Пиксабей Вече може да се говори за вълна от бизнеси, които мигрират в чужбина заради неизгодните условия и проблеми със средата у нас. България с 10% корпоративен данък и 5% данък "дивидент" се позиционира като юрисдикция с преференциален данъчен режим и желана дестинация от страна на много компании. Към момента, ако се приемат реформите в бюджета за увеличаване на данъците, България губи този статут заедно с всички ползи от него.
Вече имаме няколко партньори, които изнасят бизнеса си в друга държава. Ще изгубим и тези данъкоплатци. Дори ако данъците са сходни, в други части по света има предсказуемост и по-малка бюрокрация.
Преди 15 години България се рекламираше като дестинация с ниски данъци, висококвалифицирана и достъпна работна ръка. Сега има остър недостиг на служители. Предприемачите, ако изобщо успеят да намерят служители, трябва да се примирят с факта, че работната ръка нито е висококвалифицирана, нито е достъпна.
Причината за това са високите разходи за живот, които налагат и високо заплащане на труда. За всеки служител по трудов договор, работодателят плаща 45-50% осигурителна тежест. Например, ако аз плащам 3500 лв.
чисто нетно възнаграждение на един работник (защото хората реално се вълнуват колко пари влизат в джоба им на практика, а не какво пише в закона), аз като работодател имам преки разходи за данъци и осигуровки за този служител плюс неговата нетна заплата (т.
нар. фонд работна заплата) в общ размер на общо над 5000 лв.
Тази пропорция стремглаво се увеличава в последните 5-7 години в ущърб на работодателите, увеличавайки изкуствено цената на труда, без реално да увеличи нетната сума, която всеки работник ще сложи в джоба си.
23.11.2025