снимка: www.pexels.com Над половин милион българи ще тръгнат на път по празниците. На хиляди метри над земята, затворени в металната обвивка на самолета, за много хора това е перфектният инкубатор за вируси. Мит или легенда е това?
Кои са най-мръсните места в самолета и по-опасно ли е в самолета, отколкото в обикновена офис сграда? Екип на NOVA се качи на борда на Airbus A220, за да провери. Самолетите превозват по около 150 души.
Но кои са невидимите пътници, които пътуват с нас? На всеки квадратен сантиметър дебнат десетки хиляди бактерии. И могат да останат с дни, ако не се почистят.
С микробиолога д-р Сергей Иванов Нова прави проверка. Той обяснява, че въздухът в самолета се пречиства - идва отвън, подава се в кабината отгоре надолу. HEPA филтрите са щитът на машината – улавят вируси и бактерии.
Те са стандарт за всички модерни самолети. "За час това става около 20 пъти. Това е възможно най-добрата циркулация в сравнение с автобуси, влакове и особено офиси", посочва Иванов.
От COVID пандемията пътниците бършат масички, подлакътници, колани. "В България се използват страшно много мокри кърпички с реално почти нулева полза. Реално ползата от мокрите кърпички е много малка, освен че много замърсяват.
Но трябва да знаете, че самолетът вече е почистен", подчертава експертът за Нова. Ако някой в самолета е болен, когато киха или кашля, бактериите се разпространяват на около 3 метра около него. И тук въздухът, който циркулира, може да бъде защитна бариера.
Изводът е, че най-опасните моменти не са във въздуха. Рискът е по-голям на земята – при бординга, чакането и проверките. "Това е най-опасният момент, защото тогава вентилацията е ограничена.
23.11.2025