В началото на шести клас почти половината ученици вярват, че математическите способности може да се развиват чрез усилие и практика. До края на годината близо 70% от тях развиват фиксирана нагласа - убеждение, че математическите способности са вродени и непроменими, т.е. че самите те не са "родени за математика".
Това показва експериментално изследване на нагласите към математиката при ученици в прогимназиален етап, проведено през 2024/25 г. от Института за изследвания в образованието. Според него делът на учениците с висока нагласа за израстване се сгромолясва от 47% на едва 16%. Останалите са приели, че или си роден с математически способности, или не си.
Освен нагласата за растеж драматично се сгромолясва и увереността по математика. В началото на шести клас около 38% от учениците изпитват тревожност и дискомфорт при работа по този предмет. До края на годината обаче трима от всеки четирима ученици (75%) са с ниско ниво на увереност.
Делът на уверените почти изчезва - от 38% остават само 8%. Огромното мнозинство от шестокласниците завършват учебната година с чувство на несигурност, тревожност и страх от математиката. Сериозен спад претърпява и разбирането за ценността на математиката.
В началото на учебната година около 24% учениците не виждат особена полза от изучаването ѝ, а до края на шести клас делът им се увеличава до 60%. Онези, които виждат висока ценност в предмета, намаляват наполовина - от 38% на 20%. Удоволствието от математиката следва същия модел.
33% започват шести клас без особена радост от предмета, а до края на годината вече почти 60% от учениците губят емоционалната връзка с математиката - тя вече не им доставя радост, не изпитват интелектуално удовлетворение от решаването на задачи.
23.11.2025