тече революция в онлайн услугите, в изкуствения интелект. Албания дори си назначи ИИ като министър, но това е екзотика.
Та грешките в бюджет 2026 са много и големи, но най-голямата безспорно е харченето на 46 процента от БВП. И няма никаква перспектива това да спадне до изискваните от закона - под 40%. Говоря за член 28 от Закона за публичните финанси.
Брутално е нарушен. И то не защото за момент е скочил процентът до над 40 - случва се всичко! А защото веднага не са предприети мерки.
Поне да бяха променили закона - става и със 121 депутати. Пък тогава да гласуват бюджета. - Съгласен ли сте, че не дългът сам по себе си е притеснителен, а тенденцията той да расте и расте всяка година?
- Тук стигаме до политиката, защото това е моето обяснение. В първите мандати на ГЕРБ се потискаха изключително социални разходи, както и заплати в определени сектори на държавната администрация. Знам за ужасяващи неща, защото не всяка държавна структура е добре платена.
Хората в Агенцията за социално подпомагане, в НСИ бяха с унизителни заплати. Не знаеха какво е това актуализация. Огромен дисбаланс имаше.Та благодарение на тези свити разходи и чрез капиталови разходи парите изчезваха безпроблемно в края на годината, когато имаше излишък.
Последните години обаче много социални несправедливости бяха оправени. Върнато швейцарското правило за пенсиите, което години наред суспендираха. Та сега краденето не може да тече чрез потискане и раздаване на излишъка преди Коледа.
А през дефицит. Това е истината. - Това ли е причината да се вдига размерът на заемите?
- Убеден съм. Примери и практики, които знаем и са описани. То ги имаше и в доклади на Сметната палата.
Разследване няма да видите, естествено! Знаем всички от доклади как работи касичката ББР - затова и изчезна бившият <210> шеф Стоян Мавродиев. Затова и огромната част от дълга не отива да финансира бюджетен дефицит.
Парите отиват в касичката ББР, откъдето ще изчезнат. И след няколко години пак ще трябва да теглим заеми за банката. - Добре де, не може ли при толкова скандали да я закрием тази ББР?
Има доста банки, които да финансират наистина важни проекти? - Може, естествено! Просто държавата трябва да отвори кредитни линии чрез конкурси.
Родните банки с удоволствие ще кандидатстват. И ще разпределят парите съвсем нелошо - според своите критерии и практики - кой проект е добър и кой не. А не парите да изчезват.
И друго - последните години се сложиха кранчета на тези кредити - лимити, защото целта на тази банка е да помага на малкия и средния бизнес. Но веднага бяха премахнати от това мнозинство. Това е политическото съобщение на бюджета.
- Ще издържи ли най-вече дребният и средният бизнес на вдигнатите осигуровки, максимален осигурителен праг, данък дивидент? - Една част от бизнеса може и да не издържи. Хайде, данък дивидент е насочен предимно към среден и нагоре бизнес.
Но това въвеждане на софтуера за контрол на продажбите (СУПТО) ще струва много повече на малкия и средния бизнес, гледано на единица оборот. Като добавим осигуровките и вдигането на максималния осигурителен доход, наистина ще стане тежко за доста бизнеси - ударът за тях ще е двоен. - Немалко хора взимат 4600 лева по големите градове, понеже някой ще каже - кой пък толкова ще го удари вдигането на максималния осигурителен доход с 500 лева!
И то говоря за инженери, IT, а не някакви бизнесмени с милиони! - Абсолютно нормални доходи за IT. Факт!
А и всяка голяма фирма има един среден слой мениджъри, които също са там като доходи. Там са и успешните еднолични търговци. Бизнесът е тупан като брашнен чувал с този бюджет.
Говоря за светлия, законния. Посланието е положително към тези, които лъжат и мажат. Течеше един процес на осветяване последните години, но очевидно ще спре.
- Нали еврозоната уж щеше да извади мръсните пари и всичко да мине на светло? - Друг дефект от удрянето на бизнеса е точно този - много ефекти от влизането в еврозоната ще бъдат силно намалени. Няма да се възползваме добре, но в това България е експерт.
- За капак скачат цените и заради разни такси - като предложените от БАБХ - и противниците ще кажат - видяхте ли, лошото евро е виновно! - Всяка пропаганда ще върви, така е. На еврото ще бъде преписвано всичко лошо.
А в живота се случва постоянно и лошото. Но явно в коалицията от четири партии едва са нагласили бюджета и ако пипнат нещо, ще се срути цялата конструкция. Затова са толкова неотстъпчиви.
Визитка Георги Ганев е икономист с дългогодишен опит, преподавател по макроикономика в България и чужбина. Бивш депутат от гражданската квота на “Демократична България” и председател на Комисията по бюджет и финанси. Преподава в СУ “Св.
Климент Охридски” и е програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии.
24.11.2025