40% от българите "донякъде" се доверяват на застрахователните компании и едва 7% са "много доверяващи се", докато цели 48% посочват, че нямат доверие на играчите в сектора Изследване на Европейския орган за застраховане и професионални пенсии от 2024 г. сочи, че застраховката на дома е сред най-популярните видове застраховки сред домакинствата в ЕС, като веднага след нея се нарежда автомобилната застраховка.
В България статистиката е различна. Страната ни заема последно място в Европа по брой сключени застраховки на жилища, като по данни на Асоциацията на българските застрахователи едва около 10% от жилищата у нас имат полици. Делът на застрахованите домакинства е по-висок в градовете, но значително намалява в малките населени места и селата.
В същото време 86% от българите живеят в собствени домове - значително над средното ниво в западноевропейските страни. Граф 1.
Потребителски нагласи в страните от ЕС: Притежание на застрахователни продукти Източник: EIOPA, Eurobarometer 2024 Защо толкова малко домакинства у нас използват този финансов инструмент за защита при непредвидени събития?
Експертите посочват на първо място ниската информираност и недостатъчната финансова грамотност.
Много хора не разполагат с ясна представа за ползите от имущественото застраховане, затрудняват се да се ориентират в различните условия и възможности и се колебаят дали ще могат да се възползват от полицата при настъпване на застрахователно събитие.
Често срещана е и нагласата "на мен няма да ми се случи". По данни от проучване на АБЗ, проведено през 2024 г., 16% от анкетираните споделят това вярване. Граф 2.
Водещи причини сред българските потребители за липсата на застраховка на дома Източник: АБЗ, Проучване: Застраховки "домашно имущество": Нагласи и употреба 2024 Дори при зачестилите новини за наводнения, пожари и други бедствия, много хора вярват, че щетите няма да засегнат тяхното жилище.
Някои разчитат и на държавната помощ при настъпване на бедствие, без да осъзнават, че публичните компенсации обикновено са ограничени и насочени към най-тежките и кризисни ситуации.
От Асоциацията на българските застрахователи предупреждават, че при природни бедствия и инциденти домакинствата и бизнесът търпят значителни финансови щети и често разчитат единствено на ограничени държавни помощи.
Това води до натиск върху публичните средства, забавя процеса на възстановяване, увеличава социалните различия и подкопава икономическата устойчивост в дългосрочен план. Недоверието към застрахователните компании е друг ключов фактор.
Ограниченият потребителски опит, недостатъчната информираност и предишни негативни преживявания или слухове за откази при изплащане на обезщетения, водят до това, че дори достъпните премии (между 80 и 200 лв.
годишно според данни на застрахователите) се възприемат като ненужен разход.
По данни от изследването на EIOPA (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), което обхваща 25 951 онлайн интервюта в 27 държави членки на ЕС, 40% от българите "донякъде" се доверяват на застрахователните компании и едва 7% са "много доверяващи се", докато цели 48% посочват, че нямат доверие на играчите в сектора.
Повече в business.dir.bg
20.11.2025